02 Юни 2016

СМИСЪЛЪТ НА САМОЖЕРТВАТА

Автор: Проф. Пламен К. Георгиев

Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на  България. На 27 години Ботев пише във в. "Знаме", 13 юли 1875 г. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

Вярно изглежда сякаш само за мечтатели и романтици. А днес в прагматичното ни време повечето от нас се отучиха не само да мислят, но и да живеят свободата си. Освен в мигове на моментно чувство за щастие, безгрижие, заградени от мили свои хора.

Свободата също седи на масата, край изстудената ракийка, там препържени кюфтета, и даже тъй редките вече български домати /прочее те всички за такива се продават/, нарязани на салата.  И се чуква тя с нас, даже, сетне като отпива от чашата, полека си изтрива устата, за да прикрие сякаш неуместната си усмивка. Че сме докачливи ний българите, то се знае. Но и Свободата си знае работата. Понеже всяко чудо при нас, както се вика за три дни. Даже и за по-малко минава.

Така и празниците в които припомняме подвизи, геройства, че и някой куплетче на Ботева даже – тоз „нехранимайко“, както му казват някои. Въпрос на ценности, ще рече изтежко друг там на софрата. Питай го за каква ценност става реч и ще почне да го усуква по килифаревски. То така е, не е дадено всеки да дефинира личности, приносите им там, да каже нещо смислено за нечие дело на полза роду.  А стигне ли се до саможертвата, до избора „Свобода или смърт“ – току виж с  Гюро Михайлов, свърши назидателната ни философия.

И ще ви кажа едно -  ако има консенсус днес, който мълчаливо събира всички в едни безизразни жестове, мимики, че и маски, ако щете -  то е този, че никой не му се мре мърцина. Не казвам, че това трябва днес. По- скоро Свободата иска да я живеем. Иска тя да я дишаме , но не през парфюмирана кърпичка. Да я гледаме в очите. Да се вслушаме в нея, защото тя толкова има да ни каже.  Пък ние, братя, се надвикваме, сякаш не толкова като се стремим да я чуем, разберем, камо ли да се освестим. А да бъдем чути.

Затова и диалозите ни се прескачат като магарета на мегдана. И се ритат даже и  се хапят.

Е, как, дето викат популистите да я усетим и разберем тази пуста наша българска Свобода, като ни се яде, ни се пие. Която, пак повтарям тезата си, че мойте тролчета това и чакат, да рекат пак че не се разбирало какво им казвам, по простичко искат да е – ей им го значи и простичкото:

  • Нашата свобода, братя, започва от всеки поотделно, доколкото я има за своя де. Пък сетне свършва там, докъдето сам я брани и отстоява. Дори, когато не става дума за него и милите му Венети, Венери, Шуши и „тути кванти“.

Философът ще ви плъзне по лайсните на „обективна“ и „субективна“ свобода, „свободата от и свободата за“, сиреч  да направиш нещо с нея. Аз само ще добавя – и за другите и за другите братя, не само за себе си. Защото стореното за нас само не е свобода, ами скрита робия. Зависимост там някаква, от която рано или късно боли глава. Леко е само на тези, които са си я сложили, както се вика в торбата. Но не заради фанфари, венци почести, че и пожизнени вдовишки пенсии даже.

  • Затуй поклон. Пред Ботева, пред четниците му, пред всички, които живеят Свободата дори в смъртта си.
< Назад към всички новини
Регистрация
?