17 Януари 2016

Истинската опозиция трябва да е като насъскана италианска прокуратура

Какво ни очаква през 2016? "Дневник"  се обърна към политолози и социолози за прогнозите им. Всички коментари може да прочетете  в специалната тема "Годината" на изданието. Серията с прогнози завършва  с мнението на Стефан Попов от "Риск монитор", което публикуваме тук.

Интервюто с експерта привлича вниманието ни не толкова заради спорните оценки на българската политическа реалност  , колкото заради самосбъдващите "пророчества", които внушава между редовете. Има такъв прийом в масовата пропаганда, респ. политическо убеждение.

На повърхността излизат частично планирани акции на заинтересовани "агенти" на промяната. Зад тях работят старателно референти, анализатори, цяла верига от институти и институтчета. Дотират се от благотворителни организации, в рицарската им битка за демокрацията. Разбирана така, както я "таргетира"  порчителят. 

Има и относителна свобода на "локални и контекстови нюанси", които се предполага, че влезлите в полезрението на определени медии, в случая флагмана на "дясното" у нас", /да се чуди човек къде е то, след толкова логорея и липса на прагматични политики, които не се раждат в главите на всеки. Дори да се етикира като като  "аналитик", или "опозиционер"./

Предписанието да се насъскаме като "италианската прокуратура", изглежда колкото провизорно, толкова и неадекватно за народопсихолоията на българина. Не по малко нелепи са и внушенията, че през идущата година можело да стигнем до .....нов праг на нетърпимост. Че той е вече постигнат. И отвъд него, както се видя от по прозорливи българи, свидетели, че даже и участници в т.нар. "протести", не седи нищо друго, освен интересите на една мафия, влязла в конфликт с двете си крила. Която търси легитимност за оцеляване отвън, поради пълното си издънване и морално компрометиране тук у дома.

Ето защо и  смисълът на опозиционна дейност, флеш мобз, събличане по ъглите при минусови температури, подвързването на папки с подписи и ритуалното им разнасяне, като във времето на чартизма -  да не говря за  самозапалвания на отчаяни хора /забраваихте ли и този будистки прийом ни беше разигран - жалко за младите хора, за роднини, че и всички, които се хванаха за сърцето в съчувствие и покруса./

Това е само част от "страхуването", което влезе като термин в нео-логизмите на пост- либерализма, присаден на българска почва.  Понеже е казаноо "Страх лозе пази", та и крадецът най- често вика дръжте крадеца. Знаем от житейски опит, че преди да дойде и справедливо възмездие, преди да се наложи силата на закона, такива пророци и вражалци първи офейкват от наше село.

Но не преди да подпалят плевника на Нане, не преди да го насъскат срещу Вуте, че да си заличат и дирите.

За греховете им няма да говоря. Нали за тях отговаря Онзи там, горе, както вярват много хора. Обаче той изглежда много по- зает отвчера с толкова "горещи точки по света". С толкова нещастни хорица,  изтерзавани, че и разигравани от полиитически други интриги. И хич не му е до преподредби на държави, оставени на самотек от самите им поданици.

Така че като "пасем" прогнозите и политическите внушения сутрин по тв блоковете, сетне вечер в новините, като отваряме и толкова сайтове със сензации и клепаници наляво и дясно, добре е да казваме като англичаните: "Пише този,  казва онзи."

За да си опазим все пак доколкото можем главиците за собствена мисъл и логично заключение.

Защото в дигиталната ера, както  и преди нея, впрочем,  "не всичко каквото хвърчи се лапа".  Само че с 3 Д прожекциите на "Дракона" напр. деца, че и възрастните им придружителии посягат да хванат летящите към тях ангелчета, и херувимчета...

Докато подре им бръмчи като изстребител "баш Дракона". И само смелият герой, който му се опълчва ощастливява аудиторията. Но то е само филм с хепи енд.

В случая обаче сме в жанъра на политическата манипулация. За нея и очила не трябват, понеже е казано от мъдреца - "Не си струва да говорите, хората чуват само това, което  искат да чуят"...

Така, че изборът си е ваш. Кой колкото може да чуе, де. Виж с разбирането е по -сложничко,  но не е невъзможно на повече хора "да светне".

За чиста и справедлива Република!

 

Бележка на отг. редактор на сайта "Република бг"

проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ, Heidelberg alumni

доктор на социологическите науки

****************************"***************************

"Дневник" : Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред централната власт?

- СП: Приоритет на изпълнителната власт е да не разваля стабилността на мнозинството. Тъй като мнозинството е сложна функция с множество променливи, централната власт няма да има управленски приоритети. Тя ще остане зациклена в свои вътрешни кръгове и ще работи за превеждане на основната партия до следващи избори. Но извън изпълнителната власт две условия дават надежда за по-добра година. Това са пробуждането на съдиийската общност и смяната на мнозинството в Конституционния съд (което се случи през ноември 2015 - бел.ред.)

А пред местните власти?

- Местните власти имат местни проблеми и общият им проблем винаги е в това, доколко са действително местни.

