01 Февруари 2016

За Кунева образованието не е кауза

Интервю на Красен БУЧКОВ
|

"Министър Танев може да е сериозен учен, но не ставаше за министър. Законът обслужва лобистки интереси и партийни амбиции. От програмите отпадат произведения, които формират българското самосъзнание. Г-жа Кунева с нищо не е показала, че образованието е нейна кауза. За да се случи реформата, министърът трябва да е силна личност". Това казва за Фрог директорът на 125 СОУ и общински съветник Ирена Анастасова. 

- Фишек ли бе, както се изрази един от лидерите на партии, поисканата оставка на министър Тодор Танев? Не са ли политически мераците на някои от вносителите на промените по обезкостяване на българското образование? Заради политически заигравания и интерси ли стигнахме дотук? Казват, че сменили Танев, защото не се съобразявал с партийните каси?

- Не мога да вляза в тази терминология, но министър Танев отдавна трябваше да не е министър. Той може да е сериозен учен, както твърдят някои, но това е недостатъчно, за да си добър министър. Все пак, за да съм коректна ще кажа, че министърът нямаше много полезни ходове. В самия Закон за предучилищно и училищно образование има много „подводни камъни”. Има недостатъчно изяснени или употребени в различен смисъл понятия. И това ще се усеща тепърва. Да не говорим за многото на брой срокове, в които влизат в сила с различни членове от закона.

Дали исканата му оставка е политически ход, за да се отклони вниманието от по-нелицеприятни въпроси и теми – не мога да гадая. Истината е, че дебатът по предложените учебни програми можеше да се състои отдавна, защото по тях се работеше още във времето на първото правителство на ГЕРБ. Дори не зная дали сега е променяно нещо от тогава. А може би е променяно на парче и затова се стигна до сегашната ситуация.

„Мераците”, както се изразихте, когато става дума за закон, който се приема от Народното събрание, са винаги политически. Нали по този начин се изразява волята на една партия в дадена сфера. Струва ми се, че специално този закон, обаче, не трябваше да се приема като че ли на инат, без да се чуят предложенията на много организации, други политически партии, учители, синдикати. В резултат - получава се това, което се получи. Защото това не е просто някой от всички закони. За мен той трябва да бъде приет с максимално съгласие, защото образованието не бива да е залог на партийни амбиции.

Относно „съобразяването с партийните каси” - също няма как да зная. Но, че законът обслужва лобистки кръгове е видно. И финансирането на частните училища, и неограничения брой учебници, и предоставянето на неправителствени организации на функции на държавата са все аргументи в тази посока.

Искам да кажа и друго - в основата на скандала с учебните програми имаше и много показателен факт. Учителите и всички заинтересовани страни, на практика цялото общество, можеха да се запознаят с предложените програми на сайта на МОН, но само с тези за първи и пети клас. Връзката между тях, т.е. това, което ще се изучава в останалите класове беше известно само в МОН. Нали не си представяте, че има публикувани програми за първи и пети клас и не се знае какво ще се изучава във втори, трети и четвърти? На пресконференция в МОН се раздаде на журналистите, както се изрази министър Танев „в 40 екземпляра”, точно това, което ние в училище не знаем. Моите уважения към всички журналисти, но все пак е много неестествено точно учителите да научават от медиите, какво ще преподават. Тази „недобра комуникация” всъщност показва отношението към гилдията, която е длъжна да се съгласява с всичко и просто да изпълнява. Недостойно и недопустимо!

- Какво е вашето експертно мнение по проблема с тези размествания напред-назад на "История Славянобългарска” и други литературни произведения. Не са ли потърпевши от това децата и възпитанието им в родолюбие?

- По програмите, както казах вече, се работеше още преди приемането на този закон. Тогава едно, днес друго. Този хаос, който цари в системата, а явно и в МОН, нямаше как да не доведе до днешното състояние. Предварително беше ясно, че за да се синхронизират по-добре законът и стандартите, трябваше да се работят заедно и заедно да бъдат приети.

Както вече стана ясно, "История Славянобългарска” ще се изучава в девети клас, но редица други произведения изчезват изобщо. Такива като „Опълченците на Шипка”, „Даваш ли, даваш, Балканджи Йова”, „Къде си вярна ти любов народна”. Отпадат и автори като Емилиян Станев - „Крадецът на праскови”, „Земя като една човешка длан” на Джагаров, „До Чикаго и назад” на Алеко Константинов” и др. Прави ли Ви впечатление, че повечето от тези произведения са все такива, които формират национално самосъзнание?

Питате ме за възпитанието на децата в дух на родолюбие? Въпреки опитите на много правителства в последните десетилетия да изкоренят възпитанието като функция на образованието – това не се случи. И то благодарение на българския учител. Поставете си за цел да откриете употребата на това понятие дори в новия ни закон. Ще Ви е трудно! Но поне вече говорим за това. Само че в какво ще възпитаваме децата си, след като премахваме емблематични произведения, които ни карат да се гордеем, че сме българи. Това, обаче, не е проблем само на образованието – това е проблем на нацията ни. Кой е днес нашият национален идеал? Имаме ли такъв? Аз мисля, че нямаме. Тогава в какво да възпитаваме децата? Например в това, че трябва да са добре образовани, защото трябва да се реализират някъде в Европа и да са богати. Или, да им внушаваме, че са граждани на света. Добре, но смятам, че преди да са граждани на света, трябва да са български граждани.

Все пак смятам, че българският народ и в частност – българският учител са мъдри и няма да допуснат заличаването на българското ни самосъзнание. Реакциите на хората от последните дни показаха това.

- В някои медии се появи информация, че чужди фондации са подпомагали министерството на образованието и са насочвали реформата му?

