03 Март 2016

Най-големите ни русофили са били прозападно ориентирани


Пл. Павлов: Най-големите ни русофили са били прозападно ориентирани

2
|

Интервю на Ана Кочева с проф. Пламен ПАВЛОВ

- Има ли някаква цикличност, проф. Павлов, не само с исторически, но и в геополитически план? Ако през 1878 г. България се е намирала между интересите на две империи – Турция и Русия – сега положението изглежда доста подобно, макар и в други условия.

- Аз все пак не мисля, че както сега, така и през 1878 г. България е изправена точно пред такъв политически избор. Нашето общество и през Възраждането, и днес е ориентирано прозападно и това е факт. Дори най-големите отрицатели на това твърдение на практика имат ценности, които са по-близки до Запада, отколкото до руските, камо ли до турските. Политическите емоции и чувства към Русия, Турция или към когото и да било, по-скоро показват незрялост на нашето общество и нежелание да се мисли. Реално, нашето възрожденско общество беше ориентирано на Запад, независимо че виждаше в Русия съюзник и покровител. Прозападното му настроение личи и у най-големите русофили. Днес изборите и обществените нагласи показват, че сме част от европейската цивилизация, може би с не напълно изградени ценности, но и европейските днес са в жестока криза. Традиционната ни ориентация обаче, откакто съществува България на Балканите, винаги е свързана с европейското пространство, а не с онова на Източна Европа, камо ли на азиатския континент.

- Но в последната година, особено, непрестанно ни разпъват между Русия и Запада, съответно между Русия и Турция заради политически интереси…

- Също и заради икономически, и заради стари агентурни връзки. Това служи нерядко и за отклоняване на общественото внимание. Но преди всичко отсъства активна българска външна политика. У нас, разбира се, се води една многостранна хибридна война, не само от страна на Русия. Но тук се поставя винаги въпросът, че ако критикуваш Русия, си туркофил и обратното. Подобен избор не може да има. Ние изпитваме едни заплахи от страна на Турция, други от страна на Русия. Дори нашите съседи не ни мислят доброто, независимо от декларациите за добросъседство – и Сърбия се меси, макар и перфидно във вътрешните ни работи, за Македония да не говорим, там антибългаризмът е издигнат в ранг на държавна политика, също и Гърция … Ние нямаме достатъчно реакции и начини да пазим достойнството си и да водим една дори само словесна битка, която да бъде на равнище. Омръзна ми да ми говорят за Кулата- Промахон, село, което до 1927 г. се е казвало Драготин, българско село, в което и до днес живее основно българско население. Не вярвам, че в Гърция някой ще използва понятието Истанбул. Това може да изглежда твърде наивно от моя страна, но мисля, че когато имаме български названия в традицията си, не трябва да ги избягваме. Националното ни възпитание трябва да пронизва цялото ни общество; всички държави имат национална политика и ние не можем да бъдем изключение, още повече, че комунистическият режим беше превърнал отрицанието на собствената идентичност в свое знаме.

- Само че националното възпитание е плод и на национално образование и обучение. И тук навлизаме в много голяма тема. Преди да я засегнем обаче или пък тъкмо заради нея, нека се върнем назад във времето след подписването на Сан-Стефанския мирен договор на 3-ти март 1878 г., за да напомним как България си изплаща свободата, вкл. и в материален смисъл.

