08 Октомври 2013

Криза в енергетиката? Има решение!

Настоящата криза в енергетиката има структурен характер и e резултат от постепенното натрупване на системни дисбаланси във вида на генериращите мощности и във вида и динамиката на потреблението на енергия в страната.
За какво по-точно става дума?


Електроенергийната ни система е изградена преди повече от 40 години в напълно различна обществено-политическа среда, с напълно различни икономически цели и задачи. Българската икономка по онези времена е работила около няколко големи индустриални комплекса и архитектурата на енергийната ни система е била развивана около функционирането на тези индустриални комплекси. Това означава наличието на много големи базови генериращи мощности, съсредоточени около регионите с индустриални потребители. Това предполага от своя страна и изграждането на голяма високо волтова преносна мрежа (енергиен пръстен), по-която се пренася по-голямата част от произведената електроенергия и се подава на дистрибуторите и големите потребители.


В днешно време повечето от тези индустриални комплекси вече ги няма. Това не е само следствие на недалновидно, погрешно или направо некадърно управление, но най-вече на реалностите на съвременната глобална икономика – свободното движение на стоки и капитали в световен мащаб веднага оголи слабостите на някои от индустриалните ни комплекси и логично тяхната неефективност доведе до спиране на работата им.

От друга страна и самото индустриално производство става все по енергийно ефективно, което също се отразява на общия товар в системата.
Заедно с отпадането на големи индустриални потребители на базови мощности, видът и структурата на потребление на електроенергия също претърпяха съществени изменения. Увеличи се относителния дял на крайното потребление, което има силно изразена динамика в рамките на денонощието. Това доведе до увеличаване на разликите между минимумите и максимумите в товарите, което от една страна е индикатор за излишък на базови мощности, а от друга говори за недостиг на маневрени мощности.

Вчерашната структура на икономиката ни е моделирала и газовата система на страната. Тя също беше изградена около големите индустриални потребители, което доведе до слабо развитие на битовото потребление на газ за отопление, а оттам и до създаването, от една страна на натиск върху електроенергийната система, а от друга до поддържането на хроничните проблеми на градските топлофикации. С други думи, електроенергийната и газовата система са свързани по между си по начин, който задълбочава социалната цена от тяхното функциониране.

В неадекватната на днешните икономически реалности и нестабилна енергетика на страната ни бяха въведени по политически причини значителни нови ВЕИ мощности. Тяхната вътрешно-присъща нестабилност и непрогнозируемост, съчетани с неизгодни договорни задължения, естествено беше пренесена и върху вече дестабилизираната електроенергийна система, което още повече задълбочи нейните проблеми.
Свързаността на електроенергийната ни система със съседните оператори също е изградена по логиката на вчерашния ден. Тази логика изхожда от презумпцията, че страната ни винаги ще бъде нетен износител на електроенергия и съседните ни страни ще разчитат на нас. Идея да сме енергиен център на Балканите обаче изисква поддържането на голям студен резерв, който да покрива както нашите нужди, така и тези на страните към които изнасяме, а това както се оказва днес има все по-нарастваща социална цена.

Опитите да бъдат решавани тези фундаментални структурни проблеми на българската енергетиката в условията на законодателно институционализиран държавен монопол и регулирани цени прилича на замитане на боклука под килима. Каквито и да е решения на ДКЕВР за цените, каквито и да е съдебни дела срещу сключвалите неизгодни договори, каквито и да е заповеди на Електроенергийния системен оператор не могат да преодолеят структурните дисбаланси в енергетиката ни. Ако се продължи с опитите за краткосрочно запушване на поредните системни дупки, социалното недоволство от покачващите се цени ще нараства, опасността от системни сривове в електроподаването също ще нараства, а желанието на чужди инвеститори да развият нови производства в страната ни ще намалява.

Какво да се прави?

