14 Март 2016

Доц. Александър Маринов: Задължителното гласуване е пълна глупост


Доц. Александър Маринов: Задължителното гласуване е пълна глупост, надявам се хората да се ядосат на тази наглост - ивнервю  заявява политологът доц. Александър Маринов в интервю с Евелин ЦАНЕВА за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Доц. Маринов, активират се в последните дни партийните централи, но дали наистина не разчитат на това да има предсрочни избори?


Александър Маринов:Това е целият проблем, че те разчитат, вместо да могат да ги предизвикат т.e. разчиташ например да завали дъжд, ако е било много сушаво. Отделно от това искам да кажа, че няма достатъчно яснота по въпроса защо са толкова все по-вероятни предсрочните избори. Отделните партии в зависимост от своя интерес повдигат едни или други въпроси, но най-важното, заради което си струва да говорим по тази тема, остава в сянка. Просто държавата не се управлява добре, не се решават проблемите на хората и заради това се засилва нестабилността и усещането за нестабилност.

Иначе партиите си търсят някакви аргументи, които да подкрепят техните, бих казал, доста залинели позиции. Това е причината. Стабилност може да има само когато държавата се управлява добре, не според едни или други тясно партийни конюнктурни критерии, а според жизнените потребности и националните интереси. Това е големият проблем. За съжаление ние виждаме, че това не се случва. Всеки дърпа чергата към себе си, в резултат на което чергата е съвсем прокъсана.

Водещ: Тази нестабилност, за която и вие говорите, може ли да бъде приета като основание за заветните избори, за които все повече партии все по-често говорят?
Александър Маринов:Да, така е, защото в края на краищата това е единственият конституционен вариант да се преодолее нестабилността. Идеята е, че нестабилността може да се преодолее, когато управлението се реализира по друга формула и от други субекти.

За съжаление ние виждаме, че партиите правят всичко възможно, говоря за парламентарно представените, не само да не допуснат други субекти, а дори да не допуснат гражданите по някакъв начин да изразят своите предпочитания между всичката тази „плява дали все пак няма и някое полезно зрънце“. Визирам видимите намерения да бъдат „кастрирани“ демократичните възможности, заложени в преференциалния вот. В това отношение виждаме, че партиите независимо какво приказват, са почти единодушни.

Водещ: В парламента текат дебати за съвсем нови неща в изборното законодателство и то много ударно. Едно от тях беше приемането на задължителното гласуване и съответно глоба от 50 лева, ако не упражним задължително това си право. Вие как гледате на тези промени, какъв ще бъде отзвукът от тях и изобщо ще влязат ли в сила, защото вече се чуха коментари, че Конституционният съд със сигурност ще отмени такова решение на парламента?

Александър Маринов:Вероятно някои неща ще отмени Конституционният съд, вероятно другите се прилагат само като някаква пропагандна пушилка, т.е. ще ги направим сега експериментално, пет секции тук, десет секции там с някакво гласуване, но никой няма намерение да го въвежда сериозно. Да ви кажа откровено, разбира се, аз смятам, че задължителното гласуване е пълна глупост с оглед на намеренията на законодателите в кавички, но аз лично го поддържам горещо. И ще ви кажа защо го поддържам. Защото се надявам, че хората страшно ще се ядосат от тази наглост да ги принудиш да гласуват, без да им дадеш възможност за истински избор и тогава може би ще се разчупи, ще се пропука тази кръгова отбрана на седем, осем или десет партийки, които са се вкопчили във властта и не пускат нищо. Аз се надявам много като наказателен вот хората не просто да пишат цинизми по бюлетините и да задраскат всички, а да направят така, че да се разпердушини таза камарила. В края на краищата това е едно непредвидимо, случайно явление, но след като по друг начин не става, защо пък да не опитаме така?

Водещ: Очаквате отпор от страна на хората?

Александър Маринов:Да, защото това е оскърбление, разбирате ли? Аз не мога да разбера някои хора знаят ли да смятат, ходили ли са на училище, преди да влязат в парламента? Как така 50 лева глоба се равнява на тримесечна социална помощ и защо се визират само ромите? Ами негласуващите българи са много повече от ромите? Защо въобще се разсъждава по този глупав начин? Ще спират децата от училище, няма да издават документи.

