29 Юли 2016

Старата и новата опозиционност

 

Да се атакува управлението на ГЕРБ означава да се атакува Бойко Борисов. Персонално. Всеки един провал, всяка лъснала корупционна афера трябва да се прави опит да се впише в личната му сметка. Когато той бива личностно атакуван, това дава незабавни отражения както на рейтинга му, така и на психологическата му устойчивост.

За да вирее ГЕРБ, той трябва постоянно да поддържа определена „парникова среда”. Тя предполага бързо потушаване на обществените недоволства, остракирането на всяка проява на ярка опозиционност, налагане на удобен дневeн ред на медиите, бързо отвличане на общественото внимание от провалите и недостатъците на управлението, когато те добият публичност и най-вече - изграждане на образа на Бойко Борисов като един ефективен и успешен лидер на страната.

С една дума, ГЕРБ изпитва остра необходимост да бяга от досег с реалната политика. Партията сама e наясно, че трудно би издържала един критичен поглед върху управлението ѝ. Просто защото то е некадърно и корумпирано. Тези две думи изчерпват цялата му същност. И затова се прилагат огромни усилия тази същност да бъде не просто прикривана, а да бъде превръщана в своята противоположност.

Затова и Борисов не издига кандидат-президент - опитва се да скъси максимално времетраенето на предизборната кампания. За него това е период на турбулентност, когато е трудно да се бяга от публичния дебат, когато различни политически центрове добиват по-голяма медийна представителност и особено когато обществото става по-чувствително към политическите послания. Все неща, които рушат „парника”.

Много по-удобно е да се режат лентички, да се говори за стабилност, медиите да бълват постоянно информация за терористични актове по света и докато стоим втрещени поред телевизора, никой да не чува гласа на онези, които си позволяват да задават въпроси извън наложения ни контекст. В интерес на истината, трябва да отбележим, че това статукво се крепи не защото има стабилен фундамент под себе си, а защото няма желаещи да го съборят.

За жалост имаме една опозиция, оглавявана към момента от БСП, която сякаш се раздвоява между желанието да клати управлението или да се впише в него.
Споменатата колебливост на БСП създава терен за появата на ново опозиционно движение. И ако има някакви предизвикателства пред ГЕРБ, те се съдържат в уравнението да бъде едновременно държана столетницата „на каишка” и да не се допусне появата на нова алтернатива.

Ако лидерската промяна в БСП обозначи някакво раздвижване, то е само поради сравнението с „ниската база” на опозиционност на Михаил Миков. Но и Корнелия Нинова едва ли ще постигне много повече, ако се опитва да крачи малко по-енергично, по един изначално погрешен път. С прояви на фрагментарна опозиционност, без да има общ лайтмотив, социалистите няма как да привлекат общественото внимание.

Защото истината е, че в България вотът е протестен. Той не се влияе от това кой какво предлага, а кой срещу кого и как говори. Не е необходимо да се предлага алтернатива на Борисов и ГЕРБ. За такава обществото ще възприеме онзи, който успешно ги дискредитира. Но незнайно защо социалистите се дърпат от подобен подход.

Те отдават прекалено голямо значение на своята системност, която предполага дълги консултации, преминаване на бюрократични процедури и прекалено вглеждане в евентуалните опасности. Все неща, които водят до забавени реакции, а и се пропускат теми и проблеми, които, ако бъдат подходящо обработени, носят немалко позитиви.

Може да се дадат два назидателни примера в това отношение. Първият е, че БСП, загледана в собствения си референдум и консултации в търсене на партньори, съвсем не намери за нужно да даде оценка на дейността на Плевнелиев, когато последният отказа да се кандидатира за нов мандат. А това бе една изключителна възможност или по-скоро букет от възможности: да се пропагандира широко проваленият мандат на президента на ГЕРБ с подтекст, че партията не заслужава втори шанс неин кандидат да става държавен глава. Оттук критиката можеше да се пренесе към Борисов, който лично го е лансирал и трябва не просто да сподели отговорността от провала, а че той е изцяло негов.

Още повече че самият Бойко откри опцията да се разглеждат президентските избори като вот на доверие към управлението. Което дава огромен шанс на опозицията. Стига да има куража да възприеме тази трактовка и да се опита да мобилизира значителни слоеве именно под лозунга „Долу Борисов”.
И друг път съм писал, че да се атакува управлението на ГЕРБ означава да се атакува Бойко Борисов. Персонално. Всеки един провал, всяка лъснала корупционна афера трябва да се прави опит да се впише в личната му сметка. Когато той бива личностно атакуван, това дава незабавни отражения както на рейтинга му, така и на психологическата му устойчивост.

Вторият пример касае парламентарната подкрепа, която получава ГЕРБ от депутатите на Ковачки. Този факт си остава почти незабелязан извън кръга на политическите наблюдатели, а може да се използва широко за дискредитиране на управлението. Той е явен символ на симбиозата между власт и олигархия, на който трябва да бъде давана само повече гласност, като се концентрира вниманието върху дейностите на Ковачки и тяхната обвързаност я с държавни поръчки, я с държавно регулиране. До степен, че все повече хора да се убеждават, че стабилността на управлението е плод на политико-икономически бартер, граничещ с мафиотски практики.

Трайната неспособност на БСП да отговори на анти- ГЕРБ настроенията в обществото, закономерно налага появата на нов политически субект. Засега като такъв се очертава Слави Трифонов. Той не се колебае дали да влезе в политиката, а кога и как да го направи.

Президентските избори му предлагат примамливата възможност гласуването по референдума да предопредели и гласуването за държавен глава. В този смисъл снемането на половината въпроси от Конституционния съд е нещо, което позволява на Слави не просто да обоснове с обективни причини влизането си в политиката - като реакция на орязаните политически права на хората, но и да канализира техния гняв. Като го насочи срещу ГЕРБ и Борисов, които двулично са дали зелена светлина за допитването в парламента, а после са използвали своята марионетка на „Дондуков” 2, за да го окастрят наполовина.

Всъщност този похват е традиционен за България. По същия начин избирателите бяха настървени да гласуват за НДСВ, след като на Симеон Сакскобургготски бе забранено да се кандидатира за президент, донякъде и самият ГЕРБ бе създаден след като Борисов бе уволнен от МВР, когато Станишев дойде на власт.
В допълнение от шоуто вече подгряха публиката, че тя е лъгана от социолозите за реалното състояние на обществените настроения, което също ще мотивира избирателя да гласува така, че да разбие поредната конспирация на елитите. А и като добавим евентуалното снемане на самото предаване от ефира на Би Ти Ви, образът на новия политически мъченик вече добива плътни очертания.

Но дори и Слави да не влезе в политиката, той вече е заложил капан за останалите участници в нея. Те са обречени да се дискредитират, изпълнявайки роли в един процес, който ще разкрива все повече своите бутафорни характеристики. Защото когато не умееш да се занимаваш с реална политика, електоратът рано или късно те убива. Или с гласуване, или с презрение.

Източник: Гласове

 

< Назад към всички статии
Регистрация
?