16 Февруари 2015

100 дни самонадеяност без покритие

Завидното самочувствие, което демонстрираха вицепремиерите по време на пресконференцията на 13.02, на която „се отчетоха“  с благопристоен държавнически апломб, не може да прикрие нито напрежението, натрупано в обществото, още по-малко да почерпи тъй дефицитното вече доверие и „толерантност“ към Кабинета Борисов 2.

Защото денят си личи от сутринта, както казват по-мъдрите. А на хоризонта вече се струпват градоносни облаци на социално и гражданско недоволство.

Един мълчалив „консенсус“ витае над страната. Той блика от позициите на малкото национално отговорни партии, които предпочетоха опозиционна,  вместо съглашателска роля в поредната „вакханлия“ с властта.

Правителството няма визия накъде води страната. Еклектиката между „мерки на парче“, не могат да се нарекат политики. Некомпетентността на управляващите е фрапираща. Експертизата, върху която се крепи законодателството – синтез на лобистки интереси. Капацитетът за добро управление, разчитащ на нереформирана бюрокрация  – мизерен.

Корупцията продълава да изсмуква обществените ресурси по хоризонтала и вертикала на обществото. Страната ни се нареди наравно с третия свят по свобода на словото, правата и свободите на гражданите.

Разрушено е и доверието между българския бизнес и изолирането му от взети ключови решения за развитието на българската икономика.  Че има ли страна, в която работодателите да заплашват да излязат на протести?

В развитите страни, за каквито аспирираме уж, но само на думи и във витиевати каламбури на министър-председателя – такова чудо няма. Там просто капиталът отива в други страни, прескача незачитането и произвола на какви ли не регулации, които Кабинетът обеща, но ни на йота не облегчава.

С голямо закъснение се роди и  управленската програма на Кабинета. Но освен увеличения размер на текста в него не се откроиха ясни цели, финансови разчети за тях и разписани отговорности по ресори.

За сметка на това за период от три месеца бе поискан нов дълг от 8 млрд. лв., а днес ни се сервира нова сметка с допълнителни 16 млрд. лв.  дълг. Нито едно правителство до сега не си е позволявало да подпише с финансови посредници за една програма за 3 години напред. Обикновено се прави година за година. А ако не сме доволни от тях? А и лихва до 10%“.

Казано на езика на хиляди задлъжнели българи, семейства които едва свързват двата края -  да не говорим за смачкания фамилен бизнес, който оцелява в порочен танц със сенчестия – това означава ни повече, ни по-малко отказ от реформи. И демонстративно желание за псевдо левичарско, охолно харчене, без да се предвиждат икономии в областта на администрацията, сигурността, здравеопазването, образованието и т.н.

На практика се предлага една политика на бюджетен разгул, което не предвещава нищо добро, освен облаги за избрани фирми, които ще се хранят през продънения бюджет.

Нито една политическа сила, не дръзна да надскочи волунтаристичния аршин, с който  оцени правителството на Бойко Борисов 2. Писаха му между 3 и 4, по шестобалната училищна система. 

С което управленската безотговорност и дефицит на компетентност не преминава „по-горен клас“ на обществено доверие. Но затова пък пропагандно препотвърждава мнимата стабилност и прибежки по пътя към пълен мандат.  За радост и облегчение на една приближената камарила от обезличени вицета, васални гуверньори, раздути министерства, делегирали своята управленска безотговорност на 70 агенци, разставени „по места“.  

Кабинетът отнесе най- много критики за емитирането на нов дълг. И не без право. Той обрича хиляди български семейства, самотни майки, хора с по две висши образования дори, на непосилни финансови задължения и тегоби.

Правителството залага и Нероден Петко , сиреч едно поколение напред, за да се гарантира с нови непосилни дългове комфортта на властта и благополучието на една провалена прослойка в очите на Европа. Да не говорим за камарилата „избраници на прехода“, кредитни милионери, специалисти в източване на банки и обществени ресурси, които доведоха до катастрофално състояние държавата и мнозинството от българския народ.

