02 Август 2013

Кабинетът не е губил доверието на хората, просто не го имал

Живял сте 23 години извън България, г-н Василев, ставал ли сте някога свидетел на ситуация като тази у нас в момента – повече от месец и половина правителство и парламент работят под „обсадата” на улицата, но категорично отказват да се оттеглят?

Ситуацията е наистина уникална. Най-малкото аз никога не съм бил свидетел на подобно събитие. Но за мен това е преди всичко знак за несъвършенствата на политическата система. Недопустимо е толкова отявлен обществен конфликт да не може да намери начин за своето решаване.

Т.е. разглеждате ситуацията като законодателен проблем?

Определено това е институционален въпрос. Дори архитектите на конституцията признават, че навремето са бързали с написването й и още тогава са били заложени някои капани, които днес виждаме като сериозни проблеми. В центъра на идеологията на „Република БГ” е именно изграждането на институции, които да позволяват на обществото ефективно да разрешава подобни ситуации.

Какъв е според вас изходът от кризата? И как си обяснявате, че кабинетът загуби доверието на хората на практика на следващия ден, след като беше създаден?

Още през март, след подаването на оставката на кабинета „Борисов”, коментирах, че проблемът е в съществуващото статукво при разпределянето на властта между политическите сили в България. Тогава отправих призив да не се бърза с предсрочните избори, за да могат да се появят нови политически субекти, които да дадат шанс да се излезе от тази ситуация. Така, че съм категоричен – за новото правителство не може да се каже, че е загубило доверието на хората. Защото то просто не го е имало. Не го е печелило изначално. На последните избори за БСП, ДПС и „Атака” гласуваха едва 1,6 млн. българи – числата показват, че това правителство просто не е излъчено от достатъчен брой хора, за да можем да говорим, че има доверието на обществото. Неговото създаване не отговаря на високите стандарти на представителство, процедурите за избор бяха неясни, и най-важното – след конституирането на кабинета се наблюдава отстъпление от предварително обявената програма на Пламен Орешарски. След като стана премиер той написа план за управлението си, от който отпаднаха доста от предизборните обещания на БСП например. А в една демократична държава управленската програма трябва да е ясна преди изборите. Към сегашния план на кабинета също има много въпроси. И демонстрираното от обществото отношение към правителството ясно говори за това.Ситуацията е меко казано „странна” – хората са свалили доверието си от Народното събрание, но депутатите видимо не се притесняват от това – дори се готвят да излязат във ваканция, защото според БСП са работили усилено през последните три месеца и имат право на почивка.

Струва ли ви се нормално подобно поведение?

Не. Народните представители са един вид слуги на народа и нямат право да се държат като служители, които се ползват от законното си право на почивка. Проблемите, които трябва да бъдат решавани са толкова много, че изглежда национално безотговорно да се излиза във ваканция сега. Смятам, че през последните месеци парламентът демонстрира по-скоро имитация на работа, занимава се с дребнотемие, отдава внимание на несъществени въпроси, а главните проблеми – монополизацията на обществения живот, необходимите радикални реформи в образованието, в здравеопазването, в социалната сфера, в съдебната система, остават без необходимото внимание.Правителството очевидно няма никакво намерение да подава оставка.

Смятате ли, че беше редно да предприема сериозни мерки като актуализацията на бюджета например, вместо да подготви най-належащите промени в законодателството, които да облекчат провеждането на едни следващи избори, както настояват протестиращите?

Двете неща не се изключват. Ако е било необходимо да се актуализира бюджетът, това трябва да се направи, но доколкото актуализацията е изменение на закон, то нейната аргументация би трябвало да бъде много по-задълбочена. Прозрачност не означава информираност. Това, от което обществото има нужда, е пълна информираност за необходимостта от такава промяна. Нямам чувството, че всички въпроси са получили своя адекватен отговор, така че да може да се състави добре информирана позиция.

Смятате ли, че обществото получи достатъчно информация защо трябва да се вземе т. нар. заем от 1 млрд. лева (емитирането на 1 млрд. лева външен дълг)?

Както разходите, така и приходите, са двете страни на едно уравнение. И върху тях може да се влияе в зависимост от програмните цели на правителството. От така предоставените обяснения не става ясно какви точно цели ще бъдат постигнати с взимането на заем от 1 млрд. лева и дали няма да възникнат сериозни трудности. Защото решаването на едни проблеми, не става със създаването на други. И не се отговаря на въпроса до какво утежнение за гражданите може да доведе един нов заем. Да вземем друг пример от енергетиката - предложеното намаление на цената на тока е една козметична операция с пропаганден ефект. Тя само изглежда, че облекчава ситуацията, но всъщност хората няма да почувстват т.нар. намаление. А и то по никакъв начин не решава огромните проблеми, свързани с монополизацията и деформацията на енергийния сектор, така както са описани в докладите на Световната банка и на Европейския съюз, изработени по времето на служебното правителство.

Как преценявате „заканата” на президента Росен Плевнелиев, че е готов да наложи вето върху промените в бюджета?

