02 Декември 2013

„Република БГ”: Обществото очаква отговори за Бисеров

Българското общество стана свидетел на почти безпрецедентно явление в нашия политически живот, а именно безшумно и скоротечно подаване и приемане на оставката на заместник-председателя на 42-рото Народно събрание. Без обяснения, без дебати, без разисквания. Което е в разрез с духа на парламентарното управление, но явно ще се окаже обичайна практика в дейността на сегашния парламент. По същия начин, при условия, близки до конспиративните, преди време бе номиниран, избран, а след това и освободен бившият вече председател на ДАНС.

В същото време управляващи и опозиция заливат публичното пространство със злободневно, но празно говорене, като се опитват да изместят и неглижират основния политически проблем, а именно – корупцията в политическата система и нейната най-скорошна еманация в лицето на случая „Бисеров”.

Оставката на бившия зам.-шеф на НС и последвалото я бързо образуваното наказателно преследване поставя въпроси, на които страничният наблюдател едва ли би получил удовлетворителни отговори. Въпреки това в интерес на гражданите е да бъдат поставени на обсъждане фактите и проблемите, които стоят в генезиса на тези отрицателни явления в съвременния български политически живот.

Единият от тях е за границите на морала на политиците, станали част от най-новата българска история. Прави впечатление, че съвременните представители на старите политически партии имат доста либерално и променливо възприятие за „редно” и „нередно”. Съобразно обстоятелствата едно укоримо поведение е или заклеймявано като порочно, или трансформирано като необходимо и неизбежно средство за постигане на по-висша цел. Прилага се двоен стандарт в зависимост от това кой е субектът и какъв е интересът. Ето защо, човек  на ръководна длъжност в  партия, който е изгонен от нея заради съмнения в корупция, се приема с отворени обятия и се издига също до ръководна длъжност в друга партия. Оказва се, че организационният опит и притежаването на ценна информация имат по-голяма относителна тежест пред негативните нагласи на обществото срещу  образа на „сив кардинал“.  Примерите могат да бъдат много, но общото е, че границите на политическия морал се разширяват правопропорционално на престоя в политическия живот.

Още по-лошото е, че събитията около оставката на заместник-председателя на парламента са доказателство за липса на морал тогава, когато е застрашено съществуването на политическия модел, който е изгоден за партиите на статуквото. В тези ситуации е видно, че моралът на политиците изчезва, защото чувството им за самосъхранение надделява,  става водещо и определящо техните действия. Стана ясно, че всички са готови да се разделят с високопоставен партиен функционер, да стоварят цялата отговорност върху него, но не и да споделят политическата отговорност за нещо, от което едва ли е облагодетелстван само потърпевшият. Наблюдава се „откъсване на опашката на гущера“, локализиране на провал, виждат се симптомите на мероприятие, провеждано със задача да бъде запазен груповият интерес. От него обаче за обществото едва ли има благоприятни последици.

Скандалът около оставката налага извода, че осребряването на политическите опит, връзки и информация, е факт в българския обществен живот. Изкушилите се от тази инкасация обаче винаги остават заложници на самата инкасация. Те са зависими от останалите участници в тези отношения, поради което винаги могат да бъдат отстранени при необходимост или поради каприз на случайността.

Не по-малко укоримо е и поведението на парламентарната опозиция. Оказва се, че информацията, която стана публично достояние към днешна дата,  е била известна на бившите управляващи по време на техния мандат. Същите не са я използвали, за да дадат още тогава старт на разследването, а са я затаили, за да постигнат след време политически цели, а именно неутрализирането на силен политически противник. Ето защо са неприемливи каквито и да било коментари от страна на сегашната парламентарна опозиция относно причините за оставката на Бисеров. Още повече, че същата наскоро претърпя идентични скандали.

Събитията около оставката налагат въпроса за политическия отчет. Такъв е задължителен и трябва да бъде даден, независимо от отговорността, която всеки ще понесе. Нека примерът с вече бившия германски президент бъде поучителен за политиците в България.

Политическа партия „Република БГ” настоява причините за оставката на заместник-председателя на Народното събрание да бъдат разгледани от специална анкетна комисия. Носителят на народният суверенитет е в пълното си право да разбере защо негов представител се отказва от дадения мандат. Защо дългогодишен политик, заместник-председател на управляваща партия и на парламента се оттегля от политичиската сцена? Защо това става полутайно, скоротечно и при пълно мълчание от страна на политическата централа, която го е излъчила? В демократичното общество подобно мълчание създава алюзия за омерта, а това е неприемливо и противоречи на духа на конституцията.

< Назад към всички новини
Регистрация
?