03 Декември 2013

Лошото образование обрича цели поколения

Силвия Димова

През януари тази година 2-3 седмици актуалната тема на обществото беше спасяването на дюните. През февруари тази тема беше заместена от високите сметки за ток и народното недоволство срещу българските политици.

Безспорно екологичните, политическите и икономическите теми са важни, но те поглъщат вниманието и енергията ни и други теми, като образованието, което не се вписва в тях, остават встрани. Някой спомня ли си толкова продължително да сме се тревожили публично за спасяването на децата ни в училище? Какво страшно събитие трябва да се случи, за да се обърнем към този въпрос? Защото в България проблемите не се решават превантивно, а пост-фактум.

Трябва да настъпи криза, да се случи нещо страшно, за да ни отвори очите за проблема, да му откликнем и тогава изведнъж се втурваме да го решаваме. Тогава изведнъж намираме и времето, и средствата, и ресурсите, с чиято липса до скоро сме се оправдавали за бездействието си. И докато търсим оправдания и сме заети с „по-важни дела“, децата ни израстват неграмотни, озлобени, комплексирани. Цяло поколение…

Имаме самочувствието, че българите са много добри, любвеобилни и грижовни родители. Цинично се подиграваме на западните народи за небрежното им отношение към децата. Но нашата грижа като че ли се изразява само в това децата ни да бъдат изкъпани, доволно нахранени, добре облечени, прилично възпитани, поддържани в добро здраве. Ние се грижим повече за осигуряване съществуването на децата си, а тяхната задача е не да съществуват, а да растат и да се развиват. А наша задача е да осигурим условията за това.

„Предателство се извършва, когато властимащите виждат някакъв проблем, но не му обръщат внимание. Предателство се извършва, когато хората нарушават обещанията и клетвите си да осигурят помощ и закрила, да подкрепят някого, когато проявяват безразличие и т.н.“ (Клариса Пинкола Естес - психоаналитик).

Предателство се извършва и тогава, когато отказваме да видим проблема, когато впрягаме усилията си да доказваме, че той не съществува, вместо да ги впрегнем в разрешаването му, когато мълчим за него, когато мрънкаме и се оплакваме, но не правим нищо. Това е предателство срещу децата ни. Размахваме лозунги, че „Децата на България са нашето бъдеще“, но не си задаваме въпроса какво усилие трябва да направим в настоящето, за да осигурим градивното, светлото, така очакваното светло Тяхно бъдеще.

I. Констатациите (с примери от програмата за 3-ти клас):

Недостъпни учебници:

Например уроците в учебника по „Човек и природа” са написани в строго научен стил – езикът е недостъпен… дори за родителите! Какво ще породи у децата урокът за „телата, които имат следните свойства: маса, тегло…“ – любопитство към света или объркване, недоумение, отвращение?

Информационна претовареност:

Уроците са кратки по обем, но всяко изречение носи нова информация, т.е. един урок е резюме на няколко урока. (Отново пример с учебника по „Човек и природа”).

„Изпреварващо“ възрастта обучение :

Изучаване на много нови понятия, за които има време в по-горните класове, когато по-лесно и по-качествено могат да се усвоят. Напр. по български език се изучава морфемен състав на думата (корен, представка, наставка), който поражда затруднения дори у по-големите ученици от 5-ти, 6-ти клас. Също така урокът за членуване на думите не може да бъде логично възприет, ако учениците не са изучавали части на изречението. По математика учебният материал включва много сложни задачи, които затрудняват дори възрастните!?

„Бягане“ по уроците: Наситена, интензивна учебна програма

То не само не позволява трайното усвояване на учебното съдържание, но и поражда въпроса дали въобще се случва усвояване: децата са объркани дали са учили вече взетия материал, или още не са стигнали до него?!

II. Въпросите:

Кой е написал недостъпните учебници? А кой ги е преценил за подходящи и ги е одобрил? Тези „някои“ работили ли са въобще с деца или са професори и доценти, съзрели/припознали възможност да „блеснат“ с научните си познания и висок интелект, написвайки/одобрявайки учебници за ученици, не за студенти!? Или просто „познават когото трябва“ и той им е осигурил възможност (а и на себе си) за бързо, нетрудоемко и при това съвсем законно забогатяване! Това ли е всъщност истинският мотив при идентифицирането на нуждата от нови учебници и нови учебни програми: нови хора, които да печелят за сметка на децата? Ако всеки учебен предмет „се припознае“ от съответните специалисти като „най-важният“, защото преценката е била, че това е важно и другото е важно, до какво учебно стълпотворение може да се стигне?Какво, как и кога да се изучава?Готови ли са интелектуално и психически децата за този информационен шок?Как и дали се проучват резултатите от такива учебни програми?Защо в последните години възникват тревожни атестати за българските ученици и тяхната грамотност и къде да търсим адресата на вината?Естествено ли е родителите да търсят частни учители за децата си още във 2-ри и 3-ти клас?Не е ли абсурдно след учебни занятия и занималня, вкъщи децата отново да учат? А кога и къде да играят, да почиват?Ако живеем с очакването, че новите учебни програми ще спасят бъдещите ученици, кой ще спаси настоящите?10. Има ли сред възрастните кандидати за такова училище?

