26 Ноември 2015

Нов закон за висшето обазование се иска спешно - но защо от БСП?

Той подчерта, че има близо 30 семестъра като  преподавател  по програми в САЩ, Великобритания, Франция, Кипър и други страни и обясни, че нашият закон няма нищо общо, а просто е взето оттук - оттам.

По неговите думи това е причината да ни няма в световните класации на университети. „По такъв закон, по който работим, скоро няма да стигнем далеч. Да се обединим всички парламентарни групи, да се направят експертни групи под ръководството на министерството, за да се направи закон, който съответства на системата на Германия и Франция или на англосаксонската система и съобразена с българските условия, за да започнем да работим, както трябва”, призова проф. Гечев.

Гечев представи предложенията на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ за промените в Закона за висшето образование. Като първо той посочи преминаване от количествени към качествени показатели. „Разпределението на ресурсите за университетите става на студент. А това е грешен подход и трябва да се премине към качествени показатели”, каза той.

Според него е по-добре оскъдните ресурси, с които разполага държавата, да се разпределят на няколко добри университета, в най-добрите факултети, катедри или други научни звена.

„Второто предложение се съдържа в стратегията на всички водещи страни от ЕС – създаването на клъстери между университети и бизнеса, защото те не са обвързани достатъчно или където са свързани, то не е системно”, подчерта народният представител.

Като трети акцент Гечев спомена намаляването с 1/3 на студентските такси за сметка на държавния бюджет. „Българските семейства изпитват остри затруднения при финансирането на децата им за висше образование. Трябва да се улесни достъпът на българските младежи до висше образование”, коментира депутатът.
 
Да се въведат базови заплати за преподавателите

Според Гечев качеството на образованието зависи от качеството на преподавателите. „Ние сме стигнали до драматични противоречия в заплащането”, подчерта той. По неговите думи има само няколко университета, където заплатите са прилични.

„В повечето в България, особено в БАН, е обидно да си преподавател”, коментира народният представител. Той обясни, че в БАН докторант, съгласно закона в страната, получава 450 лв стипендия и не плаща данък. „След като защити и стане доктор по физика, химия или икономика, той получава същата заплата, плаща 10% данък - получава по-малко от този, който не е защитил и не е научен сътрудник.

Заплатите на нашите колеги са равни на чистачките”, уточни той. Румен Гечев предложи да бъдат въведени базови заплати, както има такива за учители в средното и началното образование. Той посочи, че така е във всички развити страни в ЕС.

„Предлагаме асистент да получава 2 минимални работни заплати, главен асистент – 3 минимални заплати и така до професор – 5 минимални работни заплати. Не може да очакваме качествено образование, когато заплатите на преподавателите са по-ниски от завършващи студенти”, поясни  Гечев. Той подчерта, че това трябва да се отнася и за частните университети.

„Висшето ни образование не е в добра форма и ние сме длъжни да променим законите и да осигурим финансовия ресурс, за да можем да направим така, че науката и образованието да се превърнат в производител на по-голям БВП”, заключи проф. Румен Гечев.

< Назад към всички новини
Регистрация
?