07 Януари 2014

Позиция на „Република БГ” за селското стопанство

Без регулация, проектното финансиране е обречено

Селскостопанската политика е неделима част от икономическия профил на страната ни. Насоките, възможностите и тенденциите в нея са  пряко отражение на състоянието и развитието на националната политика по смисъла на заложените приоритети, като същевременно с това отразява в съответна степен и визията за обща селскостопанска политика в Европейския съюз.

Спецификите на стопанството и на стопанската политика на всяка страна са акцент при разработването на  стратегически виждания  за развитието на отраслите. В този смисъл държавата трябва да се фокусира върху това в каква степен е възможно реално оптимизиране на селскостопанската политика, което да рефлектира, както в по-голяма продуктивност, така и в предоставянето на по-голяма удовлетвореност и стимули за ангажираните в селското стопанство.

Отново изпъква ролята на институциите, които са основният двигател при генерирането на принципи, цели и приоритети в развитието на селското стопанство.

При влизането си в Европейския съюз, България започва да се придържа и да прилага Общата селскостопанска политика (ОСП) на европейската общност. Нормално е, особено в началото да се отчитат, както положителни, така и негативни последици по отношение прилагането на принципите на тази политика. Един от най-съществените минуси е фактът, че субсидиите не изпълниха очакванията на ангажираните в селското стопанство. Образува се неравнопоставеност между секторите, като близо 80% от субсидиите се насочват за отглеждането на зърнени и на технически култури, респективно значително спадна делът на зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството. Брутната добавена стойност на хектар спадна с около 17% за периода след 2007 г. Субсидиите, от своя страна, не изпълниха основната си роля за подкрепа на доходите. Близо 80% от отпуснатите средства получиха едва около 7% от селскостопанските производители.

Очевидно е, че ефектите от прилаганите досега политики са с нееднозначно тълкуване, а неравнопоставеността на секторите налага отделянето на съответните национални средства. Разработването на селскостопанска политика налага през следващия програмен период, който стартира през 2015 г., да се заложи върху по-голямата гъвкавост и адаптивност на принципите на ОСП и върху оптимизирането на институционалната среда. Целта е да се получи максимална балансираност с националните цели и приоритети, за да се постигне съответствие с потребностите на българското селско стопанство. Според „Република БГ“ усилията в селското стопанство в следващите години трябва да бъдат насочени към интегриране на пазарите и развитието на пазарната инфраструктура - на местните пазари и регионални продукти. Трябва да се предприемат стъпки към насърчаване кооперирането на производителите в една ефективна конкурентна среда.

Моделирането на селскостопанската политика трябва да се основава на няколко пункта, които биха могли да генерират позитивни дългосрочни ефекти, а именно: по-висока инвестиционна активност, балансирано развитие на стопанствата, равномерно разпределяне на подпомагането.

Крайно време е на преден план да излезе защитата на човешкото здраве и интересите на потребителите, чрез прилагане на институционален контрол по цялата хранителна верига. Само така, ще се постигне ефективно снабдяване със здравословна храна. Същевременно с произтичащата необходимост от разработването на модели, които ще имат положителен ефект върху динамиката и качеството на селскостопанската продукция, трябва да се вземе предвид фактът, че селското стопанство е сравнително консервативен отрасъл, което налага изключително внимателна преценка на съответствието между изходните параметри и очакваните ефекти от финансов и друг характер.

Разработени са различни варианти в търсене на оптималния инструмент за натрупване на капитал по европейските програми. В случая на програмите за развитие на селските райони (ПРСР) се изисква проект и след одобрение се осъществява неговото финансиране, за разлика от директните плащания, които са чисти субсидии, плащани за единица засята площ. Естествено, тук възниква въпросът за закодираните слабости и рискове от злоупотреби, които могат да се преодолеят единствено благодарение на  институционалната стабилност, вкл. на регулаторните механизми.

Разгръщането на идеята за проектно финансиране и повече инвестиции би могло да доведе до повече стимули за ефективните стопанства, до по-балансирано развитие на селскостопанските райони, вкл. използването на земята, до естествено понижаване на динамиката за разрастване на едрите стопанства на основата на подпомагането, до повече капиталови разходи и до по-равномерно разпределяне на финансовите стимули. Обвързаната подкрепа трябва да се осъществява на основата на произведената и реализираната продукция, въпреки че и при този принцип се отчита възможността от проява на слабости и злоупотреби.

Крайно време е да се помисли и за целево прилагане на политиката за застраховане на риска при селскостопанското производство, която е успешно прилагана в повечето държави членки на Европейския съюз. И в този случай отново изпъква ролята на институциите и на ефективността на регулативната рамка, в смисъл на  резултативно прилагане на този механизъм, а не в създаване на предпоставки за превръщането му в пореден инструмент за икономическа власт.

В контекста на казаното по-горе, позицията на ПП „Република БГ“ е, че идеята за проектното финансиране е перспективна и притежава необходимия потенциал за развитие, но ще бъде предварително обречена, ако няма единомислие по въпроса за спазването на регулативните механизми, за преодоляването на лобистките нагласи и недопустимото колабориране местната власт и определени структури.

< Назад към всички новини
Регистрация
?