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

- Г-н Плевнелиев е политически правилен президент. Но и той е жертва на парадокса на президентската институция в България. Поради директния избор от президента се очаква много повече от възможното за институцията. Веднъж избран той се опитва да отговори на свръх-очаквания и това го деформира. От друга страна, от издигналата го партия упражняват натиск върху него за определена линия и той трябва да се съобразява. От трета, Конституцията го е натоварила с един хипер-мандат, да съставя безконтролно служебно правителство, което представлява един вид "президентска пауза" в парламентарния режим. На четвърто, той има правомощия в подбор на кадри в основни институции. И накрая, той "представлява", а не "изпълнява" външната политика на България, което пак го товари с нереалистични очаквания.

В този конституционен лабиринт г-н Плевнелиев се справя добре поради прозападната си ориентация.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

- Не. По-безопасно е да емигрира.

Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

- Не. Вътрешни избори се правят вътре в една партия, а не в една плюс не се знае колко други.

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

- Не. Все едно президентът на САЩ да се избира благодарение на "Лемън Брадърс" (фалиралата банка в САЩ - бел.ред.).

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

- И да има промени, те няма да имат значение, тъй като няма да доведат до формиране на опозиция. А ролята на ДПС ще престане да се увеличава, когато не се питаме непрекъснато колко голяма е тази роля. ДПС е брокерска агенция. Тя поема повече власт поради дезорганизираност и отчаяние в средата, в която се е паркирала.

Възможно ли е БСП да се съживи, при какви условия?

- БСП е в режим на палиативни грижи, така че едва ли. Може да опита заеме мястото на "Овергаз" и се регистрира като представителство на "Газпром". Но там пък редицата на чакащите е дълга.

Има ли опозиция на управлението?

- През 2016-та няма да се установи геометрия на прави линии. Ще има нещо като заплетен кадаиф, в който една нишка преминава в друга и накрая повечето водят към общ хранопровод, през който мазно се отичат едри хапки като КТБ. Това прави излишно питането за опозиция, самият лексикон на "опозиционното" е захаросан и бутафорен.

Какъв е ефектът от липсата на опозиция?

- Отсъствието на опозиция е условие за криминализация на средата.

Можем ли да очакваме появата на такава ?

- Една действителна опозиция прилича на насъскана италианска прокуратура. Тя не е креслива булонка като БСП, камо ли дискретен бизнес партньор. Така че епизодът с автентичната опозиция се отлага.

Доскоро реформаторски усилия се правиха от среди вътре в управляващото мнозинство и неговото правителство. Но отделянето на ДСБ, оставката на Христо Иванов, свиването на Реформаторксия блок и др. ликвидират тази ориентация. Борисов не разбира как свиването на реформаторските усилия в собствените му среди води и до неговото оголване и разклащане. Повратна точка в това развитие би било отстлабването на Румяна Бъчварова. Ако там злите сили се наложат, нешата тръгват съвсем на зле.

През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?

- България има напълно сбъркано понятие за граждански свят и си го представя по перверзни начини. Той или се вижда като бесен крясък на улицата или като подкупни от чужд капитал дружества или аналог в пазарни условия на социалистическото разпределение. Докато се поддържат такива образи, какво точно да разбираме под активизация? И ако те са коректни, защо изобщо да го има това гражданско общество?

В западния свят, особено в англо-американския, чиято история не е прекъсвана от гигантски революции, първите модерни обществени структури обединяват фирмена и фондационна дейност. Едва в 20 век двете функции се разграничават по-ясно. Днес резултатът от тази дълга история е не друго, а самите естествени мотивация, импулс и капацитет на хората за организирано предприемачество. Духът на същото предприемачество се изразява, но в редки извънредни моменти, в това да предприемеш протест или кампания за сваляне на властта. Така работи западният свят днес, обратно на това, което мнозинството хора у нас мислят. Местната представа поглъща и стопява енергиите за поддържане на т. нар. гражданския сектор в смисъл на структурирана среда.

Какво добро може да донесе 2016 г.?

- Най-доброто, което може да се случи през 2016 година е свързано с опити за решаване на големите международни кризи, от които зависи в невиждана досега степен състоянието на България. Това е бежанската криза, кризата в Сирия, феномена ДАЕШ /"Ислямска държава"/, кризата в Украйна, експанзията на Русия. Те не могат да бъдат решени за година. Но би било добра новина да видим инициативи, рамка и обединени действия в ЕС за решаването им. Без такива действия след година ще добавим още една криза, свързана с дезинтеграция на самия ЕС. За България това би означавало да се откърти като парче мазилка от кооперация, изтървала санирането.

За България може да се развие отново масовото усещане, че е премината някаква граница на търпимост. За разлика от 2013 година сега има пробуждане на съдиите, има по-структурирани и прицелени движения. Би било добре, ако тази нова ситуация на зрялост и нетърпимост предизвика нова гражданска вълна. Мисля, че към подобен момент се доближаваме.

За автора: Стефан Попов (1957) е завършил СУ "Св. Климент Охридски" (1985). Доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996). Програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2004). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006). Има специализации по конституционна политика (Виена, 1994 и Фрибург, 2003), международна сигурност (Вашингтон, 1999).

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?