11 Март 2016

Първан Симеонов: Борисов яхна метлата – буквално и преносно.

 

Интервю на Рени Нешкова с политолога Първан Симеонов.

  • Необяснимо е защо премиерът продължава да легитимира Радан Кънев като опозиция, докато се опитват да го пакетират с БСП и ДПС

„Винаги при управленията на Бойко Борисов е имало две основни групи акционери, така да се каже, на които Борисов е „изпълнителен директор“. Едната група обикновено я наричаме КОЙ, а другата е дясно либерална, прозападна. Медийно-икономическата група КОЙ навярно би я нарекла „Капитал“. Тези две групи винаги са съжителствали, макар и с взаимна непоносимост в лагера на Борисов, а той е лавирал и балансирал между тях. След декември миналата година Борисов изпусна играта. И така както беше на два крака, управлението му остана на един крак.“ Така Първан Симеонов от "Галъп Ивнтернешънъл" коментира новата игра на Борисов.

- Накъде върви „влакчето“ на Борисов, а следователно и на цялото управление – нагоре, надолу или е в застой? Очертава ли се според вас някаква тенденция за движението?

- Политическата година 2016 започна още в началото на декември 2015 с оставката на Христо Иванов, с опозиционната риторика на Радан Кънев и махането на Лютви Местан от ДПС. Преди това бяхме свидетели на политическа безметежност. Да, имаше бръмчене, но на фона на 2014 г. и особено на фона на 2013 г. то приличаше на политическо успокоение. През декември миналата година обаче безметежността свърши и започна нагнетяване на политическо напрежение. Единият признак бяха случаите на насилия и убийства, другият признак бяха световните процеси, третият – вътрешнополитическият живот. Да се съсредоточим върху него.

Винаги при управлението на Бойко Борисов – и преди, и сега – е имало две основни групи акционери, така да се каже, на които Борисов е „изпълнителен директор“. Едната група обикновено я наричаме КОЙ, а другата е дясно либерална, прозападна. Медийно-икономическата група КОЙ навярно би я нарекла „Капитал“. Тези две групи винаги са съжителствали, макар и с взаимна непоносимост в лагера на Борисов, той е лавирал и балансирал между тях. След декември миналата година и първите месеци на тази година Борисов изпусна играта –дясно-либералният икономически медиен кръг откровено започна да говори срещу Борисов в синхрон с Радан Кънев.

Разбира се, това говорене може и да е тактическо и утре пак да се разберат с Борисов, но във всеки случай това беше нов момент. И така както беше на два крака, управлението на Борисов остана на един крак. Той усети това и започна да си изтървава нервите. Спомняте си историята с онези SMS-и, когато той влезе в обяснителен режим и изгуби хладнокръвие. Нещо повече, влезе в обяснителен режим за неща и за хора, които не го застрашават.

На всичкото отгоре напрежението продължаваше да се нагнетява, дясно-икономическият медиен лагер призоваваше едва ли не за избори. А Радан Кънев през цялото това време казваше, че изборите са утре. Даже нещо повече – ако сравните знаковите сайтове на другия медиен лагер – те почнаха да го съветват – абе, Борисов, отивай на избори, защото така ще се отървеш точно от ей тия.

- А няма ли логика, че едни избори доста ще променят сегашната картина?

- Наистина има известна логика, че ако утре има избори, някои от по-малките може наистина да останат зад борда. Тоест Борисов може да има дори по-голям дял депутати. И понеже споменахте „влакчето“, то изглежда Борисов се е замислил по две теми – едната е дали наистина да не ходи на избори, защото така ще може да се отърве от малките партии. Само че Борисов никога не е бил такъв тип играч, той винаги играе на сигурно, играе инерционно. Затова по-логичното беше да не ходи на избори.

И второто, за което се е замислил, е това прословуто „влакче“. Защото той вероятно си е дал сметка, че до момента, когато няма голяма алтернатива (а то няма), до момента, когато светът е бурен, а нашите западни партньори ще искат да сме стабилни, до момента, в който горе-долу има благоразположението на някакви наши икономически групировки, ще е стабилен. Тоест Борисов също си е направил сметката, че „влакчето“ не тръгва надолу. Това, че някакви хора клатят вагоните, окей. Но вероятно си е дал и сметка, че веднъж тръгне ли надолу, няма да има спиране. Както стана в 2013 г., когато му се наложи да катапултира, аварийно да се изнесе много бързо, преди да е изгубил всичко. И успя!

Та Борисов според мен чисто политически, пък и в личностен план първите седмици на 2016 г. е разсъждавал точно за това – започва ли тенденция надолу.

И да го обобщим така – всички обективни политически, социологически, дори икономически и всякакви показатели, говореха, че никаква тенденция надолу не е започнала. Но в същото време от сутрин до вечер една не толкова голяма, но много креативна, много атрактивна група хора – интелектуална, либерална, дясна, прозападна – казваха на Борисов, че нещата неумолимо са се стекли надолу. И в първите седмици на годината Борисов е бил в тази дилема.

