07 Ноември 2015

Юлиан Куюмджиев: Искат да сме периферия и в образованието по изкуство


Автор: Рени НЕШКОВА

На фона на стачките на полицаите, които блокираха кръстовища и заплашват с още неприятности гражданите, ако не се изпълнят исканията им, протестът на хората на изкуството за орязването на часовете по изкуства в училищата, изглежда безпомощен и обречен. Защото какво има един музикант освен музиката си и думи, с които се опитва да обясни своите аргументи на чиновници, които имат други „приоритети“. Ще остане ли България и по този показател в периферията на Европа, ще става ли все по-ограничен досегът на нашите деца с културата и изкуствата на света? По тези въпроси разговаряме с проф. д-р Юлиан КУЮМДЖИЕВ – зам.- ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Юлиан Куюмджиев: Искат да сме периферия и в образованието по изкуство

- Г-н Куюмджиев, докъде стигнаха вашите усилия за спасяване и на малкото часове по изкуства в училищата, които образователното министерство се кани да отмени?

- Това, което знам, е което е публикувано на сайта на Министерството на образованието като проект за нов рамков учебен план. Хората от нашата академия реагираха много остро на идеята за намаляване на часовете по музика и изобразително изкуство. В този рамков учебен план, слава Богу, обучението остава в първия гимназиален етап. Но това, което установихме, е, че за сметка на това броят на часовете е намален. Досега тези два предмета се изучаваха по един час седмично – в 8-ми и 9-и клас, което прави общо 72 часа за двете години. Сега се предлага двата предмета да се изучават в 8-ми, 9-ти и 10-и клас, но само единият срок – по 18 часа годишно, което означава и общият хорариум да е 54 часа.

Ние приветстваме оставането на часовете в първия гимназиален етап, но защо сегашният хорариум се намалява. От академията изпратихме преди няколко дни до министерството, до специализираните институти и творчески съюзи становище във връзка с плана за намаляване на часовете по музика, с което настояваме в 8-ми и 9-ти клас да се запази хорариумът от освен това да се намери форма за разширената и профилираната подготовка както в основното образование, така и в първия гимназиален етап. Защото според стария план профилираните паралелки по изкуства бяха всъщност до 8-ми клас. Надяваме се да получим отговор, изпратихме нашето становище. Надяваме също така да вземат и нашето мнение, когато правят тези програми.

- Защо според вас се случва това? Каква беше официалната аргументация?

- За мен това е нещо необяснимо, няма никаква аргументация от тяхна страна. Просто така са решили. Още повече че в началния и прогимназиалния етап на обучение часовете също се намаляват и в сравнение с други предмети този хорариум е доста нисък. Имам предвид например физическото възпитание и спорта, което разбира се е също много важен предмет, но ако сравним хорариума на изкуствата и него, ще се види една съществена разлика в полза на физическото възпитание.

Няма никакви мотиви, за които да сме чули. Ние изпратихме сигнал до Министерството на образованието, опитахме се да дадем нашите аргументи, поканиха ме по БНТ преди няколко месеца и аз ги изложих. Но няма реакция. И ние искаме да знаем защо се прави това? Но аз все пак вярвам, че в резултат на кампанията, в която се включи и нашата академия, и творчески съюзи, с помощта на обществен натиск, може би ще убедим хората от министерството, че не бива да се стига до такова драстично орязване на часовете по изкуства. Е, все пак не са ги махнали изобщо, както се чуваше, ще присъстват тези два предмета в хорариума в 8-ми и 10-ти клас, но с по-малко часове. Нали разбирате, че става въпрос и за учителски съдби. Намаляването на хорариума по изкуства автоматично ще доведе до съкращаване на учители по тези два предмета.

- А какъв е вашият аргумент, защо трябва да има часове по изкуства? Открай време се казва, че музиката, рисуването и другите изкуства са въпрос на дарба, а не на обучение. Едни го могат, други - не.