- Въпросът е мащабен. Сан-Стефанският прелиминарен мирен договор все пак си е договор. Има си статут на договор, подписан е от двете воюващи страни. При добра воля от страна на Великите сили той можеше да бъде и зачетен. Но политическите сметки, в т. ч. и от страна на самата Русия, доведоха до Берлинския конгрес, на който на практика България беше разделена на няколко части, а не само на две – Княжество България и Източна Румелия. Още със Сан-Стефанският мирен договор Поморавието бе подарено на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния, което направи самата Руска империя, т.е. освободителката раздаде нещо, което не е нейно, на своите съюзници и любимци. Но въпреки това 3-ти март е празник, защото с него се възражда българската държавност, която не е съществувала близо 500 години. А нашият народ, без да го идеализираме, си има своето съзнание за държавност. Неслучайно, най-популярното духовно послание е на Паисий Хилендарски и е за българското царство. Да не напомням за всичките въстание по време на турското робство или владичество, да не говорим за абсурдните спорове за съжителство. Нашите предци, особено българският елит – духовен и политически – доколкото го е имало, винаги е виждал нашия път на развитие като една суверенна държава. Русия обаче твърде скоро показва някои, не твърде очаквани от нашите предци, намерения, особено по време на режима на пълномощията на княз Александър І-ви. Тогава руските генерали и руската пета колона, и то официално поставена да управлява страната, се държи така, че дори и най-русофилски настроените хора започват да се възмущават от това поведение в стил Задунайская губерния. Да не говорим бунта на офицерите-русофили, за плащанията на огромни суми към български офицери, които на практика се превръщат в национални предатели. Така че в този план не бива да си правим никакви илюзии по отношение на Русия. Същевременно не можем и да отречем, че за нашата свобода се лее кръв на руски, украински, полски, литовски и др. граждани. Но трябва да напомним на съвременните русофили, по-скоро на тези, които имитират някакви русофилски емоции, било поради носталгия или поради неразбрано смесване на духовни и политически чувства, че тогавашната Руска империя не е Русия на Путин, това е една многонационална държава, в която може би най-голямата част от войниците по време на войната са били украинци.

- Тоест, ти си категоричен по отношение на спора за националния ни празник – 3-ти март или 24 май!

- Нашият национален празник е 3-ти март и дискусия по този въпрос не би трябвало да се води. На 3-ти март ние не честваме ролята на Русия или поражението на Османската империя, а възстановяването на нашата държавност. Макар и в ограничени рамки, макар и по начин, който ни води до покруса заради Берлинския конгрес, но във всеки случай държавният ни организъм се възстановява, нещо, което поколения българи са мечтали да стане. И, разбира се, Сан-Стефанският мир за нас е национален идеал. Поколения българи гинат по фронтовете в 3 войни, да не говорим колко други се стремят към целокупна България. Мен често в Скопие са ме наричали Сан-Стефанист. Аз не съм Сан-Стефанист, защото не смятам, че и този договор точно отговаря на националното ни обединение. Но, да кажа и още нещо - гениалността на нашите възрожденци, като се мине през Паисий, Раковски, Бенковски, е и в това, че те не бяха русофили, бяха резервирани към Русия, отчитайки, че ни е необходим съюзник. Но те искаха отношението към нас да е като към равнопоставен партньор, а не като към подчинена маса. Руското командване възприемаше по време на войната българските революционери като опасни и не ги допускаше в опълчението, това е показателно. Защо Стефан Стамболов не е бил опълченец? Хора като него са били нежелани от руската политика, която е била ретроградна, консервативна. Не бива да се идеализира и Отоманската империя. Много често у нас бива цитиран Достоевски, един гениален, световен писател, който писал колко добре живеят българските селяни и граждани в сравнение с руските мужици, които дскоро са били крепостни. Но още в следващите страници той добавя, че въпреки всичко населението винаги може да стане жертва на кланета и грабежи поради фасадната страна на османския политически ред. Когато се говори за робство или владичество, трябва да се има предвид онова, което преживяват нашите деди за 500 г. и то много повече се покрива с понятието робство, дискриминация. Владичество е русизъм и означава власт, но тази османска власт жестоко дискриминира населението. Да, през 19 в. се правят реформи в империята, но в нашите неосвободени земи в Македония до 1912 година всеки мюсюлманин е могъл да грабне едно хубаво българско момиче и да не го върне никога. Това го има в редица османо-турски документи. Разбира се, това отношение е било повсеместно, защото рая са били всички, управлявала е една олигархия на султана с неговите привърженици.

- Да се върнем в днешния ден, в който Турция ни „държи в шах”, както впрочем и цяла Европа, заигравайки се с бежанския поток и с възможностите си да го „пусне” или не към Европа през България?

