21 Юли 2015

ТЪЛПАТА ПОНАЧАЛО Е ПО- УМНА, ОТКОЛКОТО ВСЕКИ КОНКРЕТЕН ЕКСПЕРТ

  • Интервю с изпълнителният директор на компанията WikiVote Ростислав Вълегжанин, който разказва за социалния проект «Социална карта на бизнеса», кой, как и защо използва краудсорсинга в Русия и по света.

В няколко свои поредни сесии с дискусии върху проблеми на модерното лидерство, селекцията на значими идеи за укрепване и развитие на българската държавност, насърчаването на предприемачеството, като двигател на „трета класа“ и у нас, „Философският клуб“ стигна до извода, че България опасно изостава от развитието на иновационни идеи, респ. използването на модели за значима социална промяна.

Много и комплексни са причините за това: липса на подготвено лидерство, критерии за подбор на прагматични решения по посока на институционално развитие, но в не по малка степен и управленска култура от друг тип.

За да дадем свой принос за запълване на този дефицит, „Философският клуб“ открива нова рубрика: „ Иновационни идеи за значима институционална промяна в България“.

Тук публикуваме първото интервю, посветено на т.нар. „краудсорсинг“, авангарден метод за бизнес аутсорсинг, респ. пробиви на пазари, с един от водещите световни експерти в областта, който вече активно го използва.Пишете ни Ваши мнения, не се колебайте да споделите Ваши предложения и решения за излизане от кризата. Най- стойностните анализи , адресирани към българските институции, ще намерят място на нашия сайт, респ. коментар от водещи български и чуждестранни експерти .

Бел. на редактора

************

Повечето хора са наясно какъв е резултатът от краудфъндинга.А какъв е резултатът от краудсорсинга?

Р.В.: Ако краудфъндинга е събирането на пари чрез мрежи по света, то краудсорсингът – е събирането чрез мрежи по света на идеи, предложения, определени резултати от работата. Разликата между краудсорсинга и краудфъндинга е в това, че човек не влага пари, а своя интелект и компетенции. В благотворителната дейност има концепция за т.нар. pro bono, когато хората помагат не с материални средства, а професионално. В този смисъл може да се направи сравнението, че при краудсорсинга, те просто влагат в някакъв процес част от своя ум , а не пари. Краудсорсингът се появи от задачите на бизнеса. Имаме известното на всички понятие «аутсорсинг», когато дадена компания привлича друга компания за изпълнението на определени нейни задачи.

Всъщност краудсорсингът възникна от понятието «аутсорсинг», но в дадения случай изпълнителят на задачите не е някаква конкретна компания, а неограничено количество изпълнители. Човек никога не знае, коой ще изпълни дадена задача най добре от всички. В случая със аутсорсинга ти наемаш компания, приемаш от нея готовия резултат, и никъде не можеш да избягаш от този резултат. В случая с краудсорсинга винаги можеш да избереш най добрия резултат от множеството предложения.

Тоест същността на краудсорсинга се свежда до избора на една идея от множество идеи, а не обединение на разни идеи?

Р.В.:  Различно е, в зависимост от проекта. В някои случаи е важно индивидуалното решение и за най-добро се признава решението на конкретен човек. В други случаи това е колективна работа, когато много хора работят над една идея. В проектите, които реаализира нашата компания, често става обединение на сходни идеи от различни хора в някакво единно решение, а също така се извършва колективна доработка на индивидуални идеи, когато прендложението на един човек бива доработвано от други.

Какво може да се каже за качеството на резултата от тази съвместна работа? Та нали в в краудсорсинговите проети не винаги участват професионалисти, има и любители.

Р.В.: Като за начало нека се позовем на един от главните принципи на краудсорсинга – тълпата поначало е по умна, отколкото един конкретен експерт. В тълпата могат да попаднат такива експерти, които няма да намерите чрез традиционните способи.  На второ място, у професионалиистите на даден момент се получава професионална деградация: започват да мислят в шаблони. И за да се получат нови пробивни решения и идеи, са нужни хора с необременено мислене, в чиите глави няма ограниченията, които имат професионалистите. И ето това премахване на ограниченията води до някои потресаващи решения, за които професионалистите могат и да не се сетят. По принцип, на това почива и всяка иновационна икономика – привличат се хора от различни сфери, „смесват се“ и започваме да гледаме на проблема от различни страни. Тълпата – това са винаги различни хора, с много разнообразен професионален и житейски опит. И именно това разнообразие дава иновационите решения.

Какви въпроси може да се решават с помощта на краудсорсинга? Съществуват ли най-популярни теми?