- Това е много голям въпрос, но не е в сферата на законодателството. В закона например се казва, че предметите са еднакво важни за общообразователната подготовка за създаване на интерес и мотивация на учениците, което им дава равен достъп до възможностите за добиване на съответните компетентности. И това е един съществен аргумент в наша полза, тъй като влиза в противоречие със самия закон – с член 3, с член 5 – където се посочва, че основните цели на училищното образование е добиване на компетентности за успешна личностна и професионална реализация. Така че когато тези два предмета се извадят от програмата или присъстват само колкото да ги има, тази реализация, за която става дума в закона, става много трудно осъществимо. След първите два начални класа – в трети и четвърти клас, тези два предмета, и по-специално музиката, са с намален хорариум, което за мен е трудно обяснимо. По никой друг предмет няма намален хорариум. Защо е направено това? Нито има аргументация, нито е поискано мнението на професионалната общност в лицето на висшите учебни заведения, които подготвят кадрите.

- Какво е вашето обяснение, защо се прави това извън служебните мотиви, да го кажем така? Битка за хорариум между преподавателите, между институтите или обикновено пренебрежение?

- Нямам обяснение, нито мога да разбера, защо нещо трябва да се прави от чиновници без аргументация, просто защото се следва някаква схема, измислена от някого. И тази схема трябва непременно да се наложи, на всяка цена. Според мен това трябва да се прави от професионалисти в тази област.

- Знаете ли от кого точно е подготвено, как се казват тези хора, каква е тяхната компетентност?

- Не знам конкретни имена, подготвено е от Министерството на образованието.

- Всеки съвременен тийнейджър - и не само, слуша музика с разни устройства по всяко време и навсякъде, това се е превърнало в ежедневие. Защо тази нова култура не повишава интереса към знанието за музиката?

- Защото не разбират, че нещата трябва да бъдат поставени и на образователна основа. Каква е в крайна сметка ползата от такова образование и какви възможности предоставя музикалното образование? Това според мен е очевидно. Да, музиката е навсякъде. Но не става дума само за слушане. Става дума за образованост, за разширяване на културния хоризонт и определени компетентности, а и възможности талантът на някои деца да се развива по-нататък. Защото смисълът на образованието по музика е че малка част от тези деца ще тръгнат към по-нататъшно професионално образование. По-голямата част ще бъдат слушатели, но има значение дали са образовани или необразовани слушатели.

- Това едва ли го има в книжата на министерството, но ви чух да казвате нещо, което много ми хареса – че музиката е съпреживяване на света. Една красива емоция, директна, без нужда от превод. Какво повече дава образованието това да бъде така?

- Музиката е нещо изключително важно за личността, защото развива въображението, фантазията, отваря един безкраен свят за човека, който според някои не е толкова важен както историята и математиката, но съм убеден, че има огромно значение за развитието на творческото начало. А то, малко или много, е заложено у всеки човек. Дали ще му се даде възможност да се развие или не, зависи и от това, за което говорим. В много страни по света, в европейските страни се отделя много сериозно място в общото образование за часовете по изкуства. Специално в тези по музика се отделя внимание на музицирането като дейност. Става дума за създаването на училищни хорове, на състави. Нещо, което го имаше някога, но постепенно умря.

- Как си обяснявате, че е такова пренебрежително отношението към музиката у нас - и не само към музиката, но и към изкуствата като цяло?

- Някак си така е тръгнало да се възприема музиката като нещо странично, в периферията на т. нар. сериозни неща, може би не точно музиката, а образованието по музика. Не знам защо е това пренебрежение, но със сигурност намаляването на часовете по този предмет в училищата няма да помогне да го преодолеем.

- Какво мислите за музикалните риалити формати? Гледате ли ги?

- Ами хвърлям по едно око. Ето, в тях особено личи онова, за което говорих преди малко. Те някак изместват мисленето, че музиката е нещо сериозно, че трябва да се изучава сериозно, че това е призвание, а не някаква странична дейност. Тези риалити формати създават впечатление, че са трамплин за музикална кариера на участниците. А всъщност виждаме, че не е така.

Източник: "ГЛАСОВЕ"

 

 

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?