01 Април 2016

Медийна диагностика: Що за холдинг е БиБиСи

Кодексът на БиБиСи – 320 страници, които започват от работа в конфликтни ситуации по време на война, за да стигат до плурализма на гледни точки в предаването. 

Гледната точка на д-р Светлана Божилова, изказана на организираната от СБЖ публична  дискусия на тема: Регулация и саморегулация на медиите

Аз ще се опитам да говоря за важни неща, максимално кратко. Тъй като в парламента визията за обединяване и сливане на Българското национално радио и Българската национална телевизия беше подплатено с аргумента – холдингова  структура на Би Би Си към  нея  се прибави  мнението на господин Мартин Захариев – холдингова  структурна на търговско дружество с 50% държавно участие, въпреки че повече от колегите тук познават практиките на БиБиСи, аз ще кажа няколко неща.

БиБиСи наистина е първата обществена медия, радио-телевизионна корпорация, това е факт. Но БиБиСи функционира благодарение на това, че има независимо финансиране, независимо управление, независима програмна политика. И че БиБиСи е коoрдинирала единствено предаванията за новини и актуални предавания заедно, а всичко останали програмни линии функционират самостоятелно, като отделен мениджмънт.

Какво се случва в контекста БиБиСи и българската практика на обществените медии: Първото нещо е, че финансирането на БиБиСи е чрез такси, обърнато към гражданското общество. Во тези ресурси не са достатъчни. Има и целева държавна субсидия, има приходи от продажби и разпространение на аудиовизуална продукция. У нас, през годините, не се случи това смесено финансиране, като депутатите простоянно говореха колко е беден българският народ, та не може да даде по два лева, месечно, за да не се обръщат обществените медии към Министерския съвет и Народното събрание, а към гражданското общество.

Най- важната редакция в БиБиСи е Стратегическото управление и изследване на аудиторията.

В БиБиСи има надзорен съвет и управителен съвет. Винаги съм го казвала че СЕМ, по смисъла на действащото законодателство, би трябвало да упражнява ефективен контрол върху дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия, включително към управителните съвети.

СЕМ подписва мениджърски договор с генералните директори. Тоест той е работодател. Е, как ще избереш директорите на БНР и БНТ, пък след това те, ако не спазват мениджърския договор, да не могат да бъдат освободени? Това е абсолютен алогизъм. Мениджърският договор въвежда трудово-правни отношения и когато генералните директори нарушат стандартите, вътрешната организация на управление и всичко записано в мениджърския договор, те спокойно могат да бъдат освободения а съдът е този, който ще вземе крайното решение.

Още мъничко в този контекст. Не съм имала възможност до сега да направя тези сравнения между европейската и българската практика. В закона пише: СЕМ избира и освобождава генерални директори, но това е избор по целесъобразност, след като го назначават – да  носят отговорност за своя избор. А не да се правят процедури, които са обтекаеми, с критерии, които нямат тежест. Всеки член на СЕМ трябва да носи отговорност за своето решение, след което да има колективно мотивирано решение.

През всичките тези години и като член и като експерт, който следи работата на регулатора съм била свидетел, че изборите са били в полето на субективната воля и изразяване.

Приканвам колегите от СЕМ, този път, при избора на генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия, тази практика да бъде прекратена.

В нашия закон за радиото и телевизията има много пропуски- по отношение на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Ние сме уникални в европейската практика – СЕМ  не изпълнява надзорни функции, едновременно с това, генералният директор предлага управителния съвет. Няма такова нещо в света. Хем няма надзор, хем управителният съвет е функция на генералните директори.  Навсякъде – и  в БиБиСи и във Френската обществена телевизия и радио, и в Германия има квотен принцип на конституиране на такива органи. Никой не говори за това. Това са неща, които могат да бъдат променени в закона и нашите обществени медии да действат ефективно в този контекст.

Завършвам със следното: в нашия закон пише, че вътрешнонормативната база, защото е много обща за БНР и БНТ, въз основа на която те функционират, се създава от вътрешните органи на БНР и БНТ. Всеки нов генерален директор, според мен, простете ако не е така, променя вътрешни правилници, вътрешнонормативна база, но СЕМ би трябвало да ги приема. Не знам СЕМ, въз основа на мениджърския договор и закона дали прави всичко това?

И понеже тази вътрешнонормативна база от длъжностни характеристики до стандарти на работа в БНР и БНТ никак не е съзвучна с разработките в обществените медии във водещи европейски страни, аз имам едно предложение към Съюза на българските журналисти. Вземете библията на БиБиСи, Кодекса за работа на БиБиСи – , които  започват от работа в конфликтни ситуации по време на война, за да стигат до плурализма на гледни точки в предаване. Нека да го преведем е да го предложим като модел за подражание.

Източник: Студия Трансмедия

< Назад към всички новини
Регистрация
?