27 Януари 2014

Найден Кирилов:Тежък път на извънпарламентарните партии към НС

Найден Кирилов, зам.-председател на ПП Република БГ в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ по повод приетия от Народното събрание на първо четене нов Изборен кодекс

Водещ: Народното събрание прие през седмицата на първо четене проекта на БСП за нов Изборен кодекс. Как извънпарламентарните партии приемат залегналите в него текстове е тема на разговора ни с Найден Кирилов, зам.-председател на ПП Република БГ. Успяхте ли да се запознаете с текстовете и новите моменти в Изборния кодекс? Какво одобрявате и какво не?


Найден Кирилов: Политическите партии, които са представени в парламента, явно продължават да следват своята политика да се окрупнят и да могат да проведат една такава своя игра, така че отново същите партии да бъдат възпроизведени на следващите избори. Видно е, че настоящият Изборен кодекс, който сега действа и този, който ще бъде приет от Народното събрание нямат тези принципни съществени отлики, които дават свободата на хората да избират. Но въпреки всичко, все пак, не можем да не признаем известен напредък, в този проект на Изборния кодекс, който в момента ще бъде приет и се обсъжда. Може би защото в резултат на недоволството, както през февруари 2013 и след това протестите, които бяха породени от избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Хората искаха активно да участват при формирането на политиките и да дадат своят принос и своето мнение. В тези кръгли маси, които бяха организирани в Народното събрание бяха направени много предложения, които за съжаление не намериха своето място в настоящия проект. Но въпреки всичко, пак казвам, има напредък – най-малко това, че тези 2500 подписа, които трябва да бъдат събрани от една политическа партия, за да бъде кандидатирана, са все пак с 5000 по-малко от сега действащия Изборен кодекс, който искаше 7000 подписа, за да можем да стигнем до избори. Това беше нечувано досега.


Водещ: Проектът за нов Изборен кодекс предвижда и снижаване на прага за влизане в парламента. Предвижда се да стане 3%, сега е 4%. Това предполага, че в Народното събрание ще влязат повече партии. Увеличава ли този праг от 3% шансовете на партиите, които сега са извън парламента да спечелят депутатски мандати?


Найден Кирилов: Безспорно има такава възможност. Но трябва да бъде ясно, че партиите, които са непарламентарно представени, за да могат да станат част от парламента да извървят все пак тежкия път, все пак тази “Via dolorosa”, която предвижда и настоящият Изборен кодекс. Отново минаваме през една сложна процедура по регистрация, отново има формалности, които трябва да бъдат направени. Но безспорно трите процента дават шанс, но той може би ще бъде илюзорен ако не бъде обърнато достатъчно внимание на начина, по който се провежда предизборната кампания и как тя ще бъде регламентирана. И все пак нещо друго да не забравяме - партийната субсидия, която имат парламентарно представените партии е един изключително удобен инструмент те да прокарват всичко, което пожелаят и да бъдат с едни гърди напред, ако ми позволите този груб израз. Все пак тук нямаме равен старт. Така че дори и трите процента ще бъдат доста трудни за постигане и за преодоляване на тази бариера. Но все пак 3% са по-малко, имаме един процентен пункт по-малко, което е напредък и за което може би трябва да благодарим на българското гражданско общество, което беше ясно. И между другото ние от ПП Република БГ няколко пъти сме присъствали на тези кръгли маси и там сме поставяли именно този въпрос, за да има по-широка представителност, за да има повече равни права за всички.


Водещ: Новият Изборен кодекс предвижда назначаването на ЦИК да не бъде правено от президента, както е в момента, а от парламента. Някои политици определиха това като проблем, вие как го приемате?