Р.В.: Кръгът от задачи, които се решават с краудсорсинг, практически е неограничен.Има научен краудсорсинг, когато компаниите отдават навън задачи по изследване и разработка (R&D – research and development- бел. ред.). Има «маркетингов краудсорсинг», когато компанията задава навън задача, напр. да се измисли нов вкус за чипсовете. В такива случаи тя адресира тази задача към свои клиенти, които по този начин се включват в живота на проекта, или компанията. Има вътрешно корпоративен краудсорсинг , когато сътрудниците предлагат идеи по оптимизация на бизнеса, за нови продукти, усъвършенстване на съществуващите продукти или обслужването на клиентите и т.н.

Т.е.  Краудсорсингът има безкрайно широко поле за решаваните задачи. Ние фактически всеки ден се сблъскваме с някакви нови задачи, които клиентите искат да решат по пътя краудсорсинга. Например, неотдавна обсъждахме, как студенти и преподаватели от един от федералните университети, могат с помощта на краудсорсинга да влияят върху развитието на вуза, а малко по –отдавна, – как  краудсорсингът може да се прилага при изгражданетоо на HR / human resource / бранд на голяма държавна корпорация. Компанията «Фиат», чрез краудсорсинг, създаде концепция за лека кола: хора от различни точки на света разработиха тази машина он лайн. Някои с помощта на крудсорсинга търсят на Марс останки от съветски спътник, или разшифроват научни трудове,  писани на ръка през 19 в. Всичко това са различни начини за използване на тълпата.

Какво мотивира хората да участват в проекти с краудсорсинг?

Р.В.: Всеки проект има своя мотивация. И модела на мотивация при старта на крауд-проекти винаги се разработва отделно. Наборът от психо-типажи и базисни мотиватори е известен, избира се условна матрица на мотивация и целева аудитория за един, или друг проект, тази матрица се тества, като се извеждат тези мотиватори, които ще работят за дадения проект.

Това е нематериална мотивация – става дума за самореализация, за приобщаване към създаването на нещо важно, интерес, надграждане на репутация или създаване на връзки и пр. Защо в Китай краудсорсингът се развива с огромни темпове? Не само затова, че Китаи има най- голям брой жители, но и поради това, че там хората имат малко възможности да се самореализират, да проявят някаква инициатива. Или всичко при тях е регулирано, или в техния град, или село нямат такава възможност да поработят за някоя голяма автомобилна компания, напр. А тук те получават възможност да станат част от някой значим процес..

Въобще по отношение на самореализацията – това е една от ключовите мотивации за това, да се участва в тези процеси. Например, «New York Times» излезе с проект по разшифроването на обяви в печатни издания от началото 20 век. На ползвателите се предлагаше да разшифрират обявите. По такъв начин, едни създаваха бази с данни на обявите, с които разполагаха за цялата им история.Това бе направено по такъв интерес начин, че заразяваше като игра. Аз подходих към този проект от професионален интерес , което увличаше като игра. Как всичко се нарежда и то в рамките на няколко часа, поради което самият процес бе така устроен, че беше интересен.
Има, разбира се и материална мотивация . Например, компанията «Procter and Gamble», а тя е един от пионерите в краудсорсинга, размества задачите за R&D /research and development/, чието решение тя изцяло заплаща в реални пари.Ако говорим за случая на вътрешнокорпоративен краудсорсинг, то мотивацията за участие може да бъде перспекива за кариерен растеж, или изпълняване на определени корпоративни цели.

Как краудсорсингът помага в решаването на социални въпроси? Дококолко е ефективен в тази сфера?

Р.В.: Преди известно време в САЩ се проведоха изследвания, сред най-големите по отношение на корпоративната социална отговорност. И се оказа, че около половината компании по принцип са използвали краудсоорсинга в сферата на корпоративната социална отговорност. От тях 95% – са намерили ефективен инструмент да развият инструментаруим за развитие на програми за корпоративна социална отговорност./КСО/.

Или, нашият собствен пример. През 2012 г. ние реализирахме проект за «Сбербанка», в който взеха участие клиенти на банката, акционери и сътрудници. Те оцениха отчетите за корпоративната социална отговорност за 2011 г. А също така предложиха ключови направление за корпоративната социална отговорност на компанията в бъдещето и изработиха препоръки зе нейния отчет за 2012 г. В резултат на това около 5000 души внесоха повече от 300 предложения и дадоха няколко хиляди коментара и оценки. По този начин краудсорсингът помага на бизнеса да развива корпоративна социална отговорност. .

