02 Юли 2015

РЕФЕРЕНДУМ КЪЩА НЕ ХРАНИ




Смесени чувства обземат българина из тези дни – като става дума за гърците и техния дълг, който не щат да връщат при диктуваните условия на МВФ, ЕЦБ и пустата „тройка“.

Имаме ние освен комшийската толерантност и известна стаена завист към „гърка“. „Виждаш ли ги как си живеят? Как си бранят интереса, пък ние…“.

Е, да – гърците са минавали винаги за добри търговци.  И с наше брашно спагети правят, дето се вика. Ние сме друга работа. А за политиците си „йесмени“ и „йесдами“ да не говорим.

Докато се обърне човек и му заложили скъсаните обувки, дето се вика.  Я са обули в непосилни дългове Нероден Петко…

„Покерът“ с гърците , обаче, свърши на 30 юни през нощта. И когато се включи „тежката артилерия“ на световния банков капитал – я Пол Кругмън, я Джоузеф Стиглиц, със свои визии за  една пагубна политика на „остеритета“, плъзнала и по нашите ширини -  нещата стават повече от сериозни.  

Ефектите на тази неолиберална политика тепърва има да усетим и ние. Не само като дефицити, прогресираща оскъдица, но и крахът на една „политикономия“ на прехода , с която и Стара Европа достигна своя предел. 

Ако и доморасли корифеи на родното „банково дело“ да ни уверяват с криви усмивки,  че нищо не ни заплашвало.

Че вече сме „редуцирали с една четвърт бизнеса си с гърците“. Че нашият дефицит бил нищо, в сравнение с дълговете  и дефицитите на толкова страни, които надскачат изискванията на  Мастрихт.

Добре сме , уверяват същите, които „проспаха“ най- големия обир на последните години – КТБ.  

И завлякоха не само парите на хиляди средни и по-дребни инвеститори, но и поставиха на изпитание десетки държавни български предприятия, цели сектори от т.нар. ни икономика.

Разсипаха и продължават да пилеят скъпа народна пара, за „мега проекти“, субсидирани от Европа, от които системно се краде и разхищава.

Нямаме особени основания да не им вярваме. 

Докато същата тази Европа „толерира“ късогледия мениджмънт, ендемичната корупцията, некомпетентната администрация, която затрива и малкото предприемаческа инициатива, останала у българина.   

Че тъй не може да продължава, е ясно. Въпросът е как мантрите, около „дефицит на солидарност“, ще се трансформират най-сетне в нови отговорности.

Отвъд „менторството“, илюзиите които храни онзи, дето „плаща музиката , пред един все по-разкъсван от противоречия свят.  И рентиерската, иждивенска философия на „масите“, върху която вегетират политиците с южно оперение.

Но, какъвто и да е изходът от референдума на гърците тази неделя – дали ще останат, или ще излязат от еврозоната, от ЕС- не можем да запеем като руснаците „а нам все равно“.

Защото и тъй не става. А когато играе мечката у комшията, тя няма как да не намери пролука да нагази и в „нашето“, нали?

Да не разбърка и тук пчелните кошери, макар, че от тях „мухите“, като им казват пчеларите на трудолюбивите пчелички, отдавна отлетяха.

И вътре се гонят комай само търтеи…

Ето, това за мен е най- реалистичната равносметка от  „неизбежния дефолт“, апокалиптичните сценарии за „Grexit“, връщане към драхмата, разпад на Европа и пр., каквито вещаят политическите влъхви.

Не че всичките гърци са от калибъра на Сократа и Аристотеля, това всички го разбираме. Но поне живеят с духа на първопроходци на демокрацията.

И не униват,  дори да улучи копието Ахил по петата…   

Но, преди да са гласували гърците – за нас, българите, вече е ясно, че „референдум къща не храни“.

Поради което май най- добре е и нашето „ 3 в едно“ -  за задължително гласуване, електронното и мажоритарно да го оставим за друг път.  
И да се хванем за работа.

А тези там горе, които симулират, че правят нещо - а то си е нищо, откъдето и да го погледнеш - да слизат!

Няма кой тук да им носи вече на тепсия. И имат много да връщат, но не на МВФ, а на България.

И това изглежда за нас най-важната поука от „гръцката работа“.

Че и от Европейското „поплюване“ ако щете: „Кой сват и кой на булката брат…“     

                                                                      

< Назад към всички новини
Регистрация
?