26 Септември 2014

Проф. дсн Пламен Георгиев: "Република БГ" води обществото по пътя на новото Възраждане

Въпрос: Проф. Георгиев, Вие сте известен в университетските среди в Германия, но не и у нас. Кажете малко повече за себе си, за вашите изследователски интереси.

Проф. Георгиев: През 1975 г. завърших социология в Хумболдт университет. Неусетно са минали вече 40 години. Минах през БАН, бил съм гост професор в университетите на Хайделберг, Фрайбург, Мюнхен. Защитих два доктората. Единият посветен на българските роми, първото у нас фундаментално социологическо проучване на проблемите на интеграцията им в съвременния обществен живот. Вторият е за българската политическа култура – анализ на 100-годишното развитие на националната ни държава и отношението на българина към властта, политическа система, институциите. Стремях се да осмисля типични образци от нашето политическо развитие, черти от българския национален характер и култура, като не съм щадил и нейни недостатъци обуславящи кризите и възходите на българския политически дух.

Въпрос: Това е първото ви участие като кандидат за народен представител. Какво Ви мотивира след толкова години като наблюдател на политическите процеси да се включите в предизборната надпревара? Защо избрахте Република БГ?

Проф. Георгиев: Мечтата и каузата, която винаги съм отстоявал според силите, знанията и възможностите ми, е да видя България, нейните синове и дъщери равни по статус, образование, че ако щете достойнство и морални ценности, с тези на други развити европейски народи. За огромно мое огорчение, пътят, по който бе тласнат т.нар. преход у нас към това, което цивилизования свят нарича " фасадни демокрации", е плачевен резултат от 25- годишната политика на няколко правителства, в които и доскорошната ми партия БСП изигра своята роля. Тази на съглашателства, безпринципни коалиции в интерес на едни или други клиентелистки кръгове в нея.

Нещо повече – в резултат на бягство от отговорност, неспособност на българското политическо лидерство да се консолидира около политики на демократизация и модернизация на страната, в контекста на европейското ни членство, БСП прогресивно губеше доверието сред широки слоеве от българското общество, напразно уповаващо се на левите надежди, че нещо от живота му ще се подобри. За сметка на това у нас се възцариха неофеодални, олигархични структури, шуробаджанашки мрежи на един морално провален, а в ред случаи криминално проявен самозван елит. В много случаи това се извърши с безмълвното съучастничество на БСП, приближени кръгове, използващи левите сантименти на масата българи.

Тази двойственост на морала, разбира се, не е присъща само на една или друга партия, тези недъзи ходят като сянката подир живите хора. За 25 г. преход БСП не намери нито сили, нито воля да гарантира действителни граждански и политически свободи , основаващи се на икономическа независимост и достоен статус на българите като равноправни членове на европейското семейство. Една трета класа, без каквато не е възможна стабилна демокрация, изглежда у нас подмамена и в крайна сметка обречена и без реална перспектива.

Въпрос: Какви са основните проблеми, пред които са изправени българите днес?

Проф. Георгиев: Масовата задлъжнялост на хората от малкия бизнес, които опитаха да вземат съдбините си в собствени ръце. Днес те се погубват заради административен произвол и корупция. Рекетът ги докара до пауперизация. Хората разпродават земите на дядовците си, за да оцелеят. Пенсионната система е гавра с нашите майки и бащи. Здравеопазването граничи с бездушни и палиативни политики, които обричат хората на унизително съществуване и несигурност.

Вместо да поеме курс към реформи, управлението на Орешарски тръгна на частични, нерешителни и козметични промени, без да има волята и доблестта да скъса пъпната си връв със сенчестия бизнес, с паразитизма на хиляди бюджетни храненици, от чиято работа ефектът е мизерен, задоволи се с мъгляви европейски предначертания, затвори очи пред своеволията на феодални издънки по места, остави хората на произвола на слепия шанс да оцелява кой как може. Това изцяло противоречи на моите виждания и разбирания за цивилизована и демократична България, каквато искам да я видя и оставя на деца и внуци.

Въпрос: Говорите доста силно и емоционално за политическите проблеми. Но какви са причините за тях според Вас?

Проф. Георгиев: Може дълго да говорим за пагубните последици за българската държава от кризата на институциите, от разпада на жизнено важни сфери като здравеопазване, образование, сигурност, и пр. Това съм направил в свои книги, в маса публикации у нас и в чужбина. С единствената надежда да внеса просветление, повече компетентност за справяне с кризисни и необратими по своята пагубност процеси . Между тях искам само да припомня ширещата се бездуховност, че и безпросветност на значителна част от генерацията на прехода, корупцията, злоупотребите с власт и обществено положение, кариеризма и пр., които за съжаление обзеха и върховете на всяка следващата партия с месиански въжделения за възцаряване на всеобщо и продължаващо до края на света благоденствие. Шуробаджанащината поквари и децата ни, разчитащи не на своите способности и качества, а на подкрепата на партийни централи, връзките със силни на деня и пр.

Въпрос: Проф. Георгиев, очертавате доста мрачна и песимистична картина. Защо все пак се решихте на тази сериозна крачка? Какви са личните Ви мотиви?