III.Антирезултатите от обучението днес:

Учениците не могат успешно да усвоят тези познания и в детските им глави са настанява хаос. Този хаос създава усещането им за тотална неадекватност! Използват и прилагат учени, но ненаучени термини и понятия безразборно и неподходящо: просто ги „изплюват“, без да имат истинско разбиране за значението им.Ако детето не може да осмисли учебната материя, е принудено да я учи наизуст – какви са ползите от такова „инфантилно учене“?! Цели поколения са обречени.Ниските резултати от представянето на учениците предизвикват такава ниска самооценка у тях, че те се приемат за глупави. Как се спасяват децата от потискащото въздействие на тройките и четворките - свикват и приемат, че мястото им като ученици е именно при тези ниски оценки, престават да вярват в своите възможности и се отчайват! И това се случва с интелигентните! На децата с по-нисък интелект учителите са принудени често да не пишат оценки, за да не пълнят бележниците им с двойки. А каква е самооценката, мотивацията и самочувствието на учителите, ако оценките на учениците им са пряка (буквална) оценка за свършената от тях работа?!Учениците нямат нито вътрешна, нито външна мотивация за учене и ги загубваме окончателно за каузата „училище”. Как очакваме да създадем интерес и глад за знание у децата и очакваме да желаят да продължат обучението си в университет, като им предлагаме ученето не като естествен процес, а като мъчение, което насажда у тях страх и отвращение към него още в първите години в училище.Натрупва се отрицателен стрес. Защо децата в училище стават все по-агресивни? Защо са толкова гневни и на кого, на какво? Защо ни е все по-трудно да овладяваме негативните им емоции? Нормално ли е още от детска възраст да са гневни на живота и да изразяват този гняв в жестокост, насилие, цинично отношение и агресия?! В какво ще се превърнат тогава, когато пораснат, вече мразейки живота? Нормално ли е да търсим вината за тази опасна тенденция само в родителите и тяхното „лошо възпитание“? По- добро възпитание ли е да учим децата да потискат гнева си, да се примиряват и да не се бунтуват срещу несправедливостите и жестокия натиск върху тях? В какво ще се превърнат тогава, когато пораснат, вече изгубили доверие в живота? Защо ни е толкова трудно да ги научим да се бунтуват, заявявайки потребностите си и споделяйки трудностите си?! Защо ни е толкова трудно да им помогнем?!

IV.Аргументи и контрааргументи:

Това е позната тема… - Какво утешение!

  • Децата да се спасяват сами! - Ако могат!
  • Нищо не можем да променим! - А какво постигаме, ако нищо не правим?!
  • Да продължим да обсъждаме тези абсурди в домашното пространство и приятелското обкръжение. - Как помагаме така на децата?

V. Възможни решения:

1. Идентифициране и съкращаване на ненужното учебно съдържание, на обемната и недостъпна учебна материя.

2. Пренасочване на недостъпната учебна материя в по-горните класове.

3. Повече часове за упражняване и затвърждаване на взетия материал, така че ученото да се превърне в научено.

4. Адаптиране на урочното съдържание и като стил, и като фактология към възрастта на децата.

5. В авторските екипи за съставяне на учебници и учебни програми да участват приоритетно учители и псохолози, а не професори, които определят „авторитетно“ (авторитарно) какво и как да присъства като учебно съдържание и образователни изисквания.

VI. Занималните:

Там се изграждат умения за учене или там децата само се пазят?Там се помага на учениците да разберат неусвоеното преди да напишат домашните си работи или се оставят сами и в тази самостоятелна работа те затвърждават грешките си?Там се дава възможност за активна почивка или се забранява всякакво тичане: иначе – забележка в бележника!?

Децата на целодневно училище ли са?

VII. Родителите:

Работеща майка на третокласник: „Добре, че мога да си позволя частен учител за сина си, защото иначе просто не виждам кога щях да успявам да уча с него… сега поне като се върна от работа в 19-20 ч, учим само по английски и италиански!“ (Явно учителката не знае езици). Във всекидневието си децата комуникират повече с учители, отколкото с връстници или родители… А родителите, принудени да учат с децата си, след като се върнат у дома след работа, кога да бъдат родители?! Само през уикенда? Когато също трябва да учат… А кога да бъдат личности със своите потребности?

Родител на третокласник и също преподавател по математика в гимназиалната степен споделя, че не може да реши някои от текстовите задачи по математика за 3-ти клас от един прочит! Можете ли да се сетите за по-страшен абсурд!?

Трима възрастни, завършили английска гимназия, един от тях – и английска филология - поправят третокласник и го учат, че словосъчетанието “cookery show” е неправилно и се казва “cooking show”. Детето настоява, че не я научило погрешно, а че учителката така им я е дала и че така е написана в учебника. Представете си учудването и възмущението им, когато откриват, че детето е право… както и куп други абсурди и грешки в учебника по английски за 3-ти клас! Представете си и объркването на детето на кого да вярва: на учебника и на учителя или на родителите и близките си? Сблъсък между авторитети?! До какво води? До липса на авторитети за децата…

Ако някой си е отдъхнал, че тези недоразумения са само в началната училищна степен, бързаме да го информираме, че така е до 12-и клас. И понеже има „приемственост“ в българското училище, така е и във ВУЗ-овете!

< Назад към всички коментари
Регистрация
?