19 Януари 2015

Така реформа не се прави!

„Казусът“ с върнатите  40 милиона лева, обратно в продънената бюджетна каца на БДЖ,   за да се отложи един необявен фалит, за сетен път показа мизерния управленски капацитет на българските институции. И неспособността им да се реформират, освен чрез „орязване“, съкращения и на принципа – „няма човек – няма проблем“. Тук „методът“ на проба и грешки, вече се съчетава с институционалния рекет. И това изглежда „новото“, като забравено старо.

Министерството на транспорта и ръководството на БДЖ , под заплахата да бъдат спрени десетки влакове , съкратени хиляди служители и оставени семейства без работа и хляб – си връщат субсидията. Но не и доверието, че са способни да извършат реформа. От една страна - волунтаристични и  социално безотговорни „решения“, които на книга „връзват“ баланса. Но от друга - риск от масови протести,  хиляди хора на улицата,  граждански безредици и хаос, каквито ни тласкат към пропастта.

Тук,  като по екшъните, „лошото ченге“  –  само подгрява ситуацията. Докато в сюблимния момент –  превъплътен вече в „Магьосника от ОЗ“, Бащицата се намеси, за да „оправи“ грешката.

-              „Няма, няма да има спрени влакове... “

-              „Няма да има съкращения…“ - припява с неособено уверения си фалцет министърът на транспорта. 

От ръководството на БДЖ уверяват, че „веднага“ почвали „да пишат и план“, как да привлекат инвестиции. Остава да им повярваме. Има няма  200 милиона и малко отгоре не им стигали. Според други, обаче,  много повече. Че какво правихте досега? И кого будалкате?“ – питат онези, дето чакат по гарите.

-              „Не се управлява тъй, господа. Днес едно – утре друго“ – пишат по блоговете.

-              Но, това са „тролове“, уверяват казионните „пи арки“.

Да, ама не.  Защото е ясно, че  БДЖ отдавна е сринато. Пазарно, но и морално. Не само на машинисти и „оперативни служители“ не са изплатени заплати за извънредни „лашкания“. И мотрисите на германците, взети на лизинг на са платени. И няма европейска банка, която да си сложи глава в торбата, за едните сервилни усмивки на партийни велможи , поели функциите на мениджери, които обещават  „от нищо,  да направят нещо“. Например „силни железници“, за каквито щял да работи и сегашния министър. Дано му стигне времето…

А как стоят нещата?

•             Повече от пет години немските инвестиции в България на практика са блокирани. Страната ни е попаднала в черен списък на германското икономическо министерство, разкри из тези дни посланикът ни в Берлин Ради Найденов. България е първата европейска страна, попаднала в този списък след 2009 г.

•             Германският бизнес се въздържа от инвестиции у нас именно поради препоръка на властите в Берлин. Причината е провален проект на Германия в България /смесеното дружество "Цемекс" с учредители немската компания "Кльостерс"/75%/, българският "Кремиковци" /25%/ и "Интертръст „ с 5%./.

•             Федералното правителство е издало гаранция в размер на 4,1 млн. евро. Това са и претенциите към българските власти. Едва през декември 2014 г. е постигнато междуправителствено споразумение и оспорваната сума се поема по равно от двете страни. България трябва да плати 2 млн. евро.

•             Сумата вече е прехвърлена и „въпросът е изчистен“, цитира в. "Преса" икономическото министерство. Но все още германското правителство няма да подкрепи проект в България на немска компания при кандидатстване. Очевидно нещата не се свеждат само до парите.

•             Също негативно на двустранните икономически отношения действа спряното през 2008 г. плащане по сделката между БДЖ и "Сименс" за покупка на жп мотриси.

ПП Република БГ, не от вчера работи за незабавни,    рационално премерени и ефективни институционални реформи и у нас, както това стана в ред страни в преход, като Унгария, Чехия, Румъния, ако щете.  Вместо това -  „реформата“ по нашенски в ред области като съдебната система, здравеопазване, пенсионното дело, сигурност, че  и образованието и културата,  е на път да се превърне в поредната политическа мантра. Защо ? 

