16 Март 2015

Ориенталското в нас

Рубрика:
„По следите на …изгубеното слово“

За читателите на нашия сайт „Република БГ“ откриваме новата рубрика „По следите на….изгубеното слово“. Аналогията с Пруст тук е само привидна.

В рубриката ще публикуваме статии, интервюта, текстове на български експерти, учени, хора на изкуството, или дори най-обикновени граждани, споделили в българските медии ценни идеи, виждания, конструктивни препоръки, адресирани към управлението на България в периода на мъчителен и ….безплоден преход у нас.

Най-често в текстовете и анализите, които ще ви предложим тук се лансират полезни идеи, оценки, че и готови алгоритми за решаването на ключови въпроси на общественото ни развитие и практически решения за преодоляване на небивалия упадък на страната в материално, но и духовно отношение.

Но те остават глас в пустиня.

Нищо чудно, че в тази системно принизявана и манипулирана медийна среда, и апатията и безверието се „мултиплицират“.

Внимателният прочит на статиите, интервютата , респ. анализите, които ще ви представим със задна дата, ще ви покажат , че сегашния олигархичен елит на прехода, няма нито компетенциите, нито културата, още по-малко волята и способността да ни изведат до нещо по-смислено и рационално.

Едно системно разграждане на българския бит и култура, но и системно унижение на нашата душевност /Хаджийски/, върви с подмяна и на българската идентичност, с маргинализирането ни като народ. С една поквара на традиционни български нрави, ценности и всичко, което сме имали за свято и недосегаемо векове наред.

Ето защо ни трябват нови управленски, че и духовни водачи, мнозина от които предпочетоха вместо честта на интелектуалеца, топлия миндер на иждивението, че и самоориентализацията.

Трябват ни строги и ясни процедури за подбор, селекция и издигане на нов тип управленци. Хора, държавническа мисъл и грижа за културно духовното обновление. Мъже и жени, които да дръзнат да тръгнат напред.

И да кажат – прави като мен, за да вдигнат билото на Нова България нависоко, че да има по-достойно място и за нас под небето.

Днес в света на „третата модерност“/Бек/, която идва не само със своята висока технология, но и с една „инсценирана реалност“/staging/, с „инженерингови технологии“ за разграждане на стари и сътворяване на нови митове, човекът на новото време, изглежда наистина извън него.

Изолиран, завъртян в „хаоса“, пречупен в мечти и вдъхновения, сведен до оцеляване и унизено, обезправено съществувание и невидими зависимости.

На това трябва да се сложи край!

То е възможно само, чрез една критична саморефлексия. И да го кажем по-простичко- доблестна самопреценка, на всеки във всичко, което e вършил и предприемал. Но най-вече това, което ще предприема днес . ..

Защото „ светът на риска“ – е свят на рационална равносметка. На нови отговорности на всеки , преди всичко към себе си, че сетне и към другите.

Това е възможно само по пътя на едно рационално просветление, за който е отговорна и нашата интелигенция, или ако предпочитате интелектуалци, които следва да надмогнат егоцентризма, старите класови наслоявания, и предразсъдъци даже.

За да постигнем хармония, разбирателство и градивно отношение към своята държава. За да изправим поругана България на крака.

Защото утре може да се окаже късно!

То е движение голямо, което извира от недрата на българската душа, като подземна река, която трябва да напълни нови съдове с чиста вода за всеки. Така че да утоли жаждата си, като морен жътвар в своята, а не ратай в чуждата нива.

За да я има България, тъй както е било от векове за векове.

И никакъв тук „катарзис“, още по-малко купена индулгенция, не би могъл да замени делата, които дължим на своя народ, на своята Република България. Такава , каквато ни я завеща Левски, Ботев и Караджата.

Но също такава, каквато я извисиха Строителите на нова България, като крайъгълен камък , върху което трябва да изградим и новата архитектура на модерна и замогнала се най-сетне България.

                                                                                                                    Пишете ни:



Пратете ни ваши статии, текстове, дори такива, отхвърляни под един или друг претекст от купените ни медии, които имат претенциите да ви „информират“. Но всъщност продължават да ви захранват с небивалици, да ви разсмиват даже, когато не ви е до смях.

Фарсът трябва да бъде спрян. И да се хванем за работа.

Всеки там, където го бива най-много. И където малцина могат да го сменят и да я свършат, тъй както само той може.

Трябват ни нови кохорти от евристични, професионално компетентни, но и държавнически мотивирани експерти. Анализатори, хора на перото, на живото слово, способни да виждат отвъд личния интерес. Отвъд простата облага.

С очи отворени за днешния, че и с визия за утрешния ден на България. Отдадени и отговорни, както за своите семейства, близки, но и съпричастни с нуждите и болките на другите.

