18 Ноември 2013

Петър Миленков: Да информираме бежанците какво ги очаква в България

Водещ: В следващите минути отново ще говорим за предизвикателствата пред страната ни, в следствие на бежанската вълна. Вчера в София се проведе кръгла маса на тема „Бежанският проблем – митове и реалност”. На нея участниците откроиха някои от най-съществените проблеми и набелязаха някои мерки. Какви са те? Въпрос към Петър Миленков, член на Националната комисия на ПП „Република БГ” и модератор на кръглата маса.

Петър Миленков: На кръглата маса организирана от политическа партия „Република БГ” участваха много интересни личности и експерти. Ние организирахме тази кръгла маса, водени от нашето желание наистина да разгледаме проблемите, предизвикателствата дълбоко от експертна и професионална гледна точка. Специалистите, които бяхме поканили, вие можете да се запознаете с имената им, техните специалности в страницата на нашата партия, където широко е отразена кръглата маса. Това, което ни водеше в провеждането на тази кръгла маса беше наистина да погледнем задълбочено и експертно, и сериозно на това, което се случи и най-вече на онова, което ни предстои. Защото медиите и повечето хора са съсредоточени върху онова, което ни предстои непосредствено в следващите няколко месеца. Но ние бяхме водени в организирането на тази Кръгла маса от проблемите, които според нас предстоят в следващите едва, две, три години напред. Това, което се случва неминуемо ще ни съпътства в следващите години и искахме наистина сериозно да се погледне върху заплахите за националната сигурност, и предизвикателствата пред институциите, които произтичат от проблема, който се създаде, от конфликта в Сирия, а и от конфликтните точки в Северна Африка. Знаете, че само половината от бежанците, които в момента цитираме като числа идват от Сирия. Има още доста бежанци, които идват от различни точки на света. Това, което направихме беше да погледнем наистина проблема от всички възможни страни и генерирахме 10 препоръки към Консултативния съвет по национална сигурност при президента, който ще се състои в сряда. Аз, искам да акцентирам върху някои моменти. Факт е, че проблемите в Близкия Изток и в Северна Африка ще продължат. Нашата препоръка към институциите е да продължи сериозното наблюдение над региона, да се събира информация, която да бъде обработвана в реално време и наистина ние да имаме различни сценарии и възможни алтернативи за това какво ни предстои от гледна точка на различен начин на развитие на събитията там. Една от точките, които генерирахме е, че трябва да бъде създадена една специална институция, която да поеме работата по интеграция на бежанците в дългосрочна перспектива от момента, след който Държавната агенция по бежанците вече няма да има ангажименти към тях. Това е моментът, в който ще започне тяхната реална, социална интеграция в обществото. И този орган да бъде мониториран със средства на гражданското общество. Другото, до което достигнаха участниците в кръглата маса беше, че трябва да се проведе една сериозна информационна кампания в няколко направления. Едното е вътрешна информационна кампания. Ние сме свидетели на това, че медиите много активно насаждат или преекспонират ксенофобски елементи, но малко се говори затова какви са тези хора и защо са тук. Според нас, трябва сериозно да се проведе една кампания, която да покаже, че това са нормални хора като нас, хора които са гонени, преследвани от конфликти. Това са хора, които са загубили всякаква надежда, че там, където живеят има надежда за тях и те са тръгнали да търсят своето щастие на друго място, тъй като в страната, в която живеят има военен конфликт, който няма изглед да бъде разрешен. Това е едната страна на тази информационна кампания, вътрешната в България. Другата, която обаче е много важна, според нас е да бъде направена една информационна кампания за онези от тях, които са все още на територията на Гърция, Турция и държавите, в които има огнища на конфликти. За да може тези хора да имат много ясна представа, тръгвайки към България пред какво са изправени, а именно, че България вече е достигнала своя максимален капацитет на заемане на местата за настаняване на бежанци и че ние изнемогваме, и че условията вече не могат да бъдат подобрени. Другото, което е, че стъпвайки на територията на България като първа европейска страна и получавайки хуманитарен статут или закрила на наша територия, оттук нататък, ако те имат планове да продължат към Централна, Западна Европа или към Скандинавските страни, те ще бъдат третирани там като временно пребиваващи и ще бъдат връщани на наша територия. Да знаят, че ако техният стремеж е да дойдат и да стоят на социални помощи, и да тежат на социалната система за осигуряване, то в България условията са много по-различни от онова, към което те се стремят. И може да се окаже, че те ще се разминат сериозно с техните планове.