Необходимо е да се предприеме мащабна инвестиционна програма в енергетиката ни, която да преодолее структурните дисбаланси и да изгради нови, адекватни на съвременната икономическа логика мощности. Какви мощности и системи трябва да включва тази инвестиционна програма?
Малки, евтини и достатъчно маневрени централи, така че да могат да работят и като базови мощности, и в режим на върхово натоварване. Само така могат да бъдат ефективно балансирани вече изградените ВЕИ инсталации. Такива мощности са или малки газови централи, или малки ядрени модулни реактори, или локални електроцентрали на биомаса.

Постепенно да се изгражда дистрибутирана енергийна система, при която производствените мощности са максимално близо до потребителите. По този начин ще се постигнат значителни икономии на първични енергийни ресурси, а освен това ще се увеличи сигурността на системата като цяло.

Да се развие битовото потребление на газ, което да намали натиска върху електроенергийната система за отоплителни нужди. Битовото потребление на газ също ще повиши цялостната енергийна ефективност на икономиката ни.
Да се потърсят нови начини за утилизация на въглищните находища в страната ни, като се премине от изгарянето им за генериране на електроенергия към модерни технологии за производството на разнообразни химични продукти с по-висока добавена стойност.

Да се развият т.нар. умни електропреносни и електроразпределителни мрежи, които максимално да оптимизират връзките между производство и потребление, както и да повишат сигурността в управлението енергийната система.

Как да се направи?

Осъществяването на такава инвестиционна програма трябва задължително да стане в условията на либерализиран енергиен пазар. Само свободен пазар в енергетиката може да премахне огромният корупционен натиск в нея, както и да посочи най-бързите, най-евтините и най-ефективни начини да бъдат изградени новите мощности и системи.
Трябва да се премахнат всички законодателни пречки пред изграждането на електроенергийна и газова борса, които да работят в реално време. Това означава в държавен контрол да остане само Електроенергийния Системен Оператор, както и да отпадне монополния статус на обществените доставчици НЕК и Булгаргаз. Този монополен статус нито е необходим според изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС, нито има смисъл от социална гледна точка. Ако е необходима социална защита на определена категория потребители, то тази защита трябва да се поеме директно от държавата или общините, а не да се натоварва цялата енергийна система с неприсъщи за нея функции.

Необходимо е да се премахнат и ексклузивните лицензи, както на електропреносните, така и на електроразпределителните оператори. Често те се определят като естествени монополи, но ако са такива, защо е необходимо законът да защитава тяхната „естественост“? Нека самите потребители да определят дали са готови да плащат за паралелни мрежи, а не да им се вменява насила, че имат право да получават енергията си само чрез един мрежов оператор. Има някои случаи, в които този законов монопол пречи са изграждането на ефективни локални енергийни системи.
Необходимо е да отпаднат каквито и да преференциални цени и задължения за изкупуване на електроенергия, които прикриват технологична неефективност и създават системни финансови дисбаланси.

Необходимо е да бъдат премахнати каквито и да е регулирани цени, освен тези за достъп, пренос и разпределение, където не функционира повече от един оператор. В Третия енергиен пакет на ЕС съвсем ясно се посочват функциите на националния регулатор и в тези функции никъде не се споменава каквото и да е било ценообразуване за крайните потребители.

Какви са рисковете?

Една такава мащабна реформа на енергийната ни система може да породи и негативни ефекти.

Много често напоследък висши държавни чиновници, енергийни експерти и манипулатори плашат с повишаване на цените, ако се либерализира енергетиката. Такива прогнози са най-малкото необосновани. В момента в България няма нито едно сериозно изследване какви ще са ценовите нива, ако се премахнат регулираните цени на ДКЕВР. Но при наличието на свръхпроизводство у нас и ниски цени на международния пазар, логично е да се предположи, че цените не само няма да се повишат, но дори и ще паднат.

С оглед на това, необходимо е да се моделират различни сценарии за осъществяване на необходимите промени и последствията от тях.
Консултантска агенция „Нуклеон“ работи активно върху разработката на такива модели, които биха от полза както на държавни и обществени организации, така и на инвеститори, фирми и граждани.

< Назад към всички коментари
Регистрация
?