Причината да не гласуват хората е друга, тя не може да бъде преодоляна с обявяването на гласуването за висш дълг. Гласуването е право на избор в смисъл, че трябва да имаш възможност да избираш. А когато ти ограничават този избор до един ограничен кръг от еднакво неприемливи субекти, какво да гласуват хората?

Водещ: Имат право и да не го направят, поне според Конституцията.

Александър Маринов:Да, но аз се надявам, че по този начин така или иначе ще ги ядосат, ще ги предизвикат, не че ще ги принудят. Аз смятам, че на много хора няма да им пука от 50-те лева глоба, но ще ги предизвикат да се ядосат, за което е крайно време. Докато не се ядосаме, нищо няма да се промени.

Водещ: Ще Ви помоля да коментирате това, което се случи през вчерашния ден - станахме свидетели на оставането на ДСБ в Реформаторския блок, от една страна, но и на излизането на депутатите на ДСБ в опозиция. Възможно ли е изобщо Реформаторският блок да функционира при тази ситуация и какви ще са последствията?

Александър Маринов:Според мен, Реформаторският блок отдавна не функционира като относително единен политически субект, ако въобще някога е функционирал, извън една-две предизборни кампании. Там противоречията са много големи и аз не виждам как този орел, рак и щука, как това трио, а може би не е трио, а още няколко животински вида, събрани на едно място, как биха могли да се разберат, да имат единна политика, единен ръководен орган и т.н. Нищо ново няма в това.

Въпросът е, че тези разпри много добре откроиха същността на самия блок, че това в края на краищата е преди всичко един стремеж да се загнездят във властта, нещо да получат, нещо да напомнят за себе си чрез властта и т.н. Иначе естествено, че това е нонсенс. Не може да си хем в Реформаторския блок, който се води основен коалиционен партньор в управлението, хем да си в опозиция. Това само в България може да се случи такова нещо няма на някое друго място.

Някой смята може би, че това е много хитра тактика, но аз не мисля така. Става дума по-скоро за някакви опити за прилично обяснение. Защото да кажеш, че оставаш в блока, за да го промениш отвътре, вече мина доста време, видя се, че той не може да бъде променен по този начин. Просто има различия, които са непреодолими и няма как да бъдат преодолени с обяснения.

Вероятно наистина премиерът Борисов в някакво отношение е прав, че и ДСБ, и другите партии от Реформаторския блок доста власт захлебиха, както се казва, доста позиции завоюваха, най-различни – и политически, и административни, и икономически и сега искат хем да бъдат добри в очите на обществото, хем да не пускат властта. Но така не става и винаги цената се плаща, рано или късно.

Водещ: Роене на дясното, така го нарече вчера лидерът на социалистите Михаил Миков, което пък ни отвежда към Националният съвет на БСП, който се събра вчера, за да приеме правилата на кампанията за избора на нов председател. Какво да очакваме от тази вътрешнопартийна битка, която предстои съвсем скоро?

Александър Маринов:Битката ще е люта според мен, тъй като има вече изявен претендент, това е Корнелия Нинова. Според мен няма съмнение, има няколко малки кандидати, които по-скоро искат със своята незначителна подкрепа да се опитат да изтъргуват някакво бъдещо място в ръководните органи. На другата страна, разбира се, е Михаил Миков с контрола, който има върху апарата на партията.

Проблемът е в това, че никой не иска да говори за сериозните проблеми, никой не иска да говори за дълбоките причини, които докараха БСП до това нерадостно, бих казал нещастно положение да е една от партиите, която е напълно пренебрежима и преодолима в политическия живот. Аз не виждам на какво отгоре идва тази оценка, че БСП е единствената алтернатива на управлението.

Като какво алтернатива? Като политики, които предлага, като личности, като решителност в опозиционната съпротива? Те само казват ние предложихме това, ние предложихме онова, обаче парламентът не го прие. Ами идете при хората и вижте, ако толкова солидни и верни, правилни неща предлагате, изведете ги на улицата, поведете протеста.

Но както виждате, няма такова нещо.

Източник:  Агенция „Фокус,14 Март 2016  

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?