20 Февруари 2013

Партийно говорене и партийно строителство

Слушам и не вярвам на носa си. А носът ме сърби. Народът пък казва, че когато носът те сърби, е на ядове.

Представител на последната управленска партия заяви пред медиите, че иска отново да се върне във властта и да изработи по-добра програма, фокусирана върху икономическото развитие, което не е за сметка на фискалната дисциплина.
Как бихме тълкували тези думи? „Всичко в управлението беше перфектно с изключение на един „лош“ финансист, но него вече го няма, така че … гласувайте за нас.“

Кой е писал предната програма, как я е писал, какво означава икономическо развитие в цифри и мероприятия, как до сега никой в тази партия не разбра каква политика се е провеждала – всички тези въпроси остават зад борда.

Изказването на въпросния представител и „икономически гуру“ продължава - „Считам, че дефицитът нямаше нужда да е 0,4%. Дефицитът може да се увеличава. Можеше да е 1,3 или 2%. И това е мое лично предложение. Това ще е и нашата програма оттук нататък, той трябва да се увеличи“.

Да оставим настрана граматиката и как „личното” предложение стана със сигурност „наша програма”… Остава въпросът – ние имали ли сме три години и половина икономически екип на държавата, или сме имали Икономистът и Финансистът! Никога, ама никога и в никоя икономическа структура не трябва да има моноппол на мнението. Допустимо е лидерство.

Всъщност нали протестите бяха срещу монополите?! Май да, но явно никой не е протестирал срещу монопола на мисленето и мнението.

После прочитаме следното мнение на КНСБ на сайта на investor.bg : „Иска се и увеличение на всички пенсии от 1 април с не по-малко от 12%, за да се компенсира натрупаната инфлация, ново повишаване на минималната работна заплата на 340 лв. още от 1 април, както и 12% увеличение на заплатите на работещите в бюджетната сфера от 1 април.”

Тук ние ще се въздържим от коментар, само ще предоставим мнението на д-р Капитализъм, който след като изрева на умряло и позеленя, успя на пресекулки да каже: „С тази подробност, че ако минималната се вдигне прекомерно, води до увеличаване на безработицата…”

Отдавна народът е казал, че в България всеки разбира от всичко. В България е феноменален и израза – „Пари ми дай, акъл не ща”. Това да ви напомня фрази от вида: „Това са възможностите на бюджета”, „Липсват средства за реализация на идеите”, „Икономическите фактори диктуват нашата политика” и т.н. Чували сте ги милиони пъти по телевизията от политици от всички възможни партии.

Навремето старшината в казармата казваше така: „Аз му говоря – то ми приказва”. Е, не е много интелигентно изказване, ама пък толкова проникновено. Вижте видни и не до там видни политици и експерти как се надприказват. Без да достигнат до извод. Всъщност изводът е ясен – моята партия и моята програма са панацеята, а твоята ще доведе страната до разруха. Искате ли доказателство че съм прав?! Давам го – хората са на улицата и не искат ничия програма, от никоя партия!

Всъщност повечето политици я карат рачешката. Какво имам предвид? Ето как протичат нещата независимо за коя партия говорим:
Политика като слънце! Обявяване на политика, която да спечели гласовете и да покажат колко лоши са противниците. Изпълнението ще го мислим като дойдем на власт и имаме всички ресурси на държавата.

Спечелихме, ами сега?! Как тази политика да я направя реална с наличните партийни кадри вече на възловите позиции в държавата.

Няма да стане бързо тая дето си я мислихме! Започвай да обвиняваш предишните какво наследство са ти оставили и как трябва да се справяш с него.
Всяко направено дребно нещо се преекспонира и преувеличава! Даване на максимален отзвук на всяко действие и изтъкване на неговия огромен ефект върху по-добрия живот на бъдещите избиратели.

Паднахме! Потопи се до изборите след четири години – време е за критика на сегашните управници, за да станеш бъдещ управник.

Казваме, че е рачешка, защото първо трябва да разбереш какво е възможно да направиш и чак след това как предлагаш да го направиш.

Защо написахме всичко до тук?

Първо, защото във всяко министерство, във всяка банка, във всяка професионална правителствена организация има специалисти. Съвкупността им прави един невероятен мозъчен тръст. И понякога тези „мозъци” се отчайват, че пишат и обясняват, а никой не ги чува. Дай им насока и цел и ги остави да работят за теб. Данни в Националния Статистически Институт, БНБ и в огромен кръг международни институции има да се заринеш. Използвай данните и мозъците и получи информация – във всички учебници пише формулата – „данни + смисъл = информация”.

А ние в България спорим върху данни, често нямащи никакъв смисъл, или могат да се тълкуват многозначно. Когато имаш това, тогава ще имаш програма. Тогава ще си лидер! Лидер не значи „абониран за всемирната истина”, а значи човек, който обединява, управлява и дава насока.

Второ, защото вярваме, че хората, дори и неикономистите, трябва да могат да вземат информирано решение, както по отношение на личните си финанси, така и коя икономическа програма на партиите им допада, за да гласуват за нея.

А след това както се казва – „Нека по-добрият победи!”

< Назад към всички коментари
Регистрация
?