- За това можем само да гадаем. Намесата на чужди фондации и всякакви неправителствени организации, финансирани от чужди правителства при решаването на значими наши обществени проблеми не е от днес или от вчера. Това е практика вече години наред. Нали ни е ясно, че когато едни други правителства плащат за определена дейност, това със сигурност е в полза на самите тези правителства и осигурява тяхното влияние.

- Твърдите, че най-болните проблеми в образованието са резкият спад на качеството му, увеличаващият се брой отпадащи деца и липсата на учители. Докога ще продължи това?

- До тогава, докато образованието наистина стане приоритет. Не само на думи. Докато продължаваме само да говорим, негативните тенденции ще се задълбочават. Когато държавата погледне по друг начин на подготовката на бъдещите учители и даде съответни преференции за обучението в педагогическите специалности; когато финансира подобаващо заплащането на учителския труд, а вече и защитата на учителя в буквалния смисъл на думата; когато финансира създаването на съвременна материална и техническа база в българското училище; когато приоритетно създава работни места или стимулира бизнеса да създава такива за младите специалисти; когато стимулира развитието на съвременни високо-технологични отрасли на икономиката ни, които ще накарат младите хора да останат в родината си. И със сигурност – не, когато финансира частните училища, при положение, че с тези средства например, може да финансира дейности по осигуряване на обхващането на децата от рисковите групи. Сигурно мога да изреждам и още. Все неща, които някои държави направиха за 10 години. Ние не можахме за 25.

- Вашето мнение по твърденията, че законът урежда търговски практики с многобройните учебници, печатници и най-вече с печалбите около тях. Бизнес ли е образованието?

- Вече казах, че законът урежда лобистки интереси, което ще рече и бизнес интереси. Да, образованието вече е бизнес. След като казахме и продължаваме упорито да твърдим, че то е услуга – няма как да не е бизнес. По друг повод съм казвала, че с услуга не се възпитават ценности. При услугата има клиенти и те са доволни или не. За емоции, за възпитание в патриотизъм ли да говорим или за някакви други ценности като съпричастност, милосърдие, човещина? Те не ти осигурява доходна работа в чужбина.

- Смятата те ли, че ГЕРБ ще отиде по-далече и Министерският съвет ще внесе законопроект за отлагане влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование.

- Убедена съм, че това трябва да стане, защото когато тръгваме към реформа на основна обществена сфера и то на образованието, което формира нацията, трябва да направим това обмислено, спокойно и да предвидим всички възможни последици. Считам, обаче, че едва ли ще се случи. И то не защото не се виждат недомислията на закона, а защото с отлагането му се признава това.

- Ако това не стане, в реда на нещата и от полза за обществото ли ще е, такъв законопроект да бъде внесен от друга политическа партия.

- Стойностен законопроект не се подготвя лесно. Не зная дали останалите политически партии имат готовност. Иначе да – би било добре да има сблъсък на различни подходи, принципи и в крайна сметка да се намири най-доброто решение. Аз, обаче, не съм оптимист.

- Министър Танев е сменен, ще дойде нов министър, но хаосът май ще продължи. Как може да бъде спрян? Докога реформата в образованието ще до под крушата? Кога ще се види светлина в тунела?

- Докато се намери политическа воля и силна личност, която да оглави Министерството на образованието и за която образованието да е кауза, а не просто повод да е в светлините на прожекторите.

- Как ще коментирате вица, че Кунева щяла да отмени теоремата на Питагор, защото била остаряла и не била хармонизирана с европейското законодателство. Става ли тя за просветен министър, след като провали енергетиката и не направи нищо за съдебната система, за която отговаряше като вицепремиер.

- Ще продължа с предишния си отговор. До сега г-жа Кунева с нищо не е показала, че образованието е нейно кауза. Може би, ако успее да формира около себе си екип от точните специалисти, ще успее. Относно хармонизирането на нашето законодателство в областта на образованието с европейското такова – това е сфера, в която много се спекулира, защото в образованието, за разлика от други сфери, Европа оставя огромно пространство за чисто национални решения. Никой не ни налага и не ни задължава да прилагаме определени учебни програми или определено учебно съдържание. Така че, да не си измиваме ръцете с Европа.

- Вие сте общински съветник. Считате ли, че общината може да е коректив на някои недомислия в сферата на образованието?

- Общината има строго определени отговорности, както в сега действащия Закон за образованието, така и в новоприетия. Това са обхватът на децата и учениците в задължителната предучилищна и училищна подготовка; здравното обслужване и сигурността на детските градини и училищата; средства за издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на училищата и детските градини и обслужващите звена; условията за столово хранене; за общежития, отдих, спортна база и транспорт за децата, учениците и учителите; целодневна организация на учебния ден; стипендии и специални помощи на ученици.

Т.е. няма как общината да влияе върху актуалните в момента учебни планове и програми. Но тя има много важни отговорности за създаване, например, на необходимата материална база, за осигуряване на безопасността на децата и учителите. В тази връзка ввнесок доклад, с който искам да се направи преглед на състоянието на оградите на училищата в София и съответно да се отпуснат необходимите средства за ремонт на оградите и осигуряване на достъп до сградите на училищата от един единствен вход. Такъв преглед се прави. Ще е добре да се помисли и за средствата.

Казано с две думи – когато образованието явно не е приоритет на държавата, то може да е приоритет на общината. Но приоритет означава приоритетно финансиране. Ясно ми е, че един ремонт на оживено кръстовище ще се види от стотици хиляди софиянци, докато един основен ремонт на училище се вижда само от учениците и родителите им. Въпреки това, ако искаме интелигентна нация, трябва да се търси баланс между различните нужди. И все пак приоритет трябва да училището!

Източник: Фрогнюз

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?