22 Юли 2016

Германия: Разпъната на кръст от съмнения

Ирационализъм, накъдето и да се обърнеш: ако питаш защо всички атентати се вършат от мюсюлмани, те обявяват за нацист; ако подкрепяш Меркел за бежанците, те смятат за луд. А нещата са по-комплексни.

Автор: Феликс Щайнер, Дойче веле

Понятието "терор" си има ясна дефиниция: това е систематичното насаждане на ужас и страх чрез насилие. В тесния смисъл на понятието, атаката с брадва и нож край Вюрцбург може би изобщо не представлява терор. Вярно е, че т.нар. "Ислямска държава" (ИД) разпространи пропагандно видео, в което нападателят - чиято националност не е окончателно установена - се заканва да атакува "неверниците". Но отговаря ли това на условието за "систематичност", за която стана дума в цитираната вече дефиниция? Още повече, че ИД явно не е възлагала на момчето подобен атентат, макар сега да си присвоява деянието му.

Германските медии избягат да използват думата "терор" за нападението в пътническия влак край Вюрцбург и предпочитат да говорят за "нападение" или "атака". Откакто стана известно, че младият мъж навярно се е радикализирал само за няколко дни, след като научил за смъртта на свой добър приятел в Афганистан, отново се заговори за амок, както беше и в първите часове след престъплението.

Но докато медиите продължават да търсят точното обозначение за станалото, значителна част от хората изобщо отказват да следват подобна логика. За обикновения гражданин нескончаемата поредица от малки и големи атентати, извършвани само от мюсюлмани, издава истинска систематичност – точно онази, в която ИД иска да ни накара да вярваме. Така у много хора се настанява страхът, че и те могат да станат следващата жертва на ислямистки атентат, а това означава, че терористите всъщност са постигнали целта си.

Не всички са терористи

Страхът обикновено кара хората да се държат ирационално. Това го видяхме и в социалните медии. Веднага след атаката край Вюрцбург във Фейсбук беше разкрит „истинският източник на злото” - бежанската политика на канцлерката Меркел, която през септември миналата година отвори границите на страната за бежанците. Почти никой в социалните медии не обърна внимание на факта, че извършителят е пристигнал в Германия доста по-рано - още през юни 2015 година! Да не говорим за атентаторите от Ница, Париж и Брюксел, които без изключение са френски и белгийски граждани, т.е. проблемът е домашен, а не привнесен отвън.

Феликс Щайнер

Без значение как се отнасяме към политиката на отворените граници, е грешно да поставяме под подозрение всички новопристигнали, та дори и онези мюсюлмани, които от години живеят в Германия. Да ги сочим с пръст би означавало да потъпкваме принципите на либералното гражданско общество. Това е вредно, защото по този начин няма да помогнем за тяхната интеграция, а тя е крайно нужна, дори само заради собствената ни вътрешна сигурност. Но подобни разсъждения очевидно са прекалено комплексни за социалните мрежи. Къде по-забавно е да се хулят онези, които "затривали" Германия, само защото са приемали бежанците с отворени обятия.

Същата ирационалност, впрочем, забелязваме и в другия край на политическия спектър: всеки, който дръзне да каже, че всички атентатори изповядват една и съща религия - ислямската - неизбежно биват обявявани за нацисти или поне за хора, които наливат вода в мелницата на крайнодесните партии.

Как извършителят изведнъж се оказа жертва

А бившата министърка от партията на Зелените Ренате Кюнаст беше тази, която надмина всички останали по отношение на ирационално поведение: не бяха минали и два часа от нападението във влака, когато тя запита в Туитър защо полицаите са застреляли момчето, вместо да го задържат. Така, без да са ѝ известни конкретните обстоятелства по време на полицейската акция, Кюнаст на практика превърна извършителя в жертва. И напълно си заслужи помията, която после се изля върху нея в социалните мрежи.

От есента на миналата година германското общество е дълбоко разединено, така както не е било от десетилетия насам – особено в социалните медии това се усеща по крайно категоричен начин. Изобщо не ми се иска да си представя какви биха били реакциите, ако и в Германия се стигне до голям атентат с много жертви. От поведението на други засегнати народи, които се придържат към мотото "United we stand, divided we fall" /обединени ще устоим, а разединени – ще загубим/ в Германия няма и помен, поне засега.

Източник: Студия Трансмедия

< Назад към всички новини
Регистрация
?