Последните седмици обаче виждаме първите наченки на това, че той е премислил нещата. Според мен е направил правилна преценка, тоест дал си е сметка, че няма никакви обективни обстоятелства, които да налагат на властта да прави резки движения и според мен Борисов се опита да контраатакува. Дали се опита, дали просто му се получи или пък се случи по естествен начин, но той направи горе-долу същия анализ, който сега правим. Каза, че има два лагера, дори ги назова, но той и двата ги биел. И яхна метлата – буквално и преносно.

- И взе да спира обществените поръчки – буквално или преносно?

- Както може да се предположи, това е повече рекламно действие и даже прилича на контролирано отстъпление на единия лагер и взаимно-изгодно в един момент. Но изобщо Борисов премина в контраатака. Нещо повече – вижте какво стана с вота на недоверие, който, общо взето, прелегитимира управлението на Борисов.

Защото за пръв път видяхме разломи между управляващи и опозиция, а не вътре в самото управление, както ги виждахме от много време насам. И второ, покрай този вот на недоверие беше притъпена остротата на Радан Кънев, защото той гласува с управляващите. Освен това го пакетираха с основния му опонент Петър Москов. Така че от вота спечели ГЕРБ, защото чрез него самият Борисов можеше да форсира легитимирането на БСП и ДПС като своя опозиция. Защото когато БСП и ДПС са ти опозиция, това в общи линии ти е реклама все още в България.

И така, през последните седмици Борисов се опитва да мине в контранастъпление. Дали много му се получава или малко, не се знае, но ред социологически данни показват, че стабилността на управлението му продължава да е факт. Но! Тук има няколко големи „но“.

Първото „но“ е, че това е едно много крехко положение и Борисов добре го знае. Защото такива ситуации на безалтернативност създават вакуум, създават напрежения, които няма накъде да избият. В момента няма кой да се заяви като ярка опозиция. Радан Кънев се опитва, макар че той е нишов играч. БСП и ДПС също се мъчат, но не особено успешно, да се заявят като опозиция.

И в такова безопозиционно време се получава търсене на алтернатива. Получава се едно скърцане със зъби и Борисов го усеща. В такава взривоопасна ситуация е нужна малка искрица, за да стане нещо. Като случая във Враца с починалото момче или ако утре сгазят лука - и направят втори и трети лифт и изкарат зелените на улицата. А тези хора не са много, но са доста креативни и доста шумни. Утре ще излезе някой запис на двете, на трите „каки“ - нещо по-гръмко за самия Борисов. И властта знае, че положението е твърдо, но, от друга страна, е и доста крехко.

Затова нека го кажа така: логиката ме кара да мисля, че по-скоро през тази година няма да сме свидетели на предсрочни парламентарни избори, за по-нататък не е ясно. Това обаче го казва логиката, но политическата реалност може да катализира други процеси, и то доста бързо.

На страната на Борисов има едно обстоятелство, и то е, че хората все пак помнят 2013 и 2014 г., разбраха, че работите не стават бързо, поумориха се от протести, а властта се научи да прави не толкова резки движения. И всичко това направи нещата да изглеждат не толкова протестно нажежени, както през отминалите години. Но, пак казвам, в момента, в който се появи някаква алтернатива, някаква искра – и тази стабилност може да заприлича на застой.

И в последните дни ми прави впечатление, че самият Борисов се държи доста странно в политически план – съмнявам се, че това е премислено поведение. Той продължава да легитимира Радан Кънев като опозиция. На мястото на Борисов бих легитимирал като опозиция БСП и ДПС. Особено при постоянните подозрения, че утре ще се съберат с БСП, а ДПС не му е никаква опозиция. При подобни подозрения бих ги легитимирал като опоненти. През цялото време обаче Борисов говори за Радан Кънев. Той дори не го напада, той се обяснява на Кънев и е единственият човек, който може да вкара Борисов в обяснителен режим. Или Кънев просто притежава политически талант.

Тук може да се направи една елементарна калкулация – електоралната тежест на партията ДСБ е между 60-70 000 и 100 000 гласа. Утре при президентските избори партията може да обрасне с граждански организации и не е изключено да постигне няколкостотин хиляди гласа. Така или иначе, Радан Кънев е лидер на една нишова елитарна формация, която не представлява кой знае каква голяма част от българското общество. Затова е странно защо Борисов продължава да ги легитимира.

- Може би има някакво друго обяснение?

- Това може да означава и още нещо. Стои догадката за някаква двойна игра в случая, но според мен много по-вероятно е Борисов да продължава да си изкарва нервите. Навремето някой беше казал: „Трябва да напомят на Борисов, че има правото и да мълчи.“

Източник: Студия Трансмедия

 

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?