- Не бива да си правим никакви илюзии по отношение на Реджеп Ердоган и неговата политика към България. Пресен пример е последният политически трилър, в който ние отстраняваме дипломат на много ниско равнище, а те консул. Те искат да покажат, че са суверенът и в много отношения се отнасят към България като към свой вилает. Впрочем не е случайно, че ДПС и негови лидери, в т.ч. и бивши като Лютви Местан, който е завършил българска филология, са сред най-големите радетели на това 24-ти май да стане национален празник. Разбира се, това за нас е нещо като втори национален празник, но за него се ратува с идеята да бъде загърбен 3-ти март, който донесе свобода, както говореше Левски, не само на българите, но и на всички други хора, които живееха по нашите земи. А по-късно и български мюсюлмани, и български турци, и български алиани, и кримски татари участваха във войните за национално освобождение, имаха униформи, лъвчета…Така че 3-ти март е един знак, символ, ден за размисъл. Не бива да забравяме, че сме получили свобода в една ограничена територия, от двете страни на Балкана, и то в една неравностойна степен, тъй като Румелия е автономна провинция, в която султанът има право да разполага войски, докато Княжеството е в режим на двоен васалитет – официален към Цариград, но и втори руски. Даже Бисмарк доста грубо заявява на Батемберг: „Ти си в руската зона на влияние и ще слушаш”. Нещата са много по-сложни. А съвременните турски геополитически миражи, съчетани с неосъветските миражи на Путин и неговата камарила, също са много опасни за нас. Затова трябва да се държим като пълноценен член и на ЕС, и на НАТО, няма значение дали сме малка или голяма държава. И по-малки са поставяли сериозни условия.

- И какво конкретно да поискаме?

- Големи гаранции от ЕС и НАТО. Не разбирам защо нашият премиер, наричайки британския си колега просто Дейвид, в което няма нищо лошо, не постави въпроса да получим като дар, примерно 20 самолета Торнадо. И без това Англия в момента ги сваля от въоръжение. Същото е и с Германия, защо се подарява оръжие на Гърция, на Турция, а нас през цялото време ни третират едва ли не като нова васална територия. Трябва да извоюваме реалното си място в ЕС и смятам, че в България има достатъчно потенциал от умни хора и в дипломатическите среди и изобщо, които да го осъществят, а не да гледаме тези смешни упражнения, които излизат и по медиите. Ердоган щадял България? А тези афганистански и други бежанци нали пак от Турция идват? Имаме много особена амнезия. Първата вълна, която доведе до първия стрес у нас, идваше от Турция и всички ние сме убедени, предполагам и най-големите скептици, че не може една група хора да тръгнат от границата със Сирия, да минат повече от 1000 км, и да знаят съвсем точно откъде да минат през българо-турската граница и през Странджа…Би трябвало ЕС да разположи европейски полицейски сили на българската и гръцката граница и да накара Турция да спазва правилата, а не да й се моли. Турция в момента се държи като агресор, макар и в по-особена форма. Разбира се, двустранните ни отношения трябва да бъдат добри, но да са двустранни, а не едностранни. Намесата в българските вътрешни работи продължава. Л. Местан регистрира партия с турско име, подигравайки се за пореден път с нас, че това било просто съкращение и те не забелязали първоначално абревиатурата. Грубо и нагло - не само от негова страна, а и от страна на тези, които го ръководят. И отново се прокадват опасните тенденции, че всички мюсюлмани в България били турци, което дълбоко не е вярно – част от тях са българи, които просто изповядват исляма. Но ние не познаваме собствените си мюсюлмани – имаме потомци на кримските татари, алианите, които живеят у нас, са единоверци на шиитите най-общо, те са преселени в Османската империя от Персия и от по-далечни земи. Така че не може да се говори, че майка-родина на всички мюсюлмани у нас е Турция. Майка-родина на всички мюсюлмани в България е България! И това е съзнанието на всички мюсюлмани, но турската пропаганда продължава, агресивните действия не спират и не се вижда тенденция това да стане. Защо не поканим имами от Волжка България, напр.? Крайно време е да се скъса с подобна порочна и нелигимна дейност.

- И нека накрая се върнем още веднъж към празника…

- Честитя празника на всички българи у нас и по света. И да не забравяме, че ако едни земи от двете страни на Балкана, като Мизия и Тракия, получиха свобода, други, за съжаление, като Македония, не успяха и бяха оставени в Османската империя. Но денят 3-ти март е достатъчно знаков, за да олицетворява съдбата ни и днес.

 

Източник: Фрогнюз

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?