01 Декември 2015

Задушевно: Балът на любимите бизнесмени

Автор: Емил ЯНЕВ
 
Конкурсът „Мистър и Мисис Икономика“ отново поставя за решаване проста логическа задача, но с висок коефициент. За властта.
 
В присъствието на редица знаменити бивши, настоящи, бъдещи или просто латентни клиенти на българското следствие и прокуратура, конкурсът „Мистър и Мисис Икономика – 2015“ завърши по традиция със снимка за спомен: елитът на процъфтяващата българска икономика, събран на едно място. Добре е човек да ги види заедно и в добро настроение, защото после не се знае.
 
Лауреатът на званието от 2011 г. Цветан Василев най-добре може да го обясни, стига да се разприказва или да му позволят. Така или иначе, това е портретът на днешния български бизнес. Или поне на лицензирания от държавата „Клуб на любимите бизнесмени“.
 
От години (разбирай от влизането на ГЕРБ във властта) в този кръг витае един и същи персонал: тук редовно и ярко блестят Кирил Домусчиев, Пламен Бобоков, проф. Николай Вълканов, тазгодишният лауреат инж. Никола Добрев и още цяла плеяда представители на правилния български капитал.
 
От време на време се получават и принудителни отсъствия. Като например на Илия Терзиев, изпълнителният директор на „Литекс Моторс“, познат в по-тесни кръгове и като „Теразини“, счетоводният виртуоз на Гриша Ганчев.
 
Няма как, отминали са безвъзвратно онези трогателни времена, когато Борисов със замах и ентусиазъм откриваше автомобилните завод на ловешката мега корпорация. До какво дередже е докарана тя сега, знаят главно следователи и прокурори. Явно не целунеш ли ръка навреме, излиташ мигновено от „клуба“. Миг невнимание, цял живот страдание.

Идентичен е случаят и с банкера за пример и почит Цветан Василев. Само на снимка вече можем да видим онази мила картинка, на която Василев получава същия този приз „Мистър Икономика“, но за 2011 - лично от ръката на адаша си Цветан Цветанов. Няма вечни приятели, има само вечни интереси. Така че снимките са ценно нещо, трябва да ги пазим.

Всъщност още от митичната и олигархична Г-14 насам определени и номинирани бизнесмени обичат да се консолидират. Това обаче не означава безгранична сигурност. Напротив. Пак опираме до снимките.

Фотото на онези 14 първопроходци на новосъздаващия се роден бизнес показва, че само двама-трима от тях са оцелели. Останалите са прилежно отстреляни. Е, сега ситуацията е по-хуманна и отстрелването става с други средства. Главно правосъдни.

Парвенюшката церемония по възславянето на най-великите и обществено полезни бизнесмени от нашето съвремие поставя още някои въпросчета. Например, защо точно бюджетната БНТ така усърдно отразява едно чисто корпоративно събитие?

Нямаше ли да стои по-естествено то на екрана на някоя от големите корпоративни медии?

Ако върнем леко назад държавната телевизионна лента ще видим, че само преди два месеца БНТ отрази и друга национално отговорна инициатива – откровеното предизборно шоу на властта „Кмет на годината“, организирано странно защо в хотел „Маринела“, бившият „Кемпински“, понастоящем собственост на друг бизнесмен с прогресивни разбирания, пловдивчанина Ветко Арабаджиев.

Какво от това ли? Тогава още една тухла в стената: сайтът Кмета.Бг, вдъхновител на кметския конкурс и сп. „Икономика“, организатор на събитието „Мистър и Мисис Икономика“, имат общ издател – „Бранд медия“.

И къде смятате, че членуват тези две свободни медии? В Българския медиен съюз, създаден и контролиран от вездесъщия Пеевски. Толкова за тухлите и стената.

Ако сега теглим чертата на тази проста логическа задачка, под нея виждаме следното: имаме един сплотен кръг от национално отговорни бизнесмени, имаме група от независими медии, имаме и една благосклонна обществена телевизия.

Какъв по-висок публичен коефициент може да се търси. И целият този сбор работи неуморно за пиара на властта.  

Иначе в интермедията на кичозното събитие не липсваха и знакови елементи. Нравоучение например: под бащинския поглед на премиера и неговия антураж се връчва награда за борба със сенчестия бизнес, а колектив от бивши, настоящи, бъдещи и някои латентни следствени аплодира от сърце. Почти като хорът от „Калина алена“.

Или пък сцена в стил Хачо: Графа пее сред отбрано общество на финансови барони. Забележително беше единствено отсъствието на суфражетки и феминистки, които бурно да освиркат този очевиден сексизъм: мъжете-мистъри и жените-мисиски пак в отделни дивизии!

Срамота, ами нали всички заедно служат на една обща кауза – за устрема на родната икономика и за следващия мандат на любимото правителство.

А от логото на конкурса зяпа безпомощно уловен на кука шаран.

Това е албумът. Последна снимка за спомен. От нея с исторически оптимизъм и лична благодарност гледа днешният български бизнес. По-точно, припознатият от властта български бизнес. Портретът на успелите. Или може би „Портретът на Дориан Грей“.

Който е чел, знае. Който не е, ще прочете. Щом сме го докарали до там Оскар Уайлд да ни тълкува това, което без друго добре виждаме…

Източник: Студия Трансмедия/Гласове

< Назад към всички новини
Регистрация
?