30 Март 2013

Политика на мизерия – политика на благоденствие

„Трябва да изживееш именно този живот, мили Джими. И то не как да е – а като добри хора!“ Кирил Терзийски, „Войник или упование за обезсърчените“

В предишната ми статия, в която се разглежда настоящият дефицит на справедливост в българското общество, последният е определен като индикатор за обществени отношения, които са в дисбаланс и дисхармония. Дисбалансът и дисхармонията трябва да се премахнат, за да изчезне усещането за несправедливост. Тук обаче идва въпросът – как?

Отговорът е ясен и безапелационен: чрез политическа дейност, чрез използване на институциите на гражданското общество и тези на държавата, разбира се, ако искаме мирно и цивилизационно разрешение на кризата, предизвикана от липсата на справедливост. Основните институции на гражданското общество са правото на свободно мнение и правото то да се изразява посредством свободата на самоорганизиране, както и чрез свободни избори. Трите функции на държавната власт – законодателната, изпълнителната и съдебната – съществуват въз основа на контрола и противостоянието. Именно те са инструментите, чрез които дисбалансът и дисхармонията в обществените отношения могат да бъдат премахнати и да бъде възстановено чувството за справедливост, т.е. в обществото да има равновесие и хармония.

Така изложена, тезата е повече от очевидна и се създава впечатление за безмислена декларативност. Обяснението обаче се крие в същността на провежданата досега политика, както и в осмислянето на целите и задачите, които мотивират и ръководят политическите субекти, действащи от началото на демократичните промени в България.

Парадоксално, но въпреки декларираните намерения за добруване, целият спектър на политическите партии и политици провеждат с думите и действията си политика на мизерията. Да, те поддържат непрекъснато състояние на мизерия, на „запълване на дупки“, на реагиране на текущи проблеми , на преразпределение без съзидание, на безхаберие, на оцеляване кой както може, на поддържане на системата без ентусиазъм и воля за живот, без перспективи за щастие в тази страна и в този живот.

Възможно ли е да се промени политиката на мизерия? Разбира се, че може. Политическата дейност е от гражданите и за гражданите. Абсурдно е да мислим и внушаваме, че след повече от четиридесет века цивилизационен процес, след повече от 1300 години българска история няма примери, няма идеи, няма средства, няма личности, които да заменят политиката на мизерия с ПОЛИТИКА НА БЛАГОДЕНСТВИЕ.

Трябва да се започне с преформулиране на целите на политическата дейност. Политиката на мизерията цели съхраняване на някакво статуквото с формирани клики, които експлоатират същата тази политика за своите специфични интереси и за сметка на останалата част от обществото. Това става възможно, когато облагодетелстващите се от ситуацията са по-решителни, по-агресивни и брутални в преследването на целите си, но само и дотолкова, доколкото онеправданите го допускат със своите апатия и бездействие.

Това е възможно, когато институциите на гражданското общество и държавните институции са деградирали, разрушени след бунтове и революции, а на тяхно място не са създадени нови и ефективни такива. Кухите и фалшиви заместители са обяздени и подчинени на интереси, неотговарящи на обществените.

Политиката на мизерия е политиката на „изцедения лимон“. Разрязаният лимон няма как да се изпълни с нов, свеж сок. Единствено може да се доизцеди, да се изстиска още една последна капка. Нали това се предлага? Допуснаха се грешки, но не от нас. Ще се намерят допълнителни резерви, ще се посъкрати тук-там, ще прехвърлим от една програма в друга и така ще увеличим мизерните пенсии с няколко мизерни процента, ще „стимулираме“ майчинството с някакви мизерни добавки, ще повишим „усвояемостта“ на европейските фондове, ще се освободим от някой-друг от „нашите“, за да „преборим“ корупцията. Така отново ще бъдем във властта, тази наша майка-хранителка, тази прекрасна „дойна крава“ за слава и прослава на решителните, наглите и безскрупулните. Докато почтените, знаещите и можещите постепенно изчезват в смазващата духовна и материална мизерия.

Политиката на мизерия може и трябва да се замени с политика на благоденствието. Безнадежден проект? В никакъв случай! Дори да е останал само един съпричастен към проблемите на своето общество български гражданин, който знае и умее да реализира политика на благоденствието, този проект трябва да се започне. Масовите протести демострираха безапелационно, че такъв проект е желан и търсен от мнозинството български граждани, от преобладаващото мнозинство. Реализацията на този проект зависи от една малка, но фундаментална промяна в мисленето и след това действието. А именно: Не те и ние, а само ние. Не те, които ни управляват, а ние, които сме управлявани.

Когато ние мислим, когато вярваме, че можем и сме автори на своя живот, то тогава на държавата, на институциите се гледа като на средство за реализация на политиката на благоденствие, а не като „майка-хранителка“ или „дойна крава“. Следващата стъпка е словото. Като се дефинират целите и принципите на политиката на благоденствие, като се планират необходимите ресурси и методи на реализация, като се селекционират кадрите, които могат и желаят да я провеждат.

Политиката на благоденствие в сферата на политическите отношения означава безпрепятствен израз на гласа на българските граждани, на техните проблеми и предложения, регистрационен режим на политическите партии и движения, реално разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, държавни институции, които са функция на целите и задачите на политиката на благоденствие. Тази политика налага усъвършенстване на Конституцията за гарантиране на тези цели и принципи.

Политиката на благоденствие в сферата на икономиката означава безпрепятствено развитие на свободни пазарни отношения, където инициативата и предприемчивостта са водещата сила в процес на съзидание и творение, а не в процеса на преразпределение чрез държавния бюджет. Ролята на държавата е да създава правила за „движение“ и гаранция, че свободните пазарни отношения създават благоденствие, а не мизерия, че резултатите на свободните икономически отношения не облагодетелстват едни групи граждани, лишавайки други от възможности за благоденствие. Монополите над каквато и да е дейност в този смисъл не могат да бъдат нито „естествени“, нито оправдани и търпяни.

Политиката на благоденствие в сферата на образованието, на здравеопазването, на екологията, енергетиката, на социалната помощ, на вътрешната и външна сигурност е поставяне на гражданина, на индивида в центъра на вниманието, в центъра на всеки план и действие. Изхождайки от този фундаментален принцип ще израства поколение, което е подготвено със знания, умения и отговорност да посрещне предизвикателствата на съвременния динамичен, глобален и комплексен свят, способно и отговорно да живее като автор на своя собствен живот и на живота на своето общество. Тази политика има за цел управление на обществените ресурси за осигуряване на „здрав дух в здраво тяло“, а не болногледачество. Политиката на благоденствие има за цел създаване на среда, в която всеки български гражданин има възможност за щастлив живот, а не в среда, където неговата прехрана, подслон и сигурност са изложени на неуправляеми рискове.

В заключение, политиката на благоденствие не означава „спасение“ на обществото. Не обществото е цел на политическата дейност, а неговите политически институции, чрез които и в рамките на които обществото може да намери своето благоденствие. Политиката на благоденствие е дефиниране на целите и задачите, на функциите и плановете на политическите институции, на осигуряването им с ресурси и кадри. Негативната алтернатива е борба за власт на всяка цена и с всички средства, борба за достъп до „дойната крава“.

Само партия или партии, които съумеят да организират съмишленици под такава партийна програма, която е програма за политика на благоденствие, са в състояние да спомогнат българското общество да преодолее настоящата политическа, икономическа и социална криза, да спомогнат българското общество да еволюира в общество на благоденствието, каквото то заслужава да бъде.

< Назад към всички новини
Регистрация
?