08 Февруари 2016

Влязоха в сила новите правила на ЕС за лозата и лозарст

Красимир Коев

От 1 януари тази година в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. От 2016-а до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване за лозарския потенциал.

Ние имаме 600 хиляди дка в момента. Но този 1 процент не се финансира с европейски средства. Това казва в интервю за Фрог директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев.

- Г-н Коев, в сила ли са вече новите европейски правила за лозарството?

- От 2016 г. в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. До края на 2015 г. година Изпълнителната агенция по лозата и виното даваше право на всеки, който притежава земя или има договор за аренда, да закупи право за засаждане на нови масиви лозя. С това се осигуряваше възможност да се кандидатства за европейски средства.

Като част от ЕС България спазва всички наложени правила в рамките на Съюза. А едно от тях е, че лозарството може да се развива в предварително зададени мащаби. Всяка страна членка на ЕС има квота. В България засадените с лозя масиви в момента са 600 хиляди дикара, а имаме право на 800 хиляди декара.

- Какво означава това, че има ограничение и няма да се разчита на европейски средства?

- След тази дата България губи правото си да увеличи насажденията си до максималния обем на квотата. Новите правила предвиждат на база реално засадените площи на всяка държава да се дава 1 процент повишение. От 2016 до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване на лозарския потенциал.

За България това означава, че ще могат да се създават максимум 6 000 дка нови лозя годишно. Но има още една особеност – който си купи права за засаждане след 1 януари 2016 г. няма да може да ползва еврофинансиране за проекта си. Ще трябва да го рализира със собствени средства. Няма да е както до тази дата.

- Колко нови лозя са засадени в България след приемането ни в Европейския съюз?

- След 2007 г. у нас са засадени 91 610 ха нови лозя. Преди няколко години България получи разрешение от Брюксел засаждането на лозя с права от националния резерв да бъде финансирано от Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Европейското подпомагане покриваше 75% от направените разходи за създаване на новия масив. Той трябва да бъде изграден най-късно до 31 юли 2018 година.

- Миналата година май бе успешна за лозата, лозарите и винарите и се радваха на добра реколта?

- Реколтата бе добра и това ще позволи да подобрим позициите ни на международните пазари. Природата бе благосклонна и от 184 777 тона грозде винзаводите получиха 175 000 000 литра качествено вино.

- Колко са новите винарни? Има ли чуждестранни инвестиции във винопроизводството?

- На територията на страната са регистрирани 3217 лозарски стопанства и 260 винопроизводители. 65 от избите са създадени с чуждестринни инвестиции. В момента се изграждат нови 19 винарни.

- Какво е отношението на българските винопроизводители към чуждестранните инвеститори и колеги ?

- Чужденците като дойдат у нас в началото имат една опознавателна мисия. Като обиколят нашите винарни и видят какво се проидвежда, какво се пие и какво се търгува, остават с впечатлението, че се работи професионално, по европейски, както се казва. От друга страна нашите хора си създават контакти с чужденците, защото по този начин могат да откраднат добрите практики.

Един вид това е приятелски промишлен шпионаж. Няма напрежение, конкуренцията ражда и по-добра продукция. Работи се с хора, които са сред водещите винари в Европа. Има французи с по 15-20 винарски предприятия, американец има. Има такъв случай – българин се прибира от Америка и инвестира само в нашия сектор милиони. Защо го прави? Ами защото има икономически ефект, печалба и никой не му създава пречки. Иначе районите обезлюдяват.

- Разширява ли се географията на продажбите на българското вино?

- През 90-те , при раздържавяване на лозята позагубихме позиции на световните пазари. Но сега всяка година вървим напред и си връщаме традиционни пазари като Великобритания, Германия и т.н.

Печелим и нови пазарни ниши. Търсенето в Америка увеличава. Виното ни намира добър прием и на азиатския пазар - в Япония, Китай и виетнав Правим възможното и неоходимото да не намалява износа ни за Русия.

- А как върви българското вино на отечествения ни пазар ?

- Българският пазар на нашето вино също е добър. Реализираме над 100 млн. литра годишно. Морските и зимните ни курорти се посещават от много туристи, които консумират достатъчно достатъчно количества вино.Така че няма тази тенденци от преди 57.8 години , когато дойде сезона винарското педприятие Х да не е могло да реализира виното си и да има в запас 30-40 процента от виното, което е било от предходните години. Сега, ако остане нещо, то е на санитарния минимум - 5-10 процента. Реализацията е голяма. А пък стари и отлежали реколти е обсурд да залежават.

- Г-н Коев, кое за вас е най-хубато българско вино? Единият Трифон Зарезан мина, сега предстои празникът на 14 февруари – какво да купуваме?

- За мен като експерт и търговец най-хубавото вино е продаденото вино......Като ти стои и не го купува никой, какво вино е ? Като ти е хубаво виното, го купуват.

Пия всякакво хубаво вино. И тук, и в чужбина. Ако нашето беше най-хубавато, щеше да произвеждаме много повече, да изнасяме много повече. То хубавото вино става на лозето, като ти узрее хубаво гроздето След това в избата ти трябва един второкурсник от тия дето учат за технолози, за да не обърка работата. Не ти трябва чак голям майстор със сто години стаж.

- Ще затвърдим ли мястото си на картата на световната винена индустрия с избора на Пловдив за домакин на 23-я световен винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles през 2016 година?

- Надявам се! Concours Mondial de Bruxelles 2016 е сред най-значимите световни събития на винената индустрия. За него в България ще пристигнат едни от най-добрите сомелиери, които ще оценяват качествата на хиляди вина от цял свят.

Въпросите зададе Красен Костадинов

Източник: Фрогнюз

< Назад към всички интервюта
Регистрация
?