29 Юни 2016

България подкрепя засиленото присъствие на НАТО в Черно море, обяви Да

НАТО трябва да се стреми към поддържането на баланс между надеждно възпиране и конструктивен диалог с Русия, като същевременно се запази единството и солидарността между съюзниците. Това заяви външният министър Даниел Митов при изслушването му пред парламентарните комисии по отбрана и външна политика

 
 


То е за актуалното състояние на сигурността в Черноморския регион и представяне на позициите на България за срещата на най-високо равнище на НАТО във Варшава 8-9 юли 2016 г.

"България подкрепя засиленото присъствие на НАТО в Черно море, с цел възпиране и предотвратяване на конфликти в региона", обясни министър Митов.

Другият изслушван - военният министър Николай Ненчев обяви, че в позицията на България за предстоящата среща на НАТО няма формулировка за растящо военно напрежение в Черно море.

"Има нарушен баланс, с което няма как някои да не се съгласите. Военно напрежение и нарушен баланс са две различни неща. Политическата формулировка е нарушен баланс и това е очевидно. Ако знаете какво има от другата страна, ще знаете, че има и нарушен баланс", посочи Митов, цитиран от агенция "Фокус".

Митов посочи, че България настоява да не бъдем оставен Югоизточният фланг пренебрегнат, защото това е свързано с националната ни сигурност.

Ние не можем да си пренебрегваме сигурността, за сметка на някакви хипотетични постулати, че нямало никой да ни напада. Сигурно няма, но и ние няма да нападаме никого. Ние си градим отбраната", допълни той.

Военният министър коментира, че НАТО се стреми към изравняване на силите, тъй като Русия разполагала с около 250 бойни кораба в Черно море и 6 подводници. "България... мен ме е срам да кажа с какво разполагаме", каза Ненчев.

По време на дискусията народният представител от "БСП лява България" Валери Жаблянов коментира, че общото ниво на военната активност в Източна Европа се повишава и е несравним с нивото, на което е била преди 5-6 години.

"С една дума имаме променена политическа обстановка в Източна Европа и във връзка с това трябва да бъде формирана и българската позиция", коментира Жаблянов.

"Черно море не може да бъде море на противопоставяне и тук няма да приема тезата, че имаме нарушаване на баланса на силите в Черно море", допълни още Жаблянов. По думите му ако някой подкрепя тезата за повишено напрежение в Черно море, значи е против интересите на България и такава позиция на предстоящата среща във Варшава не бива да бъде поддържана.

Срещата на върха на НАТО във Варшава трябва да демонстрира, че алиансът остава основен източник на стабилност, обяви още Митов пред депутатите от двете комисии.

"Фундаментално променената среда за сигурност е сериозно предизвикателство за НАТО и тя ще окаже дългосрочни последствия за мира и сигурността, както в Евроатлантическия регион, така и за стабилността в света. Точно заради това, приносът на Алианса към усилията на международната общност за изграждане на стабилност трябва да бъде засилен", посочи Митов.

"Нашите приоритети за срещата са фокусирани върху изграждането на силна колективна отбрана и възпиране. Това трябва да се чуе ясно", допълни още той.

Срещата във Варшава ще играе историческа роля за формулиране на конкретни и дългосрочни решения по изграждането на модерен, възпиращ и отбранителен потенциал на НАТО. Това каза още Ненчев.

Според него основната тема на срещата във Варшава ще бъде свързана с дългосрочната адаптация на алианса в отговор на значително променената среда за сигурност.

Основните проблеми за сигурността в Черноморския регион, според Ненечв, са породени от ескалацията на руско-турските влошени отношения, кризата с Украйна, наложените на Русия санкции, нарастването на руския военен потенциал на Кримския полуостров и Черно море.

Военният министър обясни, че на срещата във Варшава се очаква да бъде утвърдено разполагането на батальонни бойни групи в четири страни от Източния фланг – Полша, Литва, Латвия и Естония.

"Тези групи ще са предназначени за демонстрация на солидарността, интегритета и способността на Алианса да защити всяка страна-членка. Съставът на бойните групи ще бъде многонационален", обясни министър Ненчев.

Той посочи, че в Крим има около 30 хил. руски войници, а по западната граница на Русия те са около 35 хил. По думите му на срещата на върха на НАТО ще бъде решено в Полша и Прибалтика да бъдат изпратени около 4 хил. души на ротационен принцип. Ненчев изтъкна, че инициативите за изпращането на тези войници са на самите държави, а не на САЩ.

< Назад към всички новини
Регистрация
?