31 Октомври 2013

Бежанци

В сряда бяхме в бежанския център в Харманли. Сред над 600 души, настанени в лагер за 450.

Изхранват се с дарения, защото статутът им на бежанци не е уреден и нямат право на бюджетна издръжка.

Лагерът в Харманли не е завършен – трябвало да го пуснат след няколко месеца, но една нощ на границата се появили 500 сирийци – мъже, жени, много деца. Нямало къде да ги настанят и ги пуснали в недовършените сглобяеми „къщи”, разпънали им и брезентови палатки насред бившото харманлийско военно поделение.  След време част напуснали, дошли обаче нови...

Определено не им харесва, но и не правят нищо, за да подобрят бита си, или да запазят здраво и малкото, което сме им дали. Тук са временно – цапат, чупят, рушат даже. Интересува ги само да си получат бързо статута на бежанци и да минат зад телените огради. Разказват, че около лагера се навъртат  адвокати, които предлагат бързо придвижване на документите срещу пари. Онези, които имат, плащат. Другите – всъщност повечето, могат да останат с месеци.

По цял ден бездействат, случва се и някоя „беля” да направят и единственото им забавление е пристигането на някой камион с помощи, някой и друг „заблуден” журналист, каквито все по-рядко стъпват тук, или пристигналата от центъра линейка за поредния болен. Мизерно е. Сравнението с ромско гето е първото, което ти хрумва. Но въпреки това...

Огромната част от бежанците са деца. Сополиви и не особено чистички, но... деца. Само на тях сякаш тук им харесва – усмивките не слизат от лицата им, гонят се, играят. Едно от момиченцата, стискащо в ръчичка две солети, щедро и с най-лъчезарната си усмивка сподели едната с нас.

Знаем, че по отношение на тези хора вече сме силно разделени като общество. Силно обичаме и сякаш още по-силно мразим.  Ние опитахме да запазим баланса в чувствата и като заложим на разума да се опитаме да разберем къде всъщност се корени проблемът.

Занесохме им храна. Защото преди всичко сме хора. Имаме наши деца, но имаме и възможност  да се погрижим и за чуждите, защото в ХХІ век, в държава от Европейския съюз никой не бива да гладува.  А малките са най-големите жертви на тази война.

Не го направихме заради вниманието на медиите, дори не им съобщихме, че отиваме в Харманли, както никога не сме казвали, че носим храна в домовете за изоставени и болни българчета. Но пазим хубави спомени от тези моменти, от усмивките на „нашите” деца, както и рисунките им, подарени за благодарност. Ще запомним и усмивките на сирийчетата.  Те просто нямат блокчета и боички, за да рисуват... Както нямат и вина за глупостите на възрастните.

А те са много.

Защото това, което видяхме в Харманли е ярка картина на една абдикирала от задълженията си държава.  Която при цялата безработица в България, не може да намери хора, които срещу заплащане да свалят отпечатъци, да оправят документи и давайки статут на беженците всъщност да им помагат по най-бързия начин да поемат своя път – независимо дали сме просто транзитен пункт за Западна Европа или смятат да се заселят тук. Защото в София тълпи от чиновници могат да бездействат, но в Харманли едва двама-трима души описват съдбата на 600. Е, все пак дошъл е един чиновник от София, да не го премълчаваме. От здравното министерство изпратили санитарен инспектор, който да санкционира шефа на лагера, че не се спазват хигиенните норми. Това се оказва най-голямата грижа на държавата – да премести едни пари от левия в десния си джоб. Може и обратното. Явно здравното министерство и агенцията за бежанците са институции от различни вселени, а не издържана от всички нас българска администрация. И очевидно работят на пълни обороти. В правенето на глупости!

Диагнозата за това е една: слаба държава!

Само в слаба държава всеки, който поиска, може да наруши държавната ни граница и да се обяви за бежанец! Само в слаба държава можем да държим с месеци зад телени огради хора и да ги издържаме с помощи! Само в слаба държава институциите могат да се чудят по цял ден как да се цакат една друга, но на никого не му хрумва, че може би трябва да ги накара да работят! Само „водачите” на слаба държава могат да се надприказват по цял ден, защото идват избори, но не и да помислят как да защитят интересите ни.

А нашият интерес е един – да няма бежански проблем. Дори... да няма бежанци. Ако някой  просто минава през България на път за по-доброто си бъдеще, да му осигурим максимална скорост, за да го срещне. Ако друг има нужда от нова родина, да получи шанс да работи и да докаже, че е заслужил гостоприемството ни. Но и който престъпва закона,  да не кротува зад телени огради, а да получи решетки.

Това обаче го може само силната държава!

< Назад към всички новини
Регистрация
?