05 Март 2015

Честита Свобода, българи!

Не можело ли? Сложно било да не разсърдим евро- атлантическите партньори с диаболичното вече „Русия“. Поради което политиците които храним, трябва да си въртят езика. Да правят да струват, но да ни вкарат в нишата на признателни нео-васали. Такива, дето им е все тая кой им слага намордник, кой ги яха като през турско.

Защото и такива свидетелства има по старите австрийски архиви -  освен „хакъ паръсъ“, задето предъвква изедникът от гощавката, да го пренесат сетне и на гръб. Да  го възкачат връз коня, че и шише с ракия да му пъхнат изпод силяха, даже….

Ей, българино!? Поради что решил си пак на юрод да те правят? Че си не помниш царете, воеводите, ли? - ако перафразираме отец Паисий.

Че тоз бил пройдоха, пък онзи „рубладжия”, както ти го русуват келеши с докторати по история. Един “прецизен историцизъм”- няма документ няма събитие  -  ни разказа играта. Защото развърза много раздвоени езици по кръгли маси и матинета. 

Че и децата ни тровят с безсмислици и ментална поквара в уроци по “османско присъствие”.  Сетне се чудим защо са невежи, мигат пред ай подчето и чакат да съмне.

И докога ще ги търпим вече? Пустите „разбивачи на митове“, политически и медийни влъхви, оскотели от омраза “експерти”, полит. дидактици , които всъщност разбиват националната ни идентичност. И захлебват от „ипотеката“ на националния ни суверенитет.

От несретата на собствения си народ, когото дълбоко вече презират поради изостанала му православност. Без да се виждат как се самоориентализират в стремежа да се докарат такива, каквито искат да ги виждат от Оксидента.

Чужди, и недорасли за друго, освен да слугуват.   

ПП “Република БГ“ която черпи воля за значима и желана социална промяна от една чиста морална сила народна, която блика от недрата, а не от продажни елити на прехода, тези дни бе съпричастна с честванията на 137-годишнината от Освобождението на България  от Османско иго.

И нашите симпатизанти и съмишленици, които живеят с републиканската идея, с мечтата, но и волята за нова българска държавност – рационална, модерна, но най-вече справедлива, за да ни извиси сред други европейски народи – получиха своето презареждане.

Не, то не е  „смяна на чипа“, още по-малко на “хард диска”. Защото нищо му няма на българина, както се видя тези дни на всенародните тържества от Стара Загора, до Ихтиман, Карлово,  Калофер и Варна.  Че и ред други отношения.

Стана  по-скоро ясно, че нам  се вменява страх, колебливост и ако щете раболепие , в името на трохите от трапезата на самозвани олигарси,  прекупвачи, лихвари, загубили облик човешки.

При все това мало и голямо се изкачи на вр. Шипка във вертепа на мартенската лапавица и ураганен вятър. И настръхнали, младите подскачаха изпод трибагрениика. И се топлеха, като врабчета под него.  На се ли сещате защо не си го дават байряка на вятъра?

Защото им е и символ и верую. А националната ни държава – гарант  за свободата, и достойнството  на българи европейци, наследници на една от най старите нации тук в Европа и на Балканите. И със свой взор, със свое самочувствие в глобалния свят но и с нови отговорности.

Пред себе си и за себе си, че сетне и за другите. 

Из тези дни българинът се извиси сякаш повече от предишни години. Дали защото не усеща сянката на друг гнет, който иде като градоносни облаци?

И какво ще правим тогава със Свободата?. Тя, както прозираме вече  не е  само „свобода от“ /Исая Берлин/, а  по- скоро „свобода за“. Какво ще сторим с нея? Доколко ще ни устиска?  Доколко ще съберем куража да хванем за врата фарисеите, да им посочим вратата, от която се излиза  от Храма.

Де кой  докопа микрофон, в разградената ни  „медийна среда“ избълва врели некипели за нашето Освобождение.  Че Царят Император така, пък Бисмарк онака, а лорд Дизраели, „кучета го взели…“

Че в Сан Стефанския договор пишело “окупация” /че какво друго да пише като 500 години я  няма  България, бе братя, нали от тук възкръсва  и затритата ни от ятагана държавност/.

Ех, свещена простота, беше рекъл онзи, дето го завлекли на кладата, като видял  една женица да  влачи и тя клечка за огъня. Та дано мине за по-праведна и се нареди ако не до плащеницата на Бога, то до паницата с овесена каша…

Че в Южна Германия 54 на сто от жителите още вярват във вещици и вещугери /Аленсбахски институт/. Това казват ли ви го нашите демоскопи? 

Разнищват ли ви  политолози от катедрите по научен комунизъм защо и как става, а? 

Поради туй, че всеки „доказан“ за вещица, или вещугер, му се отнемала земята в полза на църквата. Поради което  южните католически епархии в “немски говорящото пространство” - както и Германия я подготвят вербално „за каквото трябва“ -  минават за по-богати от други. При тях инквизицията не съумяла да напълни ковчежцата, поради което има повече мощи..

И още по-интересното -  има и емпирично установена корелация – всичките тези 54 на сто, които вярват във вещици, като правило гласуват за консервативните партии. Тези, които имат повече, но и за още питат…

Нас нали на това ни приучават:  „Чуждото не щем, ама и свойто си не даваме“. Е как от тази себичност ще се роди и солидарност по нашите земи български?

Как ще ги стигнем  гърците, ако не американците, май вече става ясно.   

Българските граждани са най-застрашени да изпаднат в крайна бедност в целия ЕС. Това сочи статистика на Евростат, цитирана от EUobserver.  

Според данните, които обхващат периода от 2008 г. до 2011 г., близо половината от нашенците стоят пред опасността да мизерстват и да изпаднат в социална изолация. 

Страната ни е следвана плътно от съседната ни Румъния, където хората в риск от бедност са малко над 40 на сто.

На трето място в "черната" класация се нарежда Латвия. 

В ЕС общият брой на хората, които са застрашени от мизерията са 121 млн., като голяма част от тях  са лишени от основни материални блага, а други са с много ниска активност на пазара на труда. 

„Не бихме могли да се наречем свободни без просветителите, възрожденците и строителите на съвременна България“, заяви в словото си преди тържествената заря-проверка послучай националния празник на пл. „Народно събрание“ в столицата президентът на страната Росен Плевнелиев.

„Днес се покланяме пред делото на всички знайни и незнайни герои и жертви, които българският народ даде в борбата си национална независимост. В този ден сме обединени в своята почит към хилядите руски воини, както и румънци, украинци, фини, литовци, черногорци и други, загинали в освободителната за българите Руско-турска война. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя пред тяхната саможертва“, каза още държавният глава.

Значи можем, ако речем. И от амвона да говори суверена, така да се каже, защото  е речено „Глас народен – глас божи“.

„Пред нас днес са и незабравимите образи на българските опълченци и тяхното Самарско знаме. Те се превърнаха в символ на българската държавност още преди да имаме държава“, заяви Плевнелиев.

„На 3-ти март България се завърна на картата на Европа, но беше само първа стъпка към независимия живот на Третото българско царство. Българският народ тръгна заедно с най-прогресивните нации и избра европейския път на развитие“, добави президентът и завърши словото си с „Да пребъде България!“

Ще пребъде, братя българи! Не се колебайте, а дерзайте.

За чиста и справедлива република!  

< Назад към всички новини
Регистрация
?