21 Януари 2014

Общественото обсъждане при приемане на закони е мираж

През изминалата седмица правителството прие проекта за нов Наказателен кодекс, като правосъдният министър обеща активно продължаване на дискусията по неговите текстове. Въпреки широко огласяваното твърдение от страна на управляващите, че дебатите по новия нормативен акт са продължили повече от три години и в неговото изработване са участвали водещи юристи и представители на неправителствения сектор, за широката общественост този проект стана известен съвсем наскоро. Някак тихомълком  узнахме за намеренията, свързани със значително намаляване размера на санкциите по редица тежки престъпления, както и за облекчаване режима при понасяне на наказателна отговорност в голям брой случаи. Подобни мерки  представляват зле скроен опит за спестяване на държавни пари, необходими  в процеса на осъществяване на наказателната репресия, като в същото време  зад маската на отявлен популизъм се крият уж съвременни разбирания за смисъла на наказанието предимно като превантивна и поучителна мярка. Широко скроено и модерно разбиране от страна на управляващите, което обаче по никакъв начин не кореспондира с отрицателните обществени нагласи срещу всякакъв вид престъпност, особено ярко изразени в последните години на икономическа и политическа нестабилност, материално и духовно обедняване.

Едва сега добро медийно отразяване намери и текстът на новозамисления чл.146 от НК , визиращ наказателна отговорност при фотографиране, филмиране и записване на лица без тяхното знание, или въпреки изричното им несъгласие. Заради медийния шум, управляващите особено активно наблегнаха на алинея 3 на същия текст, която великодушно „освобождава” дееца от наказателна отговорност, когато е извършил „престъплението” си при публични прояви. Изключително тенденциозно същият този проект за  Наказателен кодекс не дава формулировка на понятието „публични прояви”,  като по този начин остава широка възможност за хванати „натясно” обществени и политически лица да възбуждат наказателно преследване срещу извършителя на визираното престъпление.

В крайна сметка политиците вече ще разполагат с още една гаранция за личната си  безнаказаност и безмерна неприкосновеност, а именно страха от наказателна отговорност пред този, който заснема техните неправомерни действия.

Това е само един пример от редицата задкулисни машинации при приемане на закони в държавата ни в последно време. По същия начин и в услуга на  определени интереси беше изработен и проектът за нов закон за МВР , за който разбрахме едва в последствие. Прави впечатление масовата практика на настоящите управляващи за изключително тайно, бързо и стегнато съставяне на обслужващите ги нормативни актове, като единствено сагата по изработване на Изборния кодекс и „широкия обществен дебат”, който беше анонсиран по повода, някак си се опитва да създаде илюзорната представа за участие на гражданите във властта и управлението.

Подобен подход на нормотворчество е типична илюстрация на създаване на ексклузивна институционална среда, чиято цел е да съхрани и увековечи статуквото на малката група властимащи в съвременното българско общество. Прави впечатление също така и затвърдената поносимост на обществото към  подобен механизъм на създаване на закони. Голите протести срещу един недефиниран морал в политиката не  биха могли да доведат до утвърждаване на върховенството на институциите и подобряване на обществено- политическата среда, докато не бъде преустановена досегашната нормотворческа практика.

Ние от „Република БГ“ се обяваваме за пълна прозрачност при подготвянето и изработването на нормативни актове от всякакъв ранг, за широк обществен дебат на всяко едно нормотворческо предложение и обсъждане на всеки отделен мотив за промяна на съществуващи законови текстове или въвеждането на нови такива.

< Назад към всички новини
Регистрация
?