15 Януари 2016

Оръжията са гарант за неспокойния сън на всяко престъпно управление

 

В своя блог доц. Кристиян Таков обширно анализира института на „неизбежната отбрана“ и правото и съответно липсата на такова, да носиш и използваш лично оръжие. Като преподавател, общественик и гражданин, той отчита, че при сегашното законодателство сме „се превърнали в стадо“.

Едва ли някой се съмнява в думите му, че държавата от десетилетия ни е отнела най-естественото от правата - да се защитаваме сами. По повод случилото се във Враца доц. Таков прави горчивото заключение, че смелостта, която трябва да спаси човешкия живот в критична ситуация, се е изродила в сръчност да снимаме с телефоните си, как този живот се отнема.
 
В статията си той още заявява: „Предпочитам да има 100 убити престъпници при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, отколкото един да загине пред безучастните погледи на 15 страхливци. Човешкият живот е безценен. Но животът на жертвата на насилие е по-ценен от живота на престъпника. А след няколко загинали при престъпна дейност уроди чувството за безнаказаност ще намалее. Ще намалеят и уродите.“

Няма как да не се обърнем  и към историята. Няма да се връщаме чак във времето на Крум страшни, макар че социалните патологии, които тогава са съсипали аварския хаганат, сега вилнеят в нашето общество с пълна сила. Именно те са вдъхновили хана да създаде кодекса си. Ще припомним обаче  закон за изтребление на разбойниците от времето на Стамболов. Той е приет на 1 декември 1887 г. и предвижда извънредно положение в цели райони при появата на разбойници. Актът узаконява  образуването на потерии и парични премии за всеки, който е заловил разбойник.

В текстовете на нормативния яакт е залегнало, че за да се приеме някой за потераджия, трябвало да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим. Въобще, потерджията не трябва да е от хората, които снимат престъпленията, а като онези, които ги предотвратяват. Законът действа във време на безвластие, офицерски бунтове на русофили и ширещ се бандитизъм. Действа крайно ефективно. Показателно е, че всеки потерджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава, според важността на разбойника и степента на подвига си, от 50 до 500 лв. награда. Тя се изплащала от Министъра на вътрешните дела.

Да, времената са други, Стамболов е борил бандитизма, а нас ни управлява човек, който присъства в американските доклади и то не с добро. Стамболов не би и помислил да обезоръжи гражданите. В най – новата ни история само Бойко Борисов и Румен Петков отнемат кампанийно личното оръжие на българите. Този акт напомня за репресивните режими, като съветския например, които ограничават правото на гражданите да притежават късо нарезно оръжие и да защитават законовите си права с него.

Подобни режими се страхуват от метежи. Държат властта със сила и със сила очакват тя да им бъде отнета. Иначе е факт, че полицията не може да е навсякъде, няма съвършен държавен апарат, който да оказва 100% защита на гражданите. Средното време за реакция на полицията в САЩ е между 9-12 минути. У нас може и въобще да не дойде.

В психологията на нападателите е заложено да действат при сигурно превъзходство над жертвите си. Емпирично е доказано. Дори и случаят във Враца го потвърждава. Двама срещу един. Първият от двойката държи жертвата, втория го налага. Уви, единственото което може да изравни шансовете в такива ситуации е огнестрелното оръжие.

Но в България властта го възприема, като заплаха срещу себе си. Това отношение на законаделя само утежнява живота на българина. Фактите са ясни. Няма да  откриваме топлата вода , я.  

  • В Люксембург, където оръжията са тотално забранени, има 10 пъти по-висок процент на убийствата отколкото в Норвегия и Германия, където са легални и разпространени.
  • Във Финландия има 14 пъти повече огнестрелни оръжия в населението спрямо Естония и същевременно 10 пъти по-малко убийства.
  • В СССР още през 1929 се забранява късото нарезно оръжие. Днес Русия поддържа нива на повече от 20 убийства на 100 000 души население, докато САЩ, като страна с най-много оръжия на глава от населението, поддържа данни от по-малко от 5 убийства на 100 000 души. Поне до 2009-а година. Към онзи период процентът на убийствата в Русия е 4 пъти по-висок от този в САЩ.
  • В изнасилванията Англия, където има рестриктивен оръжеен закон, „води“ повече от 3 пъти на САЩ. Съпоставяйки данните за тежките престъпления, те са 2 034 за Англия и 466 за САЩ на 100 000 души население.

Англия е може би най-голямото доказателство в полза на либералните оръжейни закони, тъй като в момента „повече от всякога се използват огнестрелни оръжие за извършване на престъпления” според английските криминалисти, а на гражданите е отнето реалното право за защита.

  • В световен план, Швейцария е третата страна с най-много оръжие на глава от населението – на всеки трима швейцарци се падат по две единици оръжие. Освен това Швейцария има и задължителна, наборна военна служба и резерв, които гарантират, че всеки неин гражданин може да използва оръжие и притежава нужната екипировка у дома, за да може във всеки един момент да се яви по служба. Все пак Швейцария няма армия, Швейцария е армия. Дори ако Швейцария бъде превзета и окупирана, ако армия й е пленена или унищожена, дори тогава всеки двама от трима граждани ще разполагат с оръжие и уменията да го използват срещу агресора.

Както вече отбелязахме, същият принцип  важи и за собствените тиранични правителства, работещи против собствените си народи. У нас няма да се допуснат въоръжени граждани, защото току виж възстановили срещу управлаващите в държавата.

Оръжията са гарант, за неспокойния сън на всяко престъпно управление. Според мнозина експерти оръжейният контрол е изцяло политически акт, който цели редуциране на правата и свободите на гражданите и обществото. Същият практически облагодетелства конкретни политически кръгове.

Източник: Фрогнюз

 

< Назад към всички новини
Регистрация
?