12 Януари 2015

Сблъсък на цивилизации или сблъсък на невежества?

Снимка: Ройтерс

Стара Европа отваря очи за да погледне „страшното”, което има много имена. Но в съзнанието на българина е свързано с паметта на един малък народ за погроми, вековно робство и насилие.

За Батак, който наши и чужди „ваятели на нации”, побързаха да обявят за „мит” и „махленска свада”.  А не част от изстраданата наша българска, европейска идентичност.

От тук и справедливия гняв. От тук и тръпката, която пробожда сърцата на млади и стари, когато гледат тези дни „касапницата” в Париж.

Ужасяваща, покрусяваща, но не и отчайваща.

Защото без да е чел Сократ, нашият българин знае, че „доброто трябва да ходи със сопа”.

Тъй рекъл Мъдрецът, когато по-млади му се присмяли – нали все за толерантност говорел, пък сопа носел да се подпира.

А той им разказал притчата за змията, която се крие в тревата...

Е, „третата модерност”, която се разкрива пред нас идва пак тъй подло, страхливо, но с убийствен фанатизъм. Който минава през хора, ценности, свобода на словото, идеи, ако щете – извадени на един „пазар” .

В който страхът става разменна монета за властта на фанатизма и мракобесието.

Всички станахме за две нощи „Шарли”, че и тези, които не вярват си „плюха в пазвата”.

Кръстът, обаче не ще да гори, както някога. Още по-малко да поведе на поход. И не бива.

Защото това, което става не е сблъсък между цивилизации, както предрече Хънтигтън преди 18г, а сблъсък на невежества.

На един системно игнориран примитивизъм,  но и политическо късогледство на самозвани и безотговорни управници.

На един фундаментализъм, към който се връщат религии на няколко континента, в отчаяния си опит да удържат своя „етичен монопол”.

Всуе – просветеното гражданство навред по света върви вече по нов път. Този на Свободата, която е неприкосновена.

На волята да гарантира правото си на развитие и прогрес, на щастие ако щете.

И всичко, което застава на пътя на тази нова магистрала на цивилизования свят, неизбежно ще трябва да бъде обуздано със силата на правовата държава и нейните демократични институции.  

Една от водещите по своята компетентност фондации, като „Бертелсман”, години наред сигнализира в своя „Барометър на религиите” за опасни тенденции на изолация сред емигранти и малцинствени групи.

Само у нас 47 на сто от гражданите се самоопределят, като изолирани от нормалния живот на държавата. От правото си на труд, на образование, на здравеопазване, елементарна сигурност.  

Етнизира се и религията. Испанско говорящи католици се молят в Рурска област в Германия, в отделни черкви.

Приели набързо исляма роми в Пазарджик, забулват с бурки млади български гражданки и открито проповядват радикален ислям.

Съдебни и правораздавателни органи изглеждат парализирани, стресирани, объркани пред една „паралелна реалност”, която заплашва да ни върне в лоното на една самоориентализация, в „институционализма” на един „султанат”, но не и правова действително демократична държава.

Само преди няколко години романът на Милан Кундера – „Невежество”, издаден в Париж, бръкна дълбоко в душевността на емигранта. Освети една негова доброволна „смърт” в контекста на чуждия и бездушен свят.

И носталгията по родното не може да съживи човека на новото време. Защото и у дома, той често остава чужд. А брат „носи стария часовник” на брат си, като спомен от „невъзвращенеца” , от отишлия си от този свят....

Така и Одисеевият мит ,който ни остави като искрица надежда Тончо Жечев, та дано намерим себе си в объркани глобален свят, връщайки се към своята Итака – изглежда днес ирония за дом и принадлежност.

Но той е дълг и призвание за всеки български гражданин, независимо от неговата верска, етническа принадлежност. Че ако щете образование, материален статус.

Тогава?   Не стига вече за „малка България” старата матрица на евтин буфер между Ориента и Оксидента, отредена от Великите сили.

Такава ние българите сме „играли”, като историческа и културална роля, с цената на хиляди себежертви. Че и загуба на идентичност, каквато ни се оспорва даже.  

„Шарли „ за нас днес означава освен всичко друго  -  една наша всебългарска солидарност.

„Шарли” и избитите „за тоя дето духа” идват да кажат, че злото не спи и че трябва да бъдем будни.

Да приютим бежанеца, да приобщим по-нишия, да го нахраним ако щете с оскъдния си залък. Но най- вече да го зачетем като личност и човек. 

Така, както нявга и нас са зачитали чужди хора и народи. Че и главата в торбата са си слагали, за да изпълнят човешкия си, християнски дълг.

„Шарли” ще рече да сложим от утре, ако не юзда, защото те не са тегличи, а намордник и на нашите патриотари, играчи с огъня на ксенофобията, националисти, „омразници” , платени рупори и нихилисти всякакви.

Защото ни палят отвътре чергата. А ние имаме с вас толкова малко да губим...Което ни прави още по-безкомпромисни.

Ще кажете къде толкоз сила у един беден народ като нашия? Откъде пари, откъде ресурси?

ПП „Република БГ“ ви казва – имаме:

▪Имаме и моралната и живата сила. Не толкова на страдалци, но и на ковачи на собствените си съдбини през вековете.

▪И с по-малко можем повече от други народи. Доказвали сме го не веднъж. Пък и знаем и как.

▪С една себежертвена българска солидарност към ближния, към пострадалия, обидения, низвергнатия, поругания, ако щете.

Ний тоз мехлем за люти рани го имаме по наследство от деди и прадеди. Той е наш патент. Но не се продава.

Затова „жънем и сеем” с турчина рамо до рамо. Но и Родина браним. Че и от евреина без лихви пари намираме. Ала винаги си връщаме борча с нещо от сърце. И циганите са ни братя даже, стига да си свършат работата, като хората.

Такава е тя нашата – заветна, чиста и справедлива Република.

„Тъй ще е тя, бе рекъл Апостола в наша България”.

И тъй ще бъде, казваме ние от Република БГ.

А всеки, който се опитва да ни хвърли в жаравите на историята, които прегазваме като нестинари, може да почака.

Защото знаем освен да мрем, и да живеем. А не само да оцеляваме. 

< Назад към всички новини
Регистрация
?