24 Май 2015

За светли бъднини!

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Ако питате почти всеки българин ще ви каже, че 24 май, Празникът на Кирил и Методий е най-светлият. Така е.

Дори пред техните портрети, окичени с божури, придружавани от пременени дечица, учителки, усмихнати, въпреки толкова грижи – гордо да се пъчат нашите политици, културтрегери и хора на перото, които често сричат листчетата с поредните скудоумия.

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – е повече от „три в едно“. Дължим му комай всичко.

Това, че можем да се именуваме, да пишем даже на нашата „кирилица“, както я нарече света.

Понеже на мнозина им е трудно да си прекършат езика и да изрекат българската азбука.

С което един малък  народ , с пропиляван  потенциал, способности, уникално културно богатство, тук на „кръстопътя“ между Европа и Ориента – се възвисява като Творец.

Като създател на собствените си съдбини. Равен на други писмовни народи.

Че и изпреварил ги със своя духовен подвиг - да пренесе и за френските катари и за Киевска Рус, своите свещени книги.

Малко преди по нашите земи да паднат вековете на мрака…  

Нарекоха ни „държава на духа“ /акад. Лихачов/.   

„Спасявайки делото на Св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност“ – писа проф. Роже Бернар.

И колко още признания, думи на възхвала…  

Но и думите ще отлетят. Ще минем край пукнатите балони на децата. Край разпилените божури.

А купешките слова на политици и платени културтрегери, сигурно ще минат „от едното ухо в другото“.

Така и трябва.

Защото ние си носим и Св. св. Кирила и Методия -  нашите първоучители, не другаде- а в сърцето.

Под „лъжичката“, както се казва.

Така сме оцелели. Те с нас и ние с тях.

Че то по-ценно от езика и просветата има ли?

 Другото е нямо мучене. Другото е мълчание.

Казват, че мълчанието било злато.  Но то може да бъде и подлост.

Когато мнозина виждат неправдата, поруганата справедливост, „ изкривената истина“, даже. А пък мълчат и гледат безучастно.

Че и очи в земята забиват…

Тя, милата, „черната“, често се е оказвала единствено упование, че и спасение българско.

И ей на, и срамът ни попива даже….

Но днес повелята на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост е друга.

Вие чувате ли я?  Уж стара, но с нов глас:

 "Върви, народе възродени,

  към светла бъднина върви,

 с книжовността, таз сила нова,

 съдбините си ти поднови!

 Писа я Стоян Михайловски през 1892 г. Същият дето рече , че българинът е „дълготръпче“. 

И не без право.

Защото и нему дойде до гуша да гледа как простотията и безотговорността  се възкачват върху гърбеца български.

Че и го пришпорват към… нищото.

Химнът има 14 куплета, но пеем най- често първите 6. И кой колкото може даже – но с пълно гърло. 

И с чиста душа.

Ликуйте братя!!.

Додето го име нашето българско слово, нашата писменост, наука, култура, ще бъдем и ние. 

И всеки, който има да ни каже нещо смислено , нещо значимо, така, че всички да го разберат, трябва да се научи на нашето Аз, Буки, Веди. 

Защото така е писано. От нас, и за нас.

Какъв по-голям дар Божи?

И ако бъдем по-точни неръкотворен паметник на Кирила и Методия -  светите солунски братя и първоучители, които ни просветиха.  

За да се разбираме тъй, както никой друг не може да ни разбере.

„Доще време и туй ще бъде“.  

 

Поклон пред святото им дело!

За светли български бъднини!

За чиста и справедлива република!

< Назад към всички новини
Регистрация
?