Водещ: Т.е. вие смятате, че те не са достатъчно добре запознати с условията у нас и смятат, че тук се живее много добре, и затова идват?

Петър Миленков: Да, за тях Германия и България е едно и също, това е Европа. Но те трябва да разберат, че това не е така. Ако плановете им са да живеят в Централна и Западна Европа, то те трябва да бъдат информирани, когато преминават българската граница какво предстои оттук нататък и какви са вариантите пред тях. Другото, което трябва, според нас, да се направи е да се търси много активно взаимодействие и помощ и да се работи по дипломатически канали със страните Турция, Гърция и местата на конфликти, откъдето тези хора идват, за да може ние да имаме ясен профил кои са тези хора, какви са тези хора. Защото се изговори какво ли не. Да, между тях наистина има изключително много свестни хора, хора които са сериозни със своята професия, образование, желание за работа, желание да живеят нормално. И има, разбира се, елементи, които би трябвало да влязат в полезрението на нашите специални служби, които да изследват техния произход и техния мотив. Ако нямаме добра основа на взаимодействие с тези държави, от които те идват, ние не можем бързо да се информираме какви са тези хора и да предприемем съответните действия. Ако трябва да бъдат връщани и България да прави разноски затова, би следвало наистина да помолим тези държави, от които те идват да поемат своя ангажимент. Не само ООН и Европейският съюз трябва да помагат за това, но и самите арабски страни, да поемат част от издръжката на имигрантите, за интегрирането им и обучението им у нас или разходите за тяхното депортиране, когато това са незаконно пребиваващи в България лица.

Водещ: Доколкото ви разбирам, вие прогнозирате, че една голяма част от тях ще останат трайно в България в близките две-три години, ние натам трябва да насочим усилията си към тяхното интегриране, така ли?

Петър Миленков: Това е една тема, която предстои. Каква част от тях наистина са тук с намерение да преминат транзитно през България и доколко това тяхно намерение е осъществимо от гледна точка на Европейското законодателство. Дали те наистина могат да стигнат там, където са тръгнали и да останат или те ще бъдат третирани като временно пребиваващи и ще бъдат връщани в страната, която за първи път им е дала хуманитарен статут. Друга част от тях, ако наистина имат намерение да остават, ние трябва сериозно да започнем да работим с тези хора от първия ден, в който те стъпят на българска територия, по отношение на това да учат езика, да се запознават с нашите закони, с обичаите, за да могат бързо да преминат към социална и трудова интеграция и да не тежат на осигурителната и здравната система. Те трябва да започнат да изкарват пари, да плащат данъци, за да могат наистина да се интегрират в обществото. Агенцията за бежанците има голям проблем. Трябват преводачи, трябват социални работници, трябват хора, които наистина активно да работят с тези лица.

Водещ: Мерките, които споменахте ще ги поставите на вниманието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, доколкото ви разбирам?

Петър Миленков: Те са публикувани вече като резултат от кръглата маса. Тя беше изключително интересна, въпреки че не дойдоха представителите на министерствата, които бяхме поканили – МВР, Министерство на здравеопазването, Министерството на науката и образованието, които според нас трябва много сериозно да започнат да работят по тези направления. Как ще ги учим тези хора, по какъв начин ще ги интегрираме в образователната система, в системата на здравеопазването, къде ще бъдат настанявани, как ще работят. Представители на тези институции не дойдоха. Това е може би показателно за тяхното отношение към този проблем. Другото, което беше изненадващо за нас е, че въпреки, че беше потвърдено участието на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците и Инспекцията към Държавната агенция за бежанците, те не се появиха на срещата. Това е една друга критика, която отправяме към тях. Експертите имат желание да работят, ние имаме желание тази тема наистина сериозно да бъде разгледана, но партнирането от страна на институциите е бих казал никакво. Това, което успяхме да направим е да публикуваме тези точки на нашата страница. Искрено се надяваме, че Консултативният съвет в сряда ще надмогне политическите боричкания и ще премине бързо към обсъждане на обстановката, към изработването и оценката на различни сценарии и планове, и ще премине към изпълнението на тези планове, защото твърде дълго време бяхме в един такъв реактивен режим на гасене на пожари и решаване какво да се прави в движение. Стратегия в движение не се прави. Пропуснато е много и трябва да бъде наваксано.

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?