01 Март 2016

Желязното дърво

Автор: Иван ПЕТРИНСКИ
 
В продължение на точно 90 години – след лятото на 1915 г. – политическата ни класа привърза трикратно България към Запада ; същия този Запад, с който нямаме нито историческа, нито кръвна, нито даже генетична връзка, но пък колко хубаво могат да плащат оттам…

Няма да е нужно много мислене, за да отхвърлим многократното болезнено настъпване на едно и също западно гребло като признак за интелигентност. Макар нарочно и съвсем съзнателно тук да се стремим единствено към обобщение, като в случая ще пренебрегваме подробностите, то пак е ясно, че въпросът не е до умствените възможности на членовете на политическата ни класа, въпросът е чисто паричен – и гешефтите с некачествени оръжейни и всякакви други доставки преди Първата и Втората световни войни, и в наши дни с прибирането на огромни пари от европейските фондове.

Националното си предателство българската политическа класа извърши срещу добро заплащане, това трябва дебело да бъде подчертано; никакви политически убеждения, нито морални принципи, нито историческа логика нямат място в обясняването на това трикратно завързване към Запада в продължение на столетие.

Заставането ни на исторически погрешната страна донесе неизмерими страдания на народа ни. Националната катастрофа след Първата световна война България и българският народ платиха с отнемане на български земи и с още по-съществено свиване на българското землище. Част от последствията от националната катастрофа след Втората световна война бяха избегнати единствено благодарение на излизането на България от войната срещу Обединените народи осем месеца преди края на военните действия в Европа, но с цената на 33 841 убити, ранени и безследно изчезнали български воини в двата етапа на Отечествената война на България от 1944–1945 г. Катастрофалните последствия от третото противоестествено привързване на България към Запада вече се очертават – България се деиндустриализира и обедня, обезлюди се и се циганизира необратимо може би.

Преди време  вече предвидихме, че както след Първата и след Втората световна война, така и след Втората студена война, която тече в наши дни, трябва да има някакъв акт на възмездие за виновниците за загробването на България; организирането на трети поред народен съд едва ли ще е достатъчно.

Показната религиозност на политическата ни класа ме подсети, че средновековната ни литература предлага чудесни решения за възмездие; вярно – в отвъдното, но и това е нещо. Малко отклонение е нужно тук може би за показното християнство на властниците ни – с едната ръка те се кръстят неуморно, а с другата още по-неуморно гребат от общото ни богатство и пълнят джобовете и сметките си; ето защо едно средновековно произведение на християнска тематика би трябвало да им е понятно.

 

Желязното дърво не е само символ в средновековен ръкопис; то наистина съществува на юг от черноморското село Варвара, Царевско, като остатък от снимането на българския игрален филм „Голямото нощно къпане” (1980). Остава само картинно да си представим куките по него и закачените за езиците си клеветници.

„Ходене на Богородица по мъките” е средновековен апокриф, който чрез старобългарския си превод получава широко разпространение сред всички славяни. Първообразът му е във византийската книжнина, а първия известен ни превод на старобългарски – през Х в. „Ходене на Богородица по мъките” Данте използва като основа за „Ад”, първата част на неговата „Божествена комедия” (1307–1321).

Разказът в „Ходене на Богородица по мъките” е несложен, описана е фантастична разходка на Богородица в християнския ад – с всичките му ужасии. Та точно там посетителката вижда едно „желязно дърво, на чиито клони върховете имаха железни куки и на тях увиснали на езиците [си] много мъже и жени. И като ги видя светата, просълзи се и попита кои са тези и какъв е грехът им. И рече архистратегът [Михаил]: Това са клеветниците-клюкари, които разделиха брат от брата и мъж от жена” (Превод на Кую Куев 1967; по Йордан Иванов 1925).

Защо пък стана дума за някакви клеветници?! Защото клевета, клеветя, клеветник произлизат все от старобългарския глагол за кълва; сега трябва да е ясно, че за тези, които раняват непрестанно измъчената снага на България, трябва да има възмездие и в отвъдното. Само така справедливостта би възтържествувала; желязното дърво с острите куки ми се струва прекрасна идея.

Източник: Гласове

< Назад към всички новини
Регистрация
?