15 Март 2016

Пазарът на земя се охлажда

Цените на земята удариха своя таван, а пазарът започва да се охлажда. Доходността от земеделската земя също вече е критично ниска - под 2%. Така липсва и спекулативният мотив за покупка, защото инвестицията няма да носи предишната възвръщаемост от вложението.

Сигнал, че цените са достигнали своя таван, е и фактът, че крупните собственици на земя като "Агрион" които досега основно фокусираха стратегията си към покупка, започнаха да продават. В стратегията на публичната компания Адванс Терафонд АДСИЦ също по-голямата част от приходите са от продажба на земеделска земя. Само от начало на годната на пазара са излезли парцели за над 50 000 дка, коментираха източници в бранша. Това допълнително се отразява на цените, пише още вестникът.

Друга основна група на пазара на земя са фермерите. Ситуацията около земеделските производители обаче далеч не е розова. Те са притиснати от ниски изкупни цени, слаба реколта на места и забавени субсидии.

"В предишни години плащанията по "Натура" ни ги превеждаха още ноември, а сега чак в края на февруари, това доведе до сериозни проблеми", коментира арендаторът Бахтияр Мехмед. Неговата фирма "Стемагро" обработва 7000 дка в Разградско. Заради малкото сняг в региона, и то за кратко време, посевите не били в добро състояние. Появили се буболечки на много ранен етап и се налагало допълнително пръскане, което оскъпявало производството. Налагало се и подхранване на почвата с още едно торене. Проблем било и, че вече препарати и торове не се предлагали на разсрочено плащане. Изкупните цени на зърното от последната реколта бяха много ниски, твърди Мехмед.

Според данните на земеделското министерство към 24 февруари средната цена на хлебната пшеница е 282 лв./т. Това е с 14% по-евтино, отколкото по същото време на миналата година. Надолу са цените и на фуражното жито и царевицата. В същото време продължавали да се увеличават разходите на арендаторите за плащане на рентите. Например в Разградско били 60-65 лв./дка, но за някои земи минавали по 80 лв. Всеки фермер гледа да увеличава земята си, но при намалените приходи няма как да стане, каза още Бахтияр Мехмед. И допълни, че вече действа на принципа "надеждата крепи човека" с очакване за по-добри времена за земеделците.

И при нас се забелязва охлаждане на пазара, цените на земеделската земя в региона се задържат, заяви и Божидар Митов, шеф на "Агроелит" - Търговище. Годината беше суха, изкупните цени надолу, а разходите в най-добрия случая се запазват, а може и да са нагоре, коментира той. Затова и трудно фермерите можели да увеличат собствената си земя. "А и няма рентабилност, възвръщаемостта от инвестицията в земя е минимум 20 години и то без да слагаме лихвите", каза Митов.

Единствено символичните лихви по депозитите са стимул за хора със значителни спестявания, но без познания за пазара, да инвестират в земя. Това правят лекари, адвокати, компютърни специалисти и др., които разчитат, че цената на нивите ще продължи да расте. Но това е опасно, защото балонът само се надува и като гръмне е много възможно дори някои да излязат на загуба от вложенията си в земи. Обикновено масовото навлизане на хора без опит, знания и умения на даден пазар, докато още е във възходящ цикъл, е сигурен признак за надут балон, който скоро ще се пръсне.

"Дали ще го наречем охлаждане или ослушване, но да, в момента се наблюдава едно изчакване", коментира шефът на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов пред „24 часа”. Затова имало и логично обяснение - за трета година цените на зърното се понижават. Освен това голяма част от последната реколта стои по складовете, трупат се разходи, а цените са колкото и при жътвата.

Фючърсите или продажбите на зелено също се сключвали на по-ниски нива, което предполага и ниски цени при новата кампания. "Противно на всякаква логика, но повишаването на цените на земята стана най-вече заради фермерите и лютата конкуренция, ритайки се помежду си", каза Върбанов. Така се стигнало до сегашното положение една инвестиция в земя да се връща 20-30 години, което я прави неоправдана.

Според него 2016 г. ще е интересна година, в която дори може да има и намаление на цените на земята. И Върбанов даде за пример поведението на фондовете, които се прегрупират и освобождават от част от земите си.  "Хората си правят сметката добре, защото в един момент инвестицията в земя става безсмислена", каза още Върбанов. Единственият ресурс за покупка идвал от банките, но дори и при изгодни кредити, които трябва да се върнат за 10 г., вложението в земя е нерентабилно, тъй като е за над 20 г. 

 

Източник: Фрогнюз

< Назад към всички новини
Регистрация
?