Подобно нещо се е случвало в най-новата ни история само веднъж - по времето на Жан Виденов.В прерогативите на президента на Република България е да гарантира, че всеки закон отговаря на изскванията на конституцията и затова му е предоставено правото на вето. Щом той е преценил, че има необходимост от прилагане на това негово право, то неговите действия не могат да бъдат поставени под съмнение. За обществото е важно да чуе една обоснована аргументация , да види един допълнителен институционален поглед по толкова важен въпрос, какъвто е бюджетът, така че проблемите, които съществуват да бъдат решавани адекватно.Един от мотивите на кабинета в упорството му за властта е, че предприема спешни социални мерки за най-нуждаещите се.

Според вас реалистични ли са предизборните обещания на БСП да бъдат разкрити 250 000 нови работни места, а минималната работна заплата да стигне 450 лева, срещу което работодателите категорично възразяват?

България е демократична държава, но е с пазарна икономика и правителството не може да си поставя цел, нито има възможност „да разкрива” работни места. Но задължение на кабинета е да осигурява всички възможни условия за максимална заетост. Похвални са направените от кабинета заявления за облекчаване на бюрократичната тежест върху бизнеса, но на този етап трябва да ни бъде представен много по-конкретен план за действия, за да бъдем убедени, че това са сериозни намерения. В този смисъл ми звучи като научна фантастика в най-чист вид това да се говори с конкретни числа за разкриването на нови работни места. По-скоро бих го определил като предизборен популизъм. В същото време ситуацията с липсата на заетост е толкова сериозна, че е изключително безнравствено да се злоупотребява с неосъществими обещания към хората. По-добре е първо да се направи всичко възможно, а резултатите биха говорили сами за себе си. Минималната работна заплата пък е юридически акт, който сам по себе си не променя икономическите условия. Дори в нашия случай - на продължаваща рецесия, повишаването на минималната работна заплата може да има отрицателен ефект върху заетостта. Може да се очаква по-скоро тази мярка да окаже обратен и напълно излишен натиск върху работодателите, които съвсем естествено са загрижени за снижаването не производствените разходи.

Каква е прогнозата ви за едни следащи предсрочни избори за парламент? Смятате ли, че отново ГЕРБ и БСП ще получат най-много гласове и имат ли шанс старите десни партии, ако се обединят например? Къде виждате мястото на „Република БГ”?

„Република БГ” е алтернатива на статуквото. Не искам да гадая какво ще се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Това, което ни вълнува са реалните проблеми на обществото като институционалната неефективност, нуждата от сериозен поглед върху усъвършенстване на конституционния режим, премахването на монополите във всички техни възможни форми и проявления.

Защо създадохте тази партия? Мислите ли, че хората ще повярват на поредната нова платформа, предвид постоянните разочарования и обезверяването, на които сме свидетели?

Създаването на партия „Република БГ” всъщност е реакция на ставащото в България през последните двайсет и няколко години. Ние съмишлениците, обединени около каузата на „Република БГ”, виждаме, че съществуващите политически сили не са дали и не могат да дадат адекватни решения, така че българското общество да използва в пълна степен своите ресурси и възможности за по-високо ниво на благоденствие и сигурност, като един равноправен член на европейското семейство. Хората са прави да бъдат скептични и да задават въпроси, наше задължение е да дадем отговори, които да ги убедят в нашата искреност и способностите ни да бъдем действителна политическа алтернатива.

Ако приемем хипотезата, че утре спечелите изборите и трябва да управлявате, кои са първите сфери, в които ще започнете реформи?

Определено на първо място бихме поставили проблемите на изграждането на адекватни политически институции. Като под „институции” разбираме системата от правила, които дават възможност на обществото да функционира оптимално, да решава проблемите си в най-благоприятен порядък и да намира бързи адекватни решения. Трудностите, които виждаме на повърхността - например бюрократичният тормоз над дребния и средния бизнес, монополизацията на много сфери от социално-икономичесия и политическия живот, са само проявленията на по-сериозния въпрос за изграждането на адекватна политическо-институционална рамка. В нашето разбиране, ако правилата за функциониране на „институциите”, са адекватни, то обществото ще просперира. Но, ако архитектурата на правилата е изначално сбъркана, обществото не просто не може да осъществи своите цели, а направо го чака челен сблъсък със системата.

Чиста ли е съвестта ви, че сте се върнали в България и искате да участвате в управлението на страната от безкористни подбуди и имате ли някакви съмнения, че бихте се справили успешно начело на държавата?

Съвестта ми е чиста. Нямам никаква причина да се притеснявам. Но и аз имам своите „користни” подбуди. Те не са от материален характер – онова, което хората разбират като влизане в политиката с цел забогатяване. Моята амбиция е много по-голяма. Искам името ми да се споменава редом с имената на тези, които знаем като строители на съвременна България. Съмнения в собствените сили винаги има, единственото, което мога да кажа със сигурност е, че имам решимостта да приложа в максимална степен цялата си компетентност, знания, опит и ентусиазъм за постигането на тази цел!

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?