24 Февруари 2013

Нетното богатство или защо хората излязоха на улицата

Статистиката е точна наука. Тя се базира на цифри и показва нещата такива каквито са. Според статистиката доходите растат в сравнения с инфлацията.
Извод – забогатяваме.

Размерът на спестяванията в банките също расте и то с много. Следователно хората имат пари, които заделят извън нормалните си разходи.
Извод – забогатяваме.

Имаме ръст на БВП. Малко, но от сърце. Икономическите индикатори показват малък дълг като съотношение към БВП. Малък бюджетен дефицит. Ниски лихви по държавните ценни книжа. Въпреки това, отделяме и пари за инфраструктура. Да не забравяме – усвояваме много по-добре средствата по европейските фондове.
Извод – забогатяваме.

А ЗАЩО ХОРАТА СА НА УЛИЦАТА?!

Ще използвам за обяснението си един разговор с моята приятелка, която не може да се оплаче от материалното си положение. Веднъж тя ме попита:
- Кажи ми защо хората си живееха по-добре преди, а сега не? Едно време и апартаменти си купувахме, и бизнес правехме, и по заведения и екскурзии ходехме, а сега всичко е замряло.

Първоначално тръгнах да обяснявам какво е икономически ръст, инфлация, БВП и т.н. Това обаче не доведе до повече разбиране. Даже напротив.

Подобно нещо се случва и в дискусиите с икономически експерти по телевизията. Това се случва и при партийните спорове за икономическата политика. Хората не разбират тази терминология. Ето затова как аз отговорих на приятелката си – опростено, но напълно разбираемо.

Да започнем с дохода на хората. Проста математика – имаме 100 човека с доход средно по 600 лева. Общ доход – 60 000 лв.

Уволняваме по-ниско платените и се получават 80 човека с доход 700 лева. Имаме ли среден ръст на доходите – имаме. Колко печелят хората общо обаче – 56 000 лв. Така държавата, като съвкупност от хора, обеднява. Обедняват и пенсионерите, защото приходите в Бюджета под формата на плащания за осигуровки е върху 56 000 лв, а не върху 60 000 лв.

Тези сто човека имат 50 жилища, които струват 10 000 лева всяко. Тези жилища обаче стават по 6 000 лева. Общото богатство от 500 000 лева става 300 000 лева, защото ако всички си продадат имотите, ще получат с 200 000 лева по-малко. Значи имаме едно, макар и имагинерно, обедняване на хората при разпродажба на имуществото.

Горните два примера реално са в основата на обедняването.

Нека разгледаме по-подробно какво се случи в България и как стигнахме до тук. През периода 2001 – 2008 г. хората имаха земя, която не им е струвала почти нищо, като покупна цена. Прост пример – една ливада в Банско беше по 20 долара квадрата, ако я купиш, а няколко години по-късно същата тази ливада струваше по 200-300 евро. Ако имаш 10 декара ливади, това са 2-3 милиона евро. Какво да прави човек тези пари? Купува си жилище в София и така в Лозенец квадратният метър достигна 4000 евро. Това означава: две стаи – 200 000 евро. А себестойността? Ами почти колкото днес.

После същият този човек си купува ваканционен имот, прави си две-три магазинчет, и си получава доходи от всичко. Ако не му стигнат парите и реши още по-обемен бизнес – няма проблеми. С толкова имущество като залог, банките се надпреварват коя да му даде пари. Нещо повече – банките бяха готови да дадат 100 000 евро за покупка на апартамент, който струва 100 000 евро. Защо ли?! Защото след половин година ще струва 120 000 евро същият този апартамент, а след година вероятно 150 000 евро.

Строежите водеха до покупка на цимент, тухли, плочки, дивани, кухни и т.н. Това водеше до работни места. Нека си припомним, че строителите стигнаха до заплати по 4000 лева на месец, а реално безработицата в София беше нулева. Но не само това – хората искаха и лъскави играчки, искаха да ходят по дискотеки и ресторанти, по екскурзии. Нека не забравяме, че срещу лична карта и без една стотинка в джоба, човек можеше да си купи мечтания хладилник, телевизор и т.н.

Това по своята същност представлява стремглав ръст на потреблението!
Но защо инфлацията беше толкова ниска в този период?! Под ниска разбираме 5-6% средно в периода 2001 – 2006 г., 12% за 2007 г., и за 2008 г. – 8%. Първо – какво са дори 10%, когато богатството ти нараства с 30% всяка година?! От друга страна имотите не се изповядваха по действителни цени, и така ръста на цените не се отразяваше толкова съществено на инфлацията, а наемите реално падаха, защото бе по-изгодно да се купи апартамент, а не да се живее под наем.

Мислите си, че това е опростенческо?! Не, не е. Това е бил начина САЩ да излязат от голямата депресия. На този период се приписва и лозунга – „Стройте, ако трябва и пирамиди, но стройте!”. Тогава именно е построен и Рокфелеровият център, който дълги години е оставал почти незает от наематели. Планът „Маршал” също е бил нещо подобно.

Но какво се случи?! Настъпи кризата с имотния балон в САЩ. Цените на имотите започнаха стремглаво да падат в цял свят, респективно инвеститорите се отдръпнаха и икономиката навлезе в спирала, но надолу. Работните места в редица сектори изчезнаха, респективно и доходите. От липсата на доходи и от тяхното свиване настъпиха фалити на фирми (над 100 000 в България) и нова липса на доходи. Голяма част от богатството просто бе изтрита като с гумичка.
Но кредитите и сметките останаха!

И… хората излязоха на улицата!

Защо това не се случи в САЩ?! Защото Федералният резерв и правителството взеха да изливат пари в икономиката и да стимулират банките да дават кредити. Защо не се случи в България?! Защото решихме, че пицата е постна, и колкото имаме, толкова ще харчим. Че каквото и да се случи, ще строим инфраструктура, и така инвеститорите на пазарен принцип ще дойдат сами, защото ще сме стабилна държава, със стабилни финанси и модерна инфраструктура. Но инвеститорите не дойдоха или поне не дойдоха навреме. Така хората решиха да излязат на улицата.

А хората излязоха на улицата, защото искат да живеят сега, и защото магарето тъкмо да се отучи да яде и тръгна да умира…

< Назад към всички коментари
Регистрация
?