ПП Република БГ, счита, че това става:

•             Поради ширещата се лична безотговорност на тези, които вземат решения,  наметнати с мантията на „корпоративна тайна“,  при липса на ясни процедури, правила и регламенти.  Още повече прозрачност , която да гарантира „националния интерес“  преди, а не когато  рискът се е превърнал в необратима щета;

•             Поради авторитарно държавно управление по „вертикала“, но не и по „хоризонтала“ на властта, така че да осигурява интегритет на трите власти, а не парцелиране и противопоставяне на обществото. Сиреч концентрация на власт, срещу разнопосочни действия на „подопечни“ ведомства, но не и функционални институции, обърнати с лице към хората; 

•             Поради това, че всякакви „регулатори“  се бъркат не само в работата на бизнеса, но и се опитват да го „яхат“ и „доят“ за свои користни , че и корупционни цели, уж в името на обществения прогрес и напредък;  

•             Поради това, че Парламентът се обръща в изпълнителна инстанция, предназначена да „легитимира“ непремислени решения, чрез овладени от  комисии,  в служба на лобистки и олигархични интереси;  

•             Поради това, че отговорността на Министерски съвет се „делегира“ и размива между 70 агенции , които излизат от анонимност едва когато прелеят водите на язовири, или пък ни залее  вълна от бежанци…;

Всичко по горе е възможно поради фактът, че по своята социална природа,  българския институционализъм е хибридна издънка на старите представи за соц-ведомства. Те са пълни с експерти- иждивенци, винтчета от една невидима „държавна машина“, създадена за репресия. Съществуваща за да гарантира преди всичко собственото си оцеляване чрез една раздута  бюрокрация. Но не и компетентни, отговорни професионалисти в области на модерното корпоративно управление, банковото дело, технологични развития, медицината, съвременната наука и образование, ако щете. И най-вече хора социализирани, подготвени да служат на обществото, и едва след това и на себе си.

 За повечето обективни наблюдатели в света не е тайна, че и българският корпоративизъм  е продукт на пара- милитерни, спортни, или в най- добрия случай „юпи“  - „мрежи от съмишленици“ , обединени като клубове по интереси. Но не и отговорни личности, обучени за работа с държавни институции и органи.  Ето защо реалната политика, държавното управление, системно се застраховат с „леви“ и „десни“ административни чистки. Чрез произволен подбор на „приятелски кръгове“, приближена клиентела, повечето от които хора без лична тежест, без достойнство дори. Та вижте конфигурациите на няколко поредни правителства. Повечето министрите в тях имат участта на еднодневки. Те са известни само в по-тесния си семеен кръг, респ. този на приятелски зависимости.   

Всичко това гарантира приемственост в хаоса, но не и рационална, трайна и надеждна подредба на обществения ред, като гарант за излизането от кризата. Вместо това на държавно управленската сцена се шири дилетанство,  бюрократизъм. Една „синергия на безотговорността“, която се оказва пагубна за всички.  Всуе – светът отдавна не се занимава да „пресушава блатата“, в които обитават подобни креатури на псевдо пазарния преход.  А прокарва магистрали над тях.  

Това е положението братя.  Нека си го кажем, пък който разбрал – разбрал!!

Казусът с КТБ показа докъде стига „капиталистическото“ въображение на нашите управници , подкарали под строй държавни и частни фирми към „полога“, където да снесат….запъртъци.

Такова „предприемачество“, усвоило изкуството да източва бюджета, но без да дръзне да понесе риска на свободния пазар, изглежда изритано от белия свят. Там не го щат. Но и бягат като дявол от тамян от неговите „услуги“ и „бизнес оферти“. Мнозина предпочитат да платят по- скъпо, да спечелят по малко, но затова пък нещо реално. А не да бъдат завлечени.

Пита се тогава, защо и докога ще търпим това статукво? Защото зад индексите , които ни редят начело на корупцията, клиентелизма,  укриване на данъци, прането на пари и пр., се крие едно заличаване на България по всичките азимути на цивилизования свят. Освен тези на Третия. Така „чистилището“, в което ни натикаха , напомня на Дантевия „Ад“, но с надпис над входа в родна перифраза: „Реформа всяка тука забравете….“

 И докога?

ПП Република БГ отговаря:

•             Докато не се обявят публични конкурси за всеки , който знае, но и може. И само при тези условия да заема отговорни държавни постове и ангажименти.

•             При това с  възможността да се прекъсва двугодишен мандат  в случай на несправяне; 

•             Докато една Нова Конституция, плод на всенароден Референдум, а не изсмукана от пръстите на няколко „стареи“,  не гарантира най-сетне достойно място под слънцето за всички български граждани, не на „тази“, а на една Чиста и справедлива Република, която ни принадлежи;

•             Докато българският правов ред  не бъде синхронизиран с този на Европа, а не оставен „да виси“ между един все по- несигурен Оксидент и агресивен Ориент;

•             Това ще рече и най строги принципи за ползване на общото благо, респ. отговорност за всеки, който  пуска  „ Козела си да пасе в нашата градина „.

Трябва ни силна държава.  Остава да я изградим заедно! Но не от развалините и с подръчни средства.  А с нов крайъгълен камък и яки стожери.

Не чакайте братя. Времето няма да ни прости. Още по малко тези, които оставяме подир себе си.

< Назад към всички новини
Регистрация
?