30 Октомври 2013

Четири тона картофи за бежанците в Харманли

Четири тона картофи дари ПП „Република БГ” за изхранване на сирийските бежанци, настанени в лагера в Харманли. Дарението занесоха лично зам.-председателят на партията Найден Кирилов и организационният секретар Владимир Георгиев.

Още при влизането на камиона с храната през портала на старото поделение в Харманли, където са настанени над 600 души с неуреден статут, към храната от всички страни се спуснаха хора. „Само, когато носите дарения и идват журналисти с вас, имаме храна”, оплакваха се един през друг сирийци пред ръководството на „Република БГ”. „Изхранваме ги главно с дарения като вашите и с помощи от БЧК, защото все още нямат статут и нямат право на онези 65 лева на ден, които отпуска бюджетът. При пристигането на всеки даваме по пакет с храна за пет дни. Но те не харесват това, което им даваме, макар че и курбан им готвихме за Рамазана, не искат и нашия хляб – искат арабски”, обясни пред Кирилов и Георгиев шефът на центъра в Харманли и този в Пъстрогор Желю Желев.

„Република БГ” е отговорен политически субект, ние не чакаме да влезем във властта, за да започнем да решаваме проблемите, затова и днес дойдохме на място и на практика свършихме работата, която е на държавната администрация. А именно – да отиде на място, да се сблъска очи в очи с мизерията на тези хора и с безсилието на служителите в бежанските центрове да свършат работата си”, коментира Найден Кирилов. И добави: „Като съпричастни хора, решихме да направим и жест към бежанците, като им донесем храна. Това със сигурност не е работа на една политическа партия, ние трябва да формираме политики и да решаваме проблеми, но след цялата тази информация за ситуацията с бежанците, която ни залива от всички медии, просто нямаше как да не откликнем, чисто човешки, на положението, в което са тези хора”.

Кирилов и Георгиев говориха повече от час с бежанците и ръководството на лагера. Видяха условията, при които живеят хората в един недостроен лагер, който по думите на Желю Желев е заработил месеци преди да е завършен, защото в една нощ на границата са открити 500 сирийски граждани и е трябвало да бъдат настанени някъде. Токът е слаб, тепърва в момента се прокарват кабели за инсталация, която да издържи на нуждите на 600 души. Проблеми имало и с това, че сирийците не пазят имуществото, което им се дава – не изчаквали да се поправи счупено казанче, например, а направо го изкъртвали. Срязали брезента от палатките, за да спят на земята, защото такава била традицията им, а не ползвали предоставените им походни легла, къртели дъски от фургоните, в които са настанени, за да си правят огън и да се греят, вместо да носят тежките дърва, които им дават от лагера.

„Едно ни стана ясно от това посещение – проблемът със сирийските бежанци е институционален, каза и Владимир Георгиев. - Виждаме, че институциите не могат да се справят с проблема, той дори не е финансов или междуетнически, или някакъв друг, а чисто институционален. До такава степен администрацията не може да се справи, че ситуацията изглежда нерешима. Дори хората, които са на място, отговарящи за съответния бежански лагери, не могат да посочат изход. И затова се обръщат към най-очевидното решение - дайте пари! Но дори и да има средства, без работещи институции, които да контролират правилното им разходване, те просто ще изтичат като вода в пясъка. А това ще повлече след себе си недоволството на онези, които са ги отпуснали - европейските институции.”

< Назад към всички новини
Регистрация
?