Нереформираната съдебна система продължава „да си поплюва“. Борбата  с корупцията по висшите етажи на властта да се отлага, в едно безподобно съглашателство, наречено „коалиционна култура“.А то е всъщност стария принцип  „Гарван – гарвану око не вади“. Властта все по-често губи нервите си и се „хваща за кобура“, винаги щом родната плаха опозиция се опита да и каже „кривиците“.   

Няма съмнение, че сегашното правителство тласка България в една дългова спирала, което неимоверно повишава риска от ликвидирането на т.нар. финансова стабилност на България.Прочее мантрата, с която  световно неизвестни „бюджетари“, като Бисеров и сие, се тупаха довчера по гърдите, отдавна не минава ни в очите на сериозни западни инвеститори, още по-малко редови български „донори“ на банковите безобразия.  

Какво остана от тази „златна патина“ на финансова стабилност? Тя има ролята на „рамка“, в която да се положат нови и нови задължения, при това на непосилни лихви. Но нито лев за значима инвестиция, която да ни приобщи най-сетне към независимия, производителен и цивилизован свят.

Анонсираните реформи в ключови сектори, като образованието и здравеопазването са колкото противоречиви, толкова и неясни. По всичко личи, че кабинетът няма да може да извърши реформите, заради дълбоките различия между коалиционните партньори.

Но в не по-малка степен и поради липсата на  компетентна експертиза, респ. капацитет да овладее сложни и противоречиви финансови, пазарни, технологични, екологични и не на последно място-ресурсни проблеми.

Тук човешкият фактор изглежда повече от всякога водещ, а институциионалните реформи-незаобиколими. И тъкмо в това, както многократно отбелязва ПП „Република БГ”, са главните дефицити на Кабинета Борисов 2.  

Това не е лидерство, а скъпо платен „вождизъм“. Структурите, които се раждат в тази среда ни връщат към времето на Тато. Но не толкова във фарсови, колкото социално патологични форми.    

Ето защо „ПП Рупублика БГ” счита, че:

Управленската философия на кабинета Борисов 2 върви по инерцията на пагубния и отричан навред по света неолиберален преход. Тя гарантира още по-голяма пауперизация на хората на труда.

Парцелистките политики на Кабинета стопяват системно и крехката трета класа, респ. мъчително прорастнало гражданско общество у нас.

Предложението на ресорния министър Владислав Горанов, за правото на избор между НОИ и частни пенсионни фондове, изглежда като избор между „чума“ и „холера“.  Не по-малко разочароващо е замразяването на всички социални плащания за майки и деца.

Такива политики, базирани на опоскване на бюджета изглеждат повече от зловредни. Те са имитация на реформи, погазват системно шанса за развитие и напредък на всеки.

Казано иначе – българският бизнес е обречен на стагнация, нови фалити и несигурно бъдеще.

Но и това не е всичко.

Защото нормалното партниране между държавно управление, профсъюзи и бизнес –  се изроди от „тристранка“, в  управление на „тричленки“ .  Това поражда справедливи реакции на недоволство, но и неизбежни мерки за защита на българския бизнес от посегателствата на едно криво разбрано управление, зловредна бизнес среда, наказващо предприемчивите, за сметка на иждивенците.

Кабинетът се оказва неспособен да дефинира, още по-малко да изведе, като приоритет и да действа съобразно българските национални интереси. Той е затънал в нео-васален сервитюд,  безпринципност и в крайна сметка принизява българската държавност, но и човешки екзистенц.

„Венец“ на  100-те дни управление на Кабинета Борисов 2 ще останат провалите на проекти, като „Белене“ и „Южен поток“, външна политика, изправила България пред нови рискове в един несигурен свят. Да не говорим за опването на традиционните ни отношения с Русия, неясно дефинираните ангжименти в НАТО, от гледна точка на въжделенията на цял народ за мир и европейско, а не „латиноамериканско“ развитие.

Така или иначе – времето, както казваше Дякона „е в нас, а и ние сме в него. То нас обръща, но и ние него“. България не може да не следва този завет. И да се възправи срещу „мекия феодализъм“, под мантията на „нео-колониални“ зависимости, който ни се натрапват.

Светът се отърсва от своята плесен, която не може да бъде заместител на реалната политика.

Упражнението приключи, дами и господа!

Сдайте екипа.

За чиста и свята република!

< Назад към всички новини
Регистрация
?