16 Август 2013

Яли, пили и се веселили, а когато плащали – плакали

Бюджетната комисия в парламента очаквано отхвърли в четвъртък ветото на президента Росен Плевнелиев върху актуализацията на бюджета.

Достатъчни бяха гласовете на БСП и ДПС. А по същество дебатите не добавиха допълнителна стойност към вече известните факти. Просто управляващите отново отказаха да дадат яснота как ще бъдат разпределени допълнителните 200 млн. лева, с които се увеличава перото за неотложни и непредвидени разходи в бюджета. Аргументацията на финансовия министър Петър Чобанов, че ветото е политическо, а „ако цялата сума за неотложни и непредвидени разходи бъде предварително разписана, няма да може да се поемат непредвидени разходи”, е ясно, че издиша. Дори за неспециалистите.

Показателно е също, че от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) не подкрепиха актуализацията с аргумента, че няма достатъчно прозрачност за какво ще се харчат средствата. Нито с кой бизнес и как ще се разплаща държавата...

Дори при бърз поглед върху фактите, един важен извод се набива в очи. Ситуацията е твърде сходна с поговорката: „Яли, пили и се веселили, а когато плащали - плакали”. Докато цялото ни общество е буквално принудено да гадае по някакви параметри какво се случва с бюджета, всъщност не получаваме отговор на най-важните въпроси – кой има нужда от тази актуализация, кой има нужда от заема от

1 млрд. лева, трябва ли ни точно сега, точно в този обем и основното – кой ще плаща накрая? А като добавим и факта, че ни управлява правителство, което само признава нестабилната си позиция и отсега е ясно, че няма да има възможност да види последствията от своите решения, то въпросът „Кой ще плаща?”, вече става физически болезнен. 

И понеже отговорът на този въпрос е еднозначен, то проблемът изглежда още по-деликатен и обезпокоителен. Защото само потвърждава, че в България правителствата взимат решения за използване на обществените ресурси, но когато дойде времето за плащане, сметката винаги я „оправят” други, а не онези, които са „поръчвали”. 

И нима това не е просто номер, който всяко правителство „върти” на следващото – нещо като залагане на бомба със закъснител за конкурентите? Които веднага, след като вземат властта, ще започнат да се оправдават с предшествениците си.

Големият проблем е всъщност, че това поведение води бавно, но неотменно, до огромен политически срив в системата. Защото не остава време, а и желание, да се погледне сериозно на истинските проблеми в обществото. Всяко правителство се ограничава до визия „не по-далече от носа си” и затова политическите решения са толкова краткосрочни, че нерешените проблеми нарастват главоломно. И тук не говорим само за наболели въпроси, като актуализация на бюджета и взимането на заем, който никой не знае за какво ще бъде похарчен.

Същият проблем има и с пенсионното осигуряване – няма дългосрочно решение, не се знае кой един ден ще плаща.

Броят на пенсионерите постоянно нараства, а този на хората, които внасят осигуровки, неизменно намалява. И при сега съществуващия пенсионен модел, навярно всички осъзнават, че под нас цъка поредната бомба със закъснител. Кой ще издържа този модел, когато работещите хора, които се осигуряват редовно, намалеят драстично за сметка на пенсионерите? Просто никой не се и опитва да реши големия проблем, енергията се хвърля върху дребните действия. Защо му е на правителството да мисли за бомба, когато тя ще избухне при друг министър-председател? Или може би просто никой не мисли...

Нима не е същата ситуацията и в енергетиката? Правителството щастливо обявява, че сваля с 5% цената на тока. Но той трябва да се произведе, а и на миньорите трябва да се плати. Те не могат да живеят само от обещания. Нима това също не е поредната бомба? Защото управляващите се спасяват от уличните протести за цените на електричеството с намаляването им. А в същото време отлагат плащането на заплатите на миньорите, защото работят основно в държавни фирми. Или се издължават все пак, като покриват липсите със заеми. Но това са временни решения и временно „успиване” на системата. Големият проблем продължава да стои, но никой не се заема с решаването му. Вероятно, защото има кой да мисли за него - бъдещото правителство. Или бъдещото поколение.

Неефективната политическа система води след себе си съвсем естественото недоволство на хората. Виждаме го по улиците вече два месеца. За гражданите резултатите от това, че правителствата отказват да мислят дългосрочно и да решават големите проблеми пред държавата, имат съвсем конкретни социално-икономически последствия. Които засягат всеки един от нас. Поотделно. И е време да разберем, че икономическите ни проблеми са само върхът на айсберга, защото всъщност са резултат от собствената ни пасивност. Политическата ни апатия години наред е главният виновник за това, че проблемите се връщат като бумеранг върху нас във вид на безработица, мизерни пенсии, малки и нередовно плащани заплати, опасни условия на труд.

 

< Назад към всички новини
Регистрация
?