Проф. Георгиев: Не виждам никаква съпричастност и солидарност сред хората, за политиците да не говорим. И ако тук-таме просветва нещо от тях, те бързо се обръщат към прословутото "да уредим това, да уредим онова", че и дори "твоето не се губи". Този клиентелистки алъш вериш е дълбоко чужд на моите представи. Ако ще е пазарно обществото ни, то си има ред, правила, закони, по които се уреждат и човешките взаимоотношения и интереси. Доста хора по политическите върхове вече съм разочаровал с това, че не играя такива игрички. Ще чуете сигурно за моя "чепат характер", своеобразия и какво ли не. Истината е, че вярвам в един морал на самоограничението, дори на аскетизма. Винаги съм гледал да има за другите първо, че сетне за мен. По-малко, но по-чисто и винаги заработено и заслужено къде с мои статии, къде с нощни дежурства, докато направим вестника, радио предаването, докато завърша след поредно духовно отшелничество по-голям труд, да го видя издаден най-сетне и в ръцете на свои студенти, читатели и пр. Ето ви мотивите! Искам този дух на вътрешно отшелничество, а не пиршество на медийната суета, да се настани трайно в българската политика. Затова и напуснах БСП и се присъединих към "Република БГ". Тук виждам този специфичен вид политически аскетизъм, вероятно възпитан някъде сред алпийските пейзажи на Швейцария, с нейния автентичен протестантски дух на капитализма, ако мога да се позова на видния социолог Макс Вебер.

Въпрос: На какво се уповавате в тези времена на бездуховност и незаинтересованост от съдбата на хората, особено сред политиците?

Проф. Георгиев: Аз си оставам един като много други, изповядващи едно българско верую, това на свободата, братството и справедливостта. Но в хода на живота си, и на това, което опознах от света на идеите, аз ясно разбирам, че не всички сме "равни" в смисъла на една уравновиловка. Че лявото, социалното мислене и действие не е възможно да съществува и без своята антиномия, която не непременно го отрича, заличава или анихилира от политическото битие. А в не по-малка степен го предизвиква, кара да се развива, да търси нови жизнени форми, да просветлява, дори извисява. Така и по-нишият, по-неудачният, ако щете, има шанс да бъде достоен човек сред други. А не васал, паразит, обезправен функционер в една или друга машина за деспотизъм. Така е поне в развитите демокрации, които впрочем не се развиват за една нощ, още по-малко идват на върха на копията. А по-скоро обратно, системно и търпеливо отстояват равенството пред закона, защитават правото и на малцинството гласът му да бъде чут. Да бъде интегративна част от общото, гарантиран в сигурността, напредъка и самочувствието си на равноправен гражданин. Къде това у нас, ще кажете?

Въпрос: Какви са основните "грехове" на партиите от статуквото?

Проф. Георгиев: За жалост една отблъскваща мимикрия на демократични ценности и куха фразеология станаха част от "новото лице" на всички партии в България. Различно мислене видях единствено в Република БГ. Това съм посочвал в ред свои лекции и публикации. Истините, които се осмелявах през годините да изрека, се посрещаха с кисела усмивка и пренебрежение. До болка познавам и съм изпитал върху собствената си кожа повечето техники и прийоми за изолационизъм, че и тотално игнориране. Нека ви кажа: за 25 години не бях потърсен у нас ни веднъж със своята експертиза, макар тя да намери признание във водещи европейски университети и международни форуми по такива ключови проблеми като етническите конфликти на Балканите, борбата с корупционните покровителства, сравнителния анализ на демокрациите и пр. Вместо това, бях принуден да търпя посредствени и понякога изцяло неприложими за България псевдозаемки и модели на социални инженери и дилетанти в политиката, намерили кариерно развитие на фрапиращата им некомпетентност и посредственост.

Аз вярвам в принципа на селекция "Всички, но не всеки", като решението идва и следва да идва само на конкурсен, състезателен принцип. Прочее повечето от постовете, които съм заемал, са били на конкурсен принцип. Често съм виждал как от първи или втори бивам избутван в долните редици, докато последните стават първи по "втория начин". Може би от тук тръгва и моята лична борба и непримиримост с неправдата, със закопаването на бъдеще, на което мнозина станаха жертва в годините на тоталитарни репресии. Именно това срина демократичния образ на България. Тези пороци впрочем се прокараха от партиите на прехода. Така е и до днес.

Въпрос: С какво ще допринесете за ремонта на сгрешената система, г-н Георгиев? Понеже от думите Ви става ясно, че е нужно ново Просвещение, ново Българско възраждане.

Проф. Георгиев: Уверявам ви, че няма да пожаля сили да допринеса със своите статии, публикации, лекции и политическо участие за пълноценно и просветено гражданско общество и у нас в България. При това не като бутафорни креатури на социални инженери, всякакви вражалци, манипулатори, които продължават да залъгват много хора, като ни отчуждават от правото като всеки друг европейски народ да се ползваме и наследяваме благата на собствения си труд. Аз вярвам, че само един нов елит, възпитан системно в ценностите и добродетелите, оставени ни от Строителите на Съвременна България, че и калени в годините на най-деспотични режими, може да изведе нашия народ на нов път. Този на истинска демокрация и шанс всеки да поеме съдбините, но и отговорността за своя избор. Смятам да посветя остатъка от живота си на активна партийна работа, но няма да изоставя образа си на български учен, публицист, радетел и защитник на гражданското общество. Още повече, че то не е суха китка, с която се кичат селски ергени, макар и докарани с костюми "Версаче".

Източник: Агенция "БГНЕС"

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?