Защото само тъй ще можем да се върнем и във времето, което ни принадлежи.

И няма да позволим този път да го яхнат пак, докато ние с вас гоним вятъра!

За чиста и справедлива република!

Бел. на Редактора

Deutsche Welle, 12.12.2012 г
Бистра Узунова разговаря с проф. Пламен Георгиев
Редактор: АлександърАндреев

Ориенталското в нас

Неотдавна германското издателство Springer VS публикува книгата на българския социолог Пламен К. Георгиев "Самоориентализацията в Югоизточна Европа". Авторът пише за "кризите на идентичността", тоест - за това, че хората вече не знаят кои са.

Хората в България се самоориентализират, твърди социологът Пламен Георгиев. С тази  метафора той иска да каже, че много българи не се справят със западната модернизация и интуитивно предпочитат ориенталската изостаналост.

Така нареченият "преход" в България доведе до срив на едно доскоро здраво „пакетирано” общество, което по времето на тоталитаризма беше в културна изолация. През онези години то много изостана от процесите на модернизация на Запад, смята социологът Пламен Георгиев и пояснява, че става дума за процеси, свързани с развитието на индивидуалността, демокрацията, политическия живот, гражданското самосъзнание. Социологът е на мнение, че много хора, изпуснали влака на модернизацията - предимно бедни прослойки на градската и селска трудова класа, но също така и полуинтелигенти - в объркването си търсят нови корени, за да се прихванат и оцелеят в бурното време на промените. Ето как фолклорните традиции, "извадени от раклите" и модернизирани с неравноделни тактове и синтезатори, бързо се превърнаха в маркетингов продукт - чалгата.

Раждането на чалгата

По замисъл тази хаотична смес от ромски ритми, еврейска музика, турско-ориенталски напеви, румънско "манеле" и сръбски "турбо фолк" трябваше да даде на всекиго по нещо. И в същото време да създаде у хората топлото усещане за общност и взаимност. Общността възниква включително и в танца, който в своя чалга-вариант символизира развързаните свободи на хората, държани дълго време на каишка. Тъкмо поради това в този танц се смесват различни движения, акцентиращи сексуалното и предизвикателното. Тоест, отново става дума за еклектична смесица между архаично-ориенталското и съвременно-западното.

На вододела между Изтока и Запада проблемът с идентичността винаги се е обострял в моменти на кризи, стълкновения, етнически и културни сблъсъци, припомня Пламен Георгиев. Според него мимикрията на идентичности по балканските ширини е пословична. Тя е струвала скъпо и на Европа. Още през ХVІІ-ти век папа Пий бие тревога, че много от разорените аристократи приемали исляма и отивали на служба при турския султан. И хората на Балканите все се колебаят: на запад или на изток?

Днес същата тази дилема кара хората да се вкопчват в една псевдотрадиция, трескаво да търсят уникалното, особеното, националното. Вместо това обаче се налага примитивното, допотопното, при това в някакви уж модернизирани форми. Например класическата мечта за рая, пренесен тук на земята, днес се изражда в криво разбран хедонизъм: "да хапнем, да пийнем, понеже това е, което остава".

Преодоляването на самоориентализацията е нещо, което не става бързо. Години наред културната сфера в България бе узурпирана от една самозвана номенклатурна аристокрация. Тя междувременно се нагоди към новите условия. Така и днес от екрана на телевизора не слизат всевъзможните мистици, "специалисти" по древна история, познавачи на траките, на ритулно обредните, магични и прочие практики, иронично обобщава Пламен Георгиев. Дидактиката на тези културтрегери е отблъскваща. А в много случаи зад нея няма никакъв смисъл или съдържание. Това отблъсква значителна част от младото поколение.

Тълпата се люшка...

Не случайно през последните 20 години младите хора масово напускат България. Причините са и нравствено-морални, и естетически, твърди още Пламен Георгиев. Затова чалгата като контракултура, дори и да е модернизирана като рап или рокендрол, си остава музика без идейни ориентири. Тя продължава да люлее в своята вакханалия една значителна част от поколението на прехода. Това е и своеобразен искейпизъм, ако използваме термина на Ерих Фром, сиреч - бягство от самия себе си. Бягство към един паралелен свят на измамно усещана свобода, бягство от другите, бягство и от онова, което е останало от прословутия колективизъм.

Тълпата се люшка между стадионите и моловете, компенсирайки унизителната си мизерия, казва Георгиев. Постепенно възниква една нова идентичност - типажът на "прецакания", жертвата на прехода. Някой беше оприличил съвременна България на изтръпнал крак. Трудно е да се каже какво е нужно, за да се възстанови кръвообращението на този крак, казва още социологът и добавя: "Мисля, че преди всичко и най-вече е нужна нова културна политика, просвещение от нов порядък".

 

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?