20 Април 2015

Безсмъртните априлци

На 20 април 1876 г.  избухва Априлското въстание. По нов стил датата е 2 май. Днес честваме 139 г. от събитието.  Въстанието избухва преждевременно  в Копривщица, но същия ден въстават Панагюрище, Клисура, Стрелча, а по-късно Брацигово (21 април), Перущица (23 април), Търновски революционен окръг (25-26 април), Батак (29 април) и много други селища.

Жестокото потушаване на Априлското въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията й са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници.

Повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ били гласувани в Англия, събирали се помощи. Протестни движения има и във Франция. Френският писател Виктор Юго заявява: „Трябва да се тури край на империите, които убиват, да обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета”.

Съпричастност с българския народ, дръзнал да отвоюва Свободата си след 500 годишно иго, изразява и националният водач на Италия Джузепе Гарибалди. В писмо от 10 октомври 1876 г. до българските емигранти в Букурещ  той пише:

”Италианският народ има към вашия народ симпатии, заслужени поради неговите злощастия и неговия героизъм. Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам Ви постоянство в светата ваша мисия”.

Априлското въстание има широк отзвук и в Германия, САЩ, Белгия, Швейцария, Испания, Полша, в Австро унгария,  където са осъдени позорните действия на Портата.

Много сръбски, харватски, черногорски революционери също изразяват своята подкрепа към национално-освободителните борби на българския народ, а мнозина проливат кръвта си за българската Свобода.  

В знаменитата си студия  "Априлското въстание и Бенковски", българският социолог Иван Хаджийски дава следната оценка  -  „... да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света, дребните собственици – еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества".

Такава личност е Бенковски, каквото щат да разправят. Такива са всички водачи – Каблешков, Волов и Икономов – добавят мнозина съвременни изследователи. Толкова са много тези хора, чиято смърт трудно се разбира,  сторили невъзможното, че е съвестно да посочиш едно име, а друго не.

Поклон пред святото им дело!

< Назад към всички новини
Регистрация
?