Найден Кирилов: Ние от ПП Република БГ няколко пъти дадохме позиция по въпроса въобще за ограничаване на президентските правомощия. В настоящия случай, според мен, виждаме отново един опит за ограничаване на президентските правомощия чрез назначаване на ЦИК от самото Народно събрание. Става така че тези, които ще бъдат избирани, те да определят хората, които ще ги избират, условно казано. Аз като юрист имам доста добър спомен какво беше разрешението на този проблем преди приемането на сега действащия Изборен кодекс от ГЕРБ. На времето имаше няколко нормативни акта, които регулираха изборния процес в България и смея да твърдя, че те бяха писани от едни добри, качествени, висококвалифицирани и уважавани юристи. И тези уважавани юристи тогава бяха намерили следното разрешение - и аз, и колегите ми от ПП Република БГ именно затова предлагаме да бъде възстановено старото положение, а именно - при избори за Народното събрание, за народни представители, ЦИК да бъде назначавана от президента, а при избори за президент и вицепрезидент на републиката, ЦИК да бъде назначавана от Народното събрание. Така имаме една гаранция за разделението на властите, ако щете. А и все пак президентът е държавен глава, той е обединител на нацията. И мисля, че не трябва толкова лесно да му бъдат отнемани правомощията свързани с народния суверенитет, с начина, по който той функционира чрез избора на органи.


Водещ: Според текстовете на новия Изборен кодекс на следващите избори ще има преференциален вот, а прагът за влизането в парламента с такъв вот ще е 7%. Преференциалният вот е този процент гласове в самата листа, които позволяват преместване на един кандидат на по-предна позиция. Чуха се обаче мнения, че този праг от 7% няма да е работещ, че е по-добре да е до 5%. Вие на какво мнение сте?


Найден Кирилов: Ние считаме, че 5% е една устойчива бариера, която наистина дава по-добри шансове на хората да могат да бъдат избирани и съответно техният кандидат да бъде на по-добра позиция. Но въпреки всичко аз считам, че настоящата редакция не е добре обмислена, а и най-малкото не е преценен въпросът, като говорим за преференциален вот. Имаме ли въобще възможност ние да избираме от тези листи? Имам предвид следното - в българския политически живот, за съжаление има пределно много политици, които имат вече, бих казал, негативно изграден образ и в настоящия случай така преференциално избирайки ги, ние ще ги накажем. Но от друга страна можем ли да си позволим лукса да не дадем воля на нашата нагласа как по-бързо и как по-добре да станат нещата в Изборния кодекс. Ето затова считам, че той трябва бързо да бъде дебатиран в тази насока и да бъде прието дали 5% или 7%. Време е за избори и няма нужда да се бави обществото с преливане от пусто в прано и разсъждаване на тази тема за преференциалния вот. Той все пак е преференциален.


Водещ: Какви промени очаквате да бъдат направени между първо и второ четене на Изборния кодекс? Обикновено в това време се правят доста промени.


Найден Кирилов: Безспорно и познавайки политическите процеси, които стават в Народното събрание предполагам, че ще станат такива промени, каквито се уговорят между сега представените в парламента партии. Т.е. това, което се уговорят между БСП и ДПС. Това, което се уговорят управляващите и ГЕРБ. Това би станало. Няма да се учудя отново ако прокарат нещо, което да осуети провеждането на дебат или да прокарат текстове, които ще увредят демократичното начало или възможността за равен старт. Но предполагам… в публичното пространство вече беше споменато, че ДПС желаят да бъдат прокарани текстове относно задължението за уседналост да отпадне, а също така и възможност да бъде провеждана агитация на език различен от българския – срещу, което ПП Република БГ категорично възразява. Не можем да си представим да има агитация на различен от българския език.


Водещ: Големи са очакванията на обществото към този нов Изборен кодекс. Хората очакват той да доведе до промяна в политическата система. Ще отговори ли и до каква степен, според вас, този документ на тези очаквания на обществото?


Найден Кирилов: Според мен няма очакванията да бъдат задоволени по този начин, по който обществото ги искаше. В обществото много пъти се говори за мажоритарен вот. В настоящия случай той почти не е заложен. Говоря за мажоритарен избор на народни представители. На следващо място – въпросът за задължителното гласуване, той много често беше поставян от обществото, от гражданите. На кръглите маси, които организираше първоначално зам.-председателката на Народното събрание имаше достатъчно изразени в тази посока мнения. ПП Република БГ присъстваше на тях. Но тук все пак въпросът е и юридически, и може би трябва да бъде решен на едно по-високо ниво от Велико Народно събрание, защото все пак задължителното гласуване означава въвеждане на задължение, а в момента гласуването е право. Това не бива да бъде пренебрегвано и все пак ако желаем да бъдем наистина правова държава.

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?