07 Декември 2015

Пл. Павлов: Турция се меси у нас колкото перфидно, толкова и брутално

 Проф. Пламен ПАВЛОВ: Не смятам за полезно нашите държавни мъже да благодарят на Турция за нещо, за което тя няма особени заслуги. На практика ние се подаваме на рекета на Турция да пусне бежанци, коментира за Фрогнюз историкът.

интервю на Ана КОЧЕВА

- Очевидци, а и участници сме в много динамични външнополитически събития напоследък. Да очакваме ли нов развой в руско-турските отношения, който би оказал влияние върху ситуацията и у нас?

- Предполагам, че ще има нов развой в руско-турското политическо общуване. Историята със сваления бомбардировач СУ24 е един катализатор на отношения, които съществуват много отдавна. На практика, това, което дразни Русия, много повече от конкретните обстоятелства в Близкия Изток, е настъплението на турски икономически кръгове и увеличаването на турското влияние в постсъветското пространство, а включително и в самата Русия, особено там, където има преобладаващо мюсюлманско население. Това влияние донякъде напомня това, което се осъществява у нас – като проникване, като коридори на влияние, като икономически субекти, групи, свързани с турските интереси. Бих дал един конкеретен пример с Република Молдова и с Гагаузката автономна област, където Турция много перфидно и ловко прокарва своето влияние, като дава стипендии на студенти от гагаузката българска общност, които тя брои за етнически турци. Там се изпращат и помощи за Комратския университет, изпращат се и турски студенти, които да учат руски, а това само по себе си е много комично, защото Комрат едва ли е най-доброто място за научаване на руски. Прави се, за да се свиква с турското присъствие, да се засилват връзките на Гагаузия и на целия регион с Турция. Там се създава среда, а България го е проспала, защото в крайна сметка става дума за българска общност. Същото можем да кажем в някаква степен и за кримските татари. Този патернализъм на Турция към тях отново напомня за неоосманските амбиции и за Кримското ханство, което е било васално на Турската държава, но все пак то е било отделна държава.

Тук ни най-малко не защитавам руската позиция за Крим и изобщо нямам предвид руско-украинските противоречия по отношение на Крим, но коментирам как неоосманисткият режим на Ердоган използва всяка пролука, за да се намести по-убедително и да осъществи своите фантасмагорични планове за някакво господство в глобален мащаб. Но тези планове съвсем не са безобидни, те са много опасни за Европа и особено за Балканите, а най-вече за България, това е съвършено очевидно.

- Но, за разлика от нас, независимо на кого се харесва или не, Русия умее да брани своите интереси…

- Русия, която си има своите икономически и стратегически приоритети, не може да не е обезпокоена от това не просто проникване, а от ситуацията на присъствие на турски капитали и интереси в Средна Азия, Кавказ и в целия регион. Русия в никакъв случай няма да го допусне. Виждаме как се засилва руското военно присъствие по армено-турската граница, предполагам и в други точки на т.нар. ОНД, което вече е загубило актуалността си, но присъствието на руски военни сили, на военни бази е отдавна установено в тези райони. За да не изпадам в някаква самоцелна русофобия, но и без да плащаме дан на безумна русофилия, трябва да кажа, че управляващите кръгове в тези държави предпочитат все пак руската егида отколкото неясната перспектива на една турска намеса в техните вътрешни работи.

- И тук точно е разликата с България!

- На първо място бих реагирал по отношение на България, защото у нас има вече 25 години, а и повече, ако сметнем какво са правили турските служби по времето на социализма, една намеса на Турция в българските вътрешни работи. Това става от една страна по-перфидно, а от друга все по-брутално. Виждаме как български роми започват да се афишират като турци (тенценция, която е налице и в Македония) и това е една стратегия за увеличаване на относителния дял на т.нар. етнически турци, факт, пред който нашите партии си затварят очите, гонейки краткосрочни дивиденти заради избори. Да не напомняме емблематичните обръчи от фирми и икономически обвързаности, които ни се натрапват…А, що се отнася до Европа, там текат процеси, които имат същата типология, но са с други прояви и други мащаби. В една Германия, да речем, турското присъствие далеч не е толкова безобидно. Там са налице цели турски квартали, където си действат определени стереотипи, които се пренасят от Р Турция, вкл. и кюрдско-турските противоречия.

- Това е един паралелен свят, който съсъществува с германския…

- И опитът е същото да се случи и в България с този паралелен свят. Целта е този свят да бъде капсулиран, след което по-силният да изяде по-слабия по законите на джунглата. Така че каква Турция ще приемаме в ЕС, след като неоислямизацията и неоосманизацията там върви с бързи темпове? В Европа почитаме светските ценности, модерните ценности, какви глави ще отваряме и ще затваряме? От досегашния диалог между Европа и Турция не виждаме да се подобряват човешките права, напротив има явни политически убийства, атентати, раздухване на езика на омразата, сега последното е срещу руските снахи, все неща, които не бива да заблуждават. Там се модерира едно мислене, което беше присъщо на Османската империя, на превъзходство спрямо другите общества.

- Което не бива да изненадва, нали натам води и „Стратегическата дълбочина” на Давутоглу, към завоюване на изгубените, по силата на едни или други обстоятелства, стари територии на империята.

- Стратегическата дълбочина на Давутоглу го показва като един човек, който много добре познава геополитиката и има амбиции да я прилага в модерния свят с доста изтънчени понякога средства, но когато се наложи и брутално. Ако се върнем на конфликта, който разпали поредната руско-турска вражда, става дума за евентуално нарушаване на гранично пространство, което е в провинция Хатай. Тази провинция през 1939 г. беше анексирана от Турция с един псевдореферендум, т.е. става дума за една сирийска провинция, която Турция получи като подарък от Великите сили преди Втората световна война, казвам го иронично, но Сирия не признава тази провинция за турска. Извършена е една грандиозна манипулация, за да мине тази провинция в Турция. Там е Антиохия, там е столицата на древна Сирия. Така че тук трябва да се чете между редовете на официалните изявления. Може би ако чужд самолет наруши някъде другаде турското въздушно пространство, не би се реагирало така, както в тази провинция, за която е спорно, според мен, дали принадлежи на Турция. Защото тя е отнета по начин, който буди много възражения.

Аз обаче искам да апелирам към специалистите и от Института по балканистика, и от външно министерство да последват примера на Алекс Алексиев и да бият тревога за това, което се случва в една съседна държава, с която е хубаво да имаме приятелски отношения, но не смятам за полезно нашите държавни мъже да благодарят на Турция за нещо, за което тя няма особени заслуги. Сега разбирам, че те са в много особена ситуация, но на практика ние се подаваме на рекета на Турция да пусне бежанци. Но в момента, в който ние благодарим на Турция, че е спряла сирийските бежанци, на територията на София хващат 300 афганистанци. А те откъде са минали? Пак през Турция! Така че очевидно турските служби управляват тези процеси и ни държат в шах, нещо, което не отговаря на добросъседските, съюзническите или приятелските отношения.

Ситуацията все повече ми напомня на това, което написа Мишел Уелбек в романа “Подчинение“, където се описва в гротескова форма една бъдеща Европа, доминирана от мюсюлмански партии. Не от Турция, но пък виждаме как интересите на Саудитска Арабия, Катар и пр. на практика съвпадат с неоосманистката политика на съвременната турска държава. Те просто искат да влязат в Европа с блок от държави.

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?