Ако говорим за решението на конкретни социални въпроси, тук може също да се дадат ред примери. Комитетъът по делата на бежанците към ООН провежда крауд-проект, който помогна да се решат социальни проблеми , свързани с  бежанците. Например, поставят задача: как да се намали смърттността в лагерите с бежанци. Различни специалисти от различни сфери се събират на крауд-площадката и предлага решения на тези проблеми, нещо повече селектират се най-добрите и ти внедряват, съобразно възможностите.

В министерството на здравеопазването на Великобритания имаше проект по подобряване обслужването на пациентите в болниците. На специална крауд-площадка лекари бяха помолени да решат проблеми на обслужването, за които им говорят пациентите. По пътя на тази «активна социология» бяха откроени сериозни недостатъци. Премахването им повиши качеството на обслужване на населението. Но, паралелно с това, проектът имаше и друг ефект. Той увеличи удовлетвореността от работата на самите лекари. Както стана ясно, до този проект, лекарите много страдаха, че никой не ги чува, когато предлагат нещо да се подобри. Буквално за една година професията на лекаря в рейтинга за удовлетвореност от работата се вдигна от най- ниските позиции до средите за страната.

Има още един пример, при който социалните проекти се срещат с бизнеса. В света е известен крауд -проекта Openideo.com, в който се поставят най-различни задачи за решаването на социални въпоси. Например, как да се стимулират хората да се отнасят отговорно към битовите отпадъци, или как може да се използва социалния бизнес за подобряване здравето на хората в бедните региони.

Всички тези задачи, поставени на масата, имат корпоративни спонсори. Да вземем задачата за битовия отпадък, която бе финансирана от «Кока-Кола», а «Нокиа» (докато още съществуваше) спонсорира задачата как да се използват мобилните технологии за подобряване здравето на майките в бедните , региони.

Ще рече краудсорсингът може да бъде още един инструмент за развитие не само на компаниите, но и на социалните ценностит ? Излиза, че можем да говорим за социален маркетинг?

Р.В.: Да, естественно. От гледна точка на бизнеса, провеждането на крауд-проекти по социална тематика е разгръщане на ценностите на компанията, нейната социална отговорност. Т.е това е и социален маркетинг. Краудсорсингът изобщо като инструмент на маркегинга се използва достатъчно често. Като правило исползването на краудсорсинг в маркетигна е най –често в САЩ, особено сред компании за производство на товари за ежедневно използване. В Русия маркетинговият краудсорсинг има значително по малък дял. Последното за което си споням , това бяха проекти на „Аэрофлот“ и „Липтън“.

Сега, като потърсим руски компании, те гледат твърде скептично на краудсорсинга в бранша на маркетинга. Според опита си, руските компании днес са по заинтересовани от вътрешния, а не външен краудсорсинг, тъй  като за много от тях главният проблем е да изградят коммуникацията със собствените си сътрудници.

Защо толкова малко руски компании използват тази технология в работата си? Краудсорсингът не успя да се препоръча ли?

Р.В.: В Русия краудсорсингът е на около 5 г. Има много малко компании, които предлагат услуги за краудсорсинг – те могат да бъдат преброени на пръстите на една ръка. Обемите на пазара не са известни никому, но по наши лични оценки нараства, а интерест се повишава. Преди беше много по- сложно да се общува, да се представи самата технологична идея. Сега вече просто пристигаш и често няма нужда да обясняваш каквото и да било, хората питат не какво е краудсорсинг, а как с негова помощ могат да решат конкретна задача. Т.е. очевидно в най- близко време този пазар ще нараства.

Как оценявате активността на хората, желанието и готовността им да се включват в проекти използващи краудсорсинг?

Р.В.: 6%

Това много, или малко е, като се има предвид световния опит?
Р.В.: В действителност този показател навсякъде е еднакъв. Очевидно, че на Запад има друга култура за въвличане на хората изобщо в който и да било процес, и взето като цяло населението е по- активно. Но делът на хората, които са готови да предлагат някакви решения, да дават някакъв интелектуален принос, възлиза на същите 6-8% от населението на всяка страна. За да се получат резултати от проектите това е достатъчно.

Как ще се развива пазарът на краудсорсинга в най-бизко време?

Р.В.: В Русия този пазар се намира все още в младенческо състояние, ако говорим за обемите, а не за технологията. По отношение на технологията ние често сме много по напред от западните аналози. Поради това пазарът може само да расте, той не може да пада. И даже кризата няма да попречи на този ръст, защото крауд-проекта за бизнеса – в. т.ч. този, който съкращава издръжката при тези проекти – води до икономически ефект, до HR-ефект /човешки персонал/ и още много други ефекти. Цената на крауд-проекта е толкова незначителна по отношению на плюсовете, които получава компанията, че това дори не бива да се разглежда като разход.

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?