23 Март 2016

Аз съм Кресна, преди да е станало късно

Автор: Доц. Дарина ГРИГОРОВА

Брюксел, Анкара, Париж, Донецк, Луганск, Москва, Мадрид…  Атентатите нямат давност, а съболезнованията винаги са със закъснение, жал по непоправимото, изпращане на душата в невидимото.

 

По силата на потребителското ни ежедневие, опростено до компютърна игра с предизвестен финал, редуваща кадри на насилие с реклами на “щастие” на всякакви цени, загубваме способността си за ориентация.

Атентатите генерират страхове и недоверие в държавата, защото не е способна да защити гражданите си, за което политиците носят отговорност. Страховете произвеждат “врагове”, милитаризират съзнанието на “свои” и “чужди” – първо като религия (всички мюсюмани заради ислямистите), после като друго мислене (“путинист” или “фашист” според разногласията), накрая безразборно (тотална атомизация).

“Враговете” сриват свободата на личността до сляпото и доброволно подчинение на "здравата мека ръкавица” на властта, все по-настъпателна законодателно в интимното пространство – под формата на защита от терористите. Финалът на подчинението на обществото е внушението на вина (дали колониално минало или нацистко, или комунистическо), за да се парализира всякаква мисъл за съпротива.

Омагьосаната схема “атентат – страх – враг – вина – подчинение” може да се обезвреди с осъзнаването на общата ни отговорност и солидарност с оцелелите от прехода българи.

По-добре е да подкрепиш някого, преди да е станало късно, а не постфактум да палиш ритуално свещички, в този смисъл аз съм Кресна, преди тя да стане бежански лагер, или мигрантски център, както по-благозвучно звучи.

България няма капацитет за филтриране на бежанския поток, нито финансов, нито професионален –изтоковеди, медици, военни с опит от Близкия и средния Изток. Идеята за предоставяне на сградата на военно поделение в Кресна за бежанци е символ на опустошението на българската армия, същото важи и за образованието, защото и изоставени училищни сгради са предоставяни с тази цел.

Вместо да се възражда България е на път доброволно да се превърне във филтрационна зона на ЕС, периферия за второсортни европейци, а спомняте ли си какви бяха лагерите в Западна Европа преди падането на Стената, че и след това – колко изисквания трябваше да изпълнят източноевропейските мигранти до влизането в ЕС, сравнете ги с привилегиите на т.нар. бежанци с крехки “културни особенности”.

Планирането на бежански зони у нас не само по границата с "партньорска" Турция и с Гърция, но и със Сърбия, е предпоставка за отглеждането на чужд анклав като вътрешна гранична ивица – вал, предотвратяващ евентуално балканско сплотяване на християни при кризисна ситуация.

Процесът на "размиване на граници" всъщност е на построяване на такива между европейци и неоевропейци в полза на последните... евротурската цена на евроатлантическите “ценности” ще е много висока, ако приемем капитулацията на Меркел пред Ердоган.

Аз съм Кресна преди София да стане Кьолн, после ще е късно за съболезнования.

 Източник: Гласове

< Назад